СЪМНИТЕЛЕН БАЛАНС МЕЖДУ ИНТЕРЕСИТЕ НА КАСАТА, ЛЕКАРИТЕ И ПАЦИЕНТИТЕ



01/04/2003

Новият Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите (ССБ) бе публикуван в “Държавен вестник” на 31 март и влезе в сила от 1 април 2003 г. Документът предвижда редица промени, а според трите страни по договора това е най-доброто споразумение, подписвано в нашата страна досега, тъй като условията в него били в услуга както на пациента, така и на лекаря. Нещо, за което в първите отзиви се прокрадват основателни съмнения. Променя се редът за изписване на лекарства, влизат нови клинични пътеки. Застъпен е новпринцип при лабораторните изследвания – отпада ограничаването чрез талони, което създаваше напрежение сред лекари и пациенти.
С новите си разпоредби касата предприема допълнителни мерки, с които да се ограничат излишните разходи за безплатни или частично платени лекарства. До момента тя е похарчила 102 млн. лв.от парите за медикаменти, което е около 65% от предвидените 162 млн. лв. за 2003 г. Със сигурност към средата на годината касата ще бъде принудена да използва за лекарства и резерва си от 73 млн. лв. От 16 февруари, от когато НЗОК започна да плаща по-малко за 407 медикамента, са спестени 5 млн. лв. През миналата година здравната каса е отпускала годишно по 17.5 евро за лекарства на глава от населението. За сравнение – южната ни съседка Гърция отделя по 298 евро на човек. Незабавно 69 депутати от всички парламентарни групи поискаха парламентът да задължи правителството да актуализира бюджет 2003.
Целта е да се увеличат разходите заради критичното състояние, в което изпаднаха болниците, и за повишаване на средствата за лекарства от реимбурсивните листи. Депутатите настояват кабинетът да изтегли 150 млн. лв. от натрупаните близо 800 млн. лв. резерв на здравната каса. Инициаторите на подписката припомнят, че още при приемането на бюджета за тази година е било ясно, че парите няма да стигнат, поради което Комисията по здравеопазване в парламента не е гласувала предложените разходи за здравеопазване.
Според новия НРД касата вече изисква за всяка диагноза да има отделна рецепта, на която да са изписани до 3 безплатни лекарства от различни групи. Целта е да се ограничи назначаването на излишни медикаменти за едно и също заболяване. Лекарите ще изписват лечението по генерично название или т.н. активно вещество, а не по търговската марка на лекарството. Мярката се налагала, защото за всяка болест може да се предписват средно около 30 медикамента. По тази логика болните, които получават скъпоструващи лекарства, вече няма да имат право да взимат безплатно и придружаващите ги по-евтини медикаменти, а ако искат да ги пият, ще трябва да ги плащат сами, дори ако ги има в списъка на здравната каса. “Недоумяваме как ще изписваме само до три лекарства за едно заболяване на една рецепта, след като има пациенти, които се нуждаят от повече медикаменти” – възроптаха от сдружението на личните лекари. И допълниха: “Явно искат от нас да лишим пациентите от лекарства, заради което можем да започнем дела срещу НЗОК”…
Хората, които не са плащали здравните си осигуровки в продължение на три месеца, ще бъдат лишавани от правото да ползват безплатни лекарства и медицински услуги. Веднага след като започнат отново да плащат здравния си данък, правата им на здравноосигурени пациенти ще се възстановяват.
Освен това пациентите, за които се установи, че не пият лекарства според указанията, също ще бъдат лишени от правото на безплатни медикаменти.
Твърде много неясноти съпътстват и прословутото падане на лимитите за изследвания. Според новите правила касата спуска на личните лекари и специалистите бюджети, в рамките на които могат да пращат на безплатни изследвания. Тези бюджети обаче са драстично малки. Примерно личен лекар с около 900 пациенти получава 280 лв. При средна цена 10 лв. на изследване той може да даде талони само на 28 души. Джипи с 2400 пациенти получава 500 лв., при положение че предишни месеци е назначавал по 280 изследвания, т.е. за 2800 лв. Парите ще стигнат само за бременни, деца и спешни случаи, предупреждават медиците. Останалите ще трябва да си плащат. Според тях новият рамков договор въвежда много по-жестоки лимити от предишния и достъпът до специалисти и изследвания става по-труден. От НЗОК обаче твърдят, че парите за изследвания са достатъчно. По-малкото талони обясняват с факта, че част от хронично болните ще се лекуват при специалисти, без да минават през кабинета на джипито за талон.
Може би тук е мястото, където трябва да припомним, че по средата на март, без да е окончателно завършен проектът за НРД-2003, с 260 гласа “за” и 47 “против”, делегатите на 37-ия извънреден събор на БЛС упълномощиха свои представители да го подпишат… когато проектът стане напълно готов. Е, подписаха го. Гатанката е кой всъщност е по-виновен за, меко казано, неизпипаните неща в него – докторите или чиновниците от касата?