КОЛОНА НА РЕДАКТОРА


vd 01/04/2003

Смилилият се с няколко топли дни март прикова вниманието на света в една точка – Ирак. На 17-и американският президент Джордж Буш затвори прозореца на дипломацията. Ден по-късно, в 13-минутното си обръщение към нацията и света той постави ултиматум на Саддам и синовете му да напуснат страната. “Иракският режим продължава да притежава и укрива някои от най-смъртоносните оръжия, създавани някога” – заяви Буш. И се врече да направи всичко възможно тази заплаха да бъде сразена. В 4.36 ч. наше време на 20 март, 96 минути след изтичане на 48-часовия ултиматум, който призоваваше Саддам да предотврати войната, коалицията за разоръжаване на Ирак започна военна кампания – американските ракети “Томахоук” дадоха старт на операция “Иракска свобода”.

Същия ден, в 18-минутно обръщение към нацията, с категоричен тон президентът Георги Първанов заяви: “Аз не приемам тази война!” Руският президент Путин току-що бе поискал “възможно най-бързо прекратяване на военните действия”… Българският президент взе лична или по-точно партийна позиция, нека отхвърлим като недопустимо сериозното подозрение, че тя е по-скоро руска. Просто си се представи като домашен партиен лидер, останал без партия, но неизменно в нейна помощ, вместо да заеме поне позата на държавен глава. Постепенно и позицията на “Позитано” 20 се извъртя на 180 градуса. Още преди началото на военната операция комунистическата пропаганда гарнирана като пацифизъм пое своята любима, но позабравена напоследък тема – борбата за мир. БСП и нейните интелектуалци се втурнаха да защитават “мира” в Ирак. “Мир”, заради който 16 хиляди иракчани изчезваха без следа всяка година, а хиляди други бяха изтровени с химически оръжия от собствения си президент…

България влезе в коалицията на страните още на 7 февруари. Следващите й стъпки бяха в същата посока. Неясната позиция на президента Първанов стана причина България ту да се появява, ту да изчезва от списъка на 30-те държави, което нашето външно министерство обясни като “техническа грешка”. На брифинг в Белия дом обаче България бе съобщена като член на еждународната коалиция от 35 страни с общо население 1.8 милиарда души. Накрая, въпреки всичко, правителството получи одобрение за действията си по присъединяването към НАТО и по кризата в Ирак. След бурен 4-часов дебат в парламента внесената от НДСВ, ДПС и ОДС декларация получи 165 гласа от 213 гласували депутати. Червените и царските отцепници от НИЕ внесоха свои проекти.

Преди думата война да стане най-често повтаряната, живеехме с ехото от убийството на Илия Павлов – насилственото премахване на дръзналия да се очисти символ на мафията. Обикновена разправа между крадци и гангстери. Президентът Първанов изпрати съболезнователна телеграма на близките му, министър-председателят проплака, че си е отишъл грижлив работодател, покрусата на политическия елит бе сякаш е загинал национален герой. Този срам наистина няма нужда от коментар.

Михаил МИХАЙЛОВ