ВАШИТЕ ВЪПРОСИ, НАШИТЕ ОТГОВОРИ



01/03/2003

Какво е микроалбуминурия?

– Микроалбуминурия означава, че бъбреците постоянно пропускат в урината много малко количество албумин (белтък). Ако това състояние се препотвърди за период от три месеца с две-три последователни положителни изследвания, то може да бъде белег за начално бъбречно увреждане, дължащо се на диабета (начална нефропатия).

! Всяка година трябва да се провежда тест за активно търсене на микроалбуминурия при всички хора с диабет тип 1 след навлизането им в пубертета, както и при случаите с петгодишна давност на заболяването

При отрицателен резултат (липса на микроалбуминурия) при горните две групи трябва да се провежда проверка на урината един път годишно.При положителен резултат за микроалбуминурия (това означава пропускане на албумин в урината в количество 30-300 мг/24 часа или 20-200 мкг/мин, задължително потвърдено с два-три последователни теста за три месеца) – се назначава лечение с АКЕ инхибитор (ако няма противопоказания за неговото прилагане) и урината в бъдеще се контролира за белтък на всеки шест месеца. Смята се, че лекарствата от групата на АКЕ инхибиторите намаляват директно баротравмата на бъбреците и ги предпазват от увреждане.

Белтък в урината може да се появи и при възпаление на пикочния мехур и бъбреците (уроинфекция). При откриването на протеинурия, трябва да се отхвърли наличието на инфекция, а ако се докаже такава – да се лекува!

Микроалбуминурията трябва да бъде препотвърдена с повече от един положителен резултат – едва тогава можем да подозираме, че започва бъбречно увреждане, дължащо се на диабета (начална нефропатия)

Хората с доказана начална диабетна нефропатия трябва да знаят, че подобряването на контрола на кръвната глюкоза и на кръвното налягане (поддържане на стойности под 130/80 мм живачен стълб) забавя прогресирането на бъбречното увреждане. А включването на лечение с АКЕ инхибитор, дори и при нормално кръвно налягане, има най-добър ефект върху микроалбуминурията (води до нейното намаляване и до запазване на бъбречната функция).

При противопоказания за прилагането на АКЕ инхибитор или при лошо понасяне на лечението с него, може да се използва препарат от друга група за управление на кръвното налягане, намаляване на микроалбуминурията и защитно действие за бъбреците (ангиотензин II антагонист или бавнодействащ блокер на калциевите канали).

При всички хора с диабет тип 2, след диагностициране на нарушението в обмяната, трябва да се провежда тест за белтък в урината (протеинурия) с визуална лентичка. При отрицателен резултат (липса на макропротеинурия), се провеждат контролни тестове за микроалбуминурия веднъж годишно.

При всички диабетици с доказана клиничнозначима албуминурия (албумин в урината над 300 мг/24 часа или над 200 мкг/мин = макропротеинурия = изявена нефропатия), се назначава медикаментозно лечение за управление на кръвното налягане с препарат, който има защитен ефект за бъбреците с цел да се намали баротравмата и да се съхрани по-дълго бъбречната функция. Препоръчва се да се ограничи и дневният хранителен внос на протеини на 0.8 грам/килограм телесно тегло.

Внимание! Ограничаването на белтъчния внос при случаите с изявена нефропатия, както и останалите хранителни планове при бъбречно заболяване трябва да бъдат назначавани от квалифициран диетолог, който е запознат с медицинската хранителна терапия при диабет.

Редица клинични проучвания съобщиха, че при бъбречна недостатъчност растителните протеини предлагат предимства пред животинските. Публикувани бяха и данни от малки наблюдения, че при случаите с микроалбуминурия пилешкото месо или рибата са за предпочитане пред червените меса. Небходими са обаче дългогодишни клинични изследвания при хора с диабет и нефропатия, които да определят дали избора или ограничаването на някои видове хранителни протеини действително постигат благоприятен ефект.

! Изявената нефропатия е белег за повишен сърдечносъдов риск

Затова, при всички хора със захарна болест, които са с доказана и препотвърдена протеинурия (включително и при случаите с постоянна микроалбуминурия!) трябва своевременно да се коригират рисковите за сърдечносъдовата система фактори:

! да се спре тютюнопушенето

! да се управлява стриктно кръвното налягане

! да се коригират липидните нарушения

За допълнителна защита на бъбреците трябва също:

– да се лекува уроинфекцията (ако има такава)

– да се намали вносът на натрий (готварска сол)

Постоянно ни съветвате в различни статии да предпочитаме мононенаситените мазнини. Какво означава това?

– Захарната болест се свързва с повишен риск от появата на сърдечносъдово заболяване, като рискът при 80-те процента от хората с диабет тип 2, които имат наднормено тегло, затлъстяване и липидни нарушения, е най-висок. За всички тях, загубата на тегло и поддържането на постигнатото е много важно!

Нещо повече, свалянето на 5-7% от излишните килограми и физическата активност 30 минути дневно могат да намалят риска от появата на диабет тип 2 с цели 58%! Днес тази мярка се препоръчва за профилактика на диабет тип 2 при хората, които имат повишен риск от изява на заболяването.

За да изгуби човек част от наднорменото си тегло, е важно:

– да консумира 500-1000 калории дневно по-малко от количеството, с което поддържа настоящото си тегло

– да ограничи мазнините в храната си, които трябва да внасят под 30% от общите дневни калории

За да контролираме обаче липидните нарушения и да се грижим за съдовото си здраве, консумираните мазнини трябва да бъдат от правилния тип и в правилните съотношения.

Има три типа хранителни мазнини – наситени (като масло, животинска мас, месни изделия), полиненаситени (като слънчогледово и царевично олио) и мононенаситени (като маслинено олио и авокадо).

В сравнение с наситените мазнини, полиненаситените имат по-добър ефект върху общия и “лошия холестерол”, но не толкова добър, колкото този на мононенаситените.

Мононенаситените мазнини са най-здравословния избор от трите типа

Наситените мазнини трябва да внасят под 10% от общите дневни калории (при висок “лош” холестерол дори под 7%); полиненаситените – около 10% и мононенаситените – над 10% (до 15% при хората, които нямат наднормено тегло). Тези съотношения постигат оптимални метаболитни резултати и са най-здравословни за съдовете.

Защо трябва да увеличим употребата на мононенаситени мазнини за сметка на ограничаване на наситените? Защото мононенаситените мазнини доказано намаляват риска от сърдечносъдови и ракови заболявания, както и от ревматоиден артрит. Причината за постигания благоприятен ефект върху съдовете е, че намаляват “лошия” холестерол и повишават “добрия” холестерол. Данни посочиха също, че мононенаситените мазнини подобряват диабетния контрол, защото намаляват резистентността на мускулите към действието на инсулина.

Богати източници на мононеситени мазнини са маслините, маслиненото олио (зехтин) и авокадото.

Внимание! Зехтинът, подобно на всеки вид мазнина (олио), съдържа много калории (1 грам = 9 калории).

Увеличената консумация на мононенаситени мазнини трябва да става за сметка на ограничаване и заместване на наситените мазнини в менюто, така че да не се товарим с допълнителни калории!

Свръхвносът на калории (енергия), независимо от хранителните им източници, води до наддаване на тегло.

Авокадото е добър източник на мононенаситени мазнини, като освен това съдържа фибри, витамини (включително антиоксиданта витамин Е) и микроелемента магнезий. Поради тези си хранителни качества, то бе препоръчано на хората със захарна болест в най-новото ръководство по хранене на Американската диабетна асоциация, издадено през 2002 година.

Още информация за авокадото можете да четете и в Интернет на уеб страницата http://www.avocado.com