СЪС ЗДРАВЕТО НЕ БИВА ДА СЕ ИГРАЕ



01/04/2003

Хората с диабет тип 2 изпаднаха в паника, след като Националната здравноосигурителна каса допълнително оряза таблетките им за контрол на кръвната захар, които заплащаше 100% до 16 февруари, когато влезе в сила новия реимбурсивен списък. Според него, напълно безплатни останаха само глибенкламид (Глибенкламид, Манинил) и метформин (Сиофор, Метфогама). Всичките останали перорални средства за контрол на диабет тип 2 се покриват само частично от касата. Човешката мъка започна няколко седмици по-късно, когато болните започнаха да си купуват лекарствата с новите цени. Тревогата идва от факта, че освен за антидиабетните таблетки, трябва да се доплащат големи суми и за медикаменти за лечение на артериалната хипертония, сърдечно-съдовите и другите съпътстващи заболявания или хронични усложнения, предизвикани от диабета. Повечето от хората с диабет тип 2 са в пенсионна възраст. А този факт е повече от красноречив при средна пенсия в България около 80 лв. ...

“Получавам тавана - 186 лв., но с моята пенсия платих тока, парното, телефона. Останахме със 72 лв. - пенсията на жена ми. Е, имаме и малък страничен доход, та се справяме. Иначе не бихме могли... Понякога помагат и младите. За лечение на диабета взимам Глюкобай и си правя инсулин. 3.50 лв. доплатих за Глюкобай, но аз купувам лекарства и за сърце - за Предуктала досега доплащах 9.50 лв., но този месец дадох 15 лв. ... Добре, че имах още малко таблетки останали от миналия месец, та общо съм доплатил 60 лв., но от другия месец ще доплащам за две от лекарствата си по още 7-8 лв. и разходите ще станат 75 лв. месечно...”, разказва пациент, чакащ да бъде приет при ендокринолог в Диабетния център “Св. Лука” в София. Друг допълва “...Към 20 лв. доплащам за Диапрел. За Тертензиф - още 20 лв. и стават 40 лв. Не включвам това, че трябва да взимам аспирин, антистенокардин и още какво ли не..., та отиват към 60 лв. месечно. Как се справям ли? Ами не взимам редовно всички лекарства... Е, наистина започна много да се колебае кръвното ми налягане, но иначе не ми стигат парите...” (Не мога да не си спомня, че преди години моята майка, за да поспести някой лев от пенсията си, бе “променила” на своя глава терапията за слединфарктно състояние и си докара втори, по-масивен инфаркт!!!) ...А пациентът в “Св. Лука” продължава списъка на заболяванията си: “Имам и ретинопатия - усложнение на диабета. Да искам смяна на терапията ли? Как мога да искам такова нещо? С лекарите сме пробвали какво ли не, докато стигнем до тази комбинация, от която имам полза...А и Диапрел действа добре и на съдовете ми...”

В кабинета на д-р Калина Иванова влиза поредният възрастен пациент и поздравява с “Добър ден, колега!” Доц. д-р Петър Минков, бивш кадър на ВМА. Очевидно дълго е премислял нещата, но самият той медик, не е посмял да вземе решение. “Д-р Иванова е ендокринолог и не е редно аз да си назначавам лечение. Със здравето не бива да се играе... С назначената от нея терапия поддържах много добър контрол на диабета, с отлични резултати... Но вече трябва да доплащам само за Амарил 70 лв. Хипертоник съм, имам и още други заболявания. Като си доплатя и за сърдечно-съдовото заболяване - месечно давам над 100 лв. Няма начин да се справя с парите. Не искам безплатно лекарство, но поне да не е така жестоко... Всяко от лекарствата, които вземам са животоспасяващи... Д-р Иванова, какво да правя?...”

След потока от пациенти, д-р Калина Иванова - ендокринолог в “Св. Лука” разказа: “Повечето хора, които идват в кабинета, споделят, че въпреки че с назначените медикаменти много добре се контролира кръвно-захарния им профил и диабета, не могат финансово да си го позволят и искат да бъде сменена терапията. Независимо какви ще са лекарствата, но да са поне на поносими цени. Някои не могат и това да си позволят и искат да са 100% покривани от Здравната каса. Всеки пациент, който е дошъл с подобно предложение, дълго го е обмислял и си дава сметка, че от промяната на терапията може дори да се влоши състоянието му. Но хората са принудени да търсят някакъв изход...”

Никой от запитаните не изпадна в крайност и не каза “Продавам си апартамента, за да купувам лекарствата си”, нито пък изсипа ругатни по адрес на управниците ни. Просто всеки обмисляше ситуацията и се опитваше да намери СВОЯ изход от нея с помощта на лекаря си.

Ася БОЖИНОВА