Разговаряме с проф. д-р Драгомир КОЕВ на тема: КЪДЕ ВОДИ КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА НА ДИАБЕТА?



01/04/2003

– След няколко метаморфози в новия рамков договор отново има пътека за “сладките хора”: № 72 – декомпенсиран захарен диабет?

– Така е, в новия Национален рамков договор (НРД) 2003 отново бе възстановена една клинична пътека за захарния диабет. Но докато в рамковия договор 2001 тази клинична пътека беше ДИАБЕТНА КЕТОАЦИДОЗА, този път, благодарение на усилията на водещите ендокринолози, на Дружеството по ендокринология и на целия състав на Програмния съвет по захарен диабет към Министерството на здравеопазването, тази пътека бе не само възстановена, но и разширена. Сега тя се нарича ДЕКОМПЕНСИРАН ЗАХАРЕН ДИАБЕТ.

– Какво се крие зад новото наименование?

– То включва повече здравни отклонения, не само диабетна кетоацидоза, но и:

-хиперосмоларно състояние, което означава прекалено висока кръвна захар – над 35 ммол/л на гладно, с нарушение в съзнанието, главно при възрастните диабетици

– тежка хипогликемия с нарушение в съзнанието

– новооткрит тип 1 захарен диабет, който налага започване на инсулиново лечение

– пациенти с тип 1 захарен диабет, при които има трайно повишена кръвна захар над 12 ммол/л в три изследвания от един кръвнозахарен профил или хемоглобин А1с над 9%

– Какви предимства има тази клинична пътека?

– Първо с това, че беше изработен подходът за диагноза и лечение на болните в стационара. Определено бе, че препоръчителното време за хоспитализация е 8 дни, но то зависи от сложността на отделните случаи – от три до 10 и повече дни, ако има някаква съпътстваща причина за влошаване на състоянието на пациента. Например, при възникването на пневмония или на инфекция на пикочните пътища, или на друга остра инфекция престоят в болницата може да бъде удължен – доста гъвкава е тази система. Предвидени са стандарти за това какво трябва да се изследва, в кои дни, какви са препоръчителните начини на лечение с инсулин, с венозни вливания, с контрол на калия и на другите електролити в кръвта и т.н. Всичко това е точно предвидено, така че при всеки пациент, постъпил на лечение в болница с посочената по-горе диагноза, има стандартен метод за контрол и лечение. Това от своя страна уеднаквява начина на поведение при хоспитализираните болни с декомпенсиран захарен диабет в цяла България, тъй като здравната каса ще контролира дали се спазват определените изисквания за стандарт.

– Но не всички болници предлагат еднакви условия?

– Болниците, които нямат условия за такова следене и лечение на пациентите си няма да могат да сключват договори с касата. Те трябва да имат добра лаборатория, добър специалист-ендокринолог в съответното отделение – просто трябва да отговарят точно на изискванията на клиничната пътека. Въвеждането на точни и ясни “правила на играта” поставя на по-високо качествено равнище грижите за пациентите поради изискванията на определените стандарти. От тази гледна точка болните са облагодетелствани, че ще получават съвременно и квалифицирано лечение и в най-отдалечената болница, стига тя да има договор с касата.

– Ползата обаче изглежда двустранна?

– Всичко това е изгодно и за самите болници, тъй като те ще получават съответните средства за лечението на болните и извършените медицински услуги. Предвидено е всяка болница за получава 355 лева за болен, преминал по тази клинична пътека. Това, разбира се, засилва интереса на съответните болници да приемат подобен вид пациенти, да не ги отпращат и да се въздържат от лечението им, защото общо взето това са болни, които струват повече средства. Това е благоприятно и за самите болници, защото означава нов източник на пари за клиниките и за отделенията, които ще приемат и ще лекуват пациенти по тази пътека.

– А какво ще заплаща болният?

– Пациентът заплаща само потребителската такса от 2.20 лв. за ден болничен престой, а няма да се бърка в джоба за лечебните процедури и за лекарствата. Изискването на Здравната каса е болният, който постъпва по тази клинична пътека, да не плаща допълнително за медицинската дейност. С тази пътека, пациентът с декомпенсиран диабет има гарантиран безплатен достъп до качествени и скъпоструващи медицински услуги, изследвания и терапия, което е не само изгодно за него, но е и жизнено важно.

Разговаря Михаил МИХАЙЛОВ