Проф. д-р Драгомир КОЕВ: „ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ СТОПРОЦЕНТОВОТО ЗАПЛАЩАНЕ НА ЛЕКАРСТВАТА ЗА ДИАБЕТ”



01/03/2003

Голяма изненада и шок бе новият списък за реимбурсация на НЗОК. В този списък по-голямата част от пероралните препарати за лечение на диабет тип 2 се покриват само частично от касата – най-често 25% от цената, за някои са предвидени 50%, за други – дори под 25%.

Разбира се, оставени са два вида антидиабетни таблетки – глибенкламид и метформин, които се изплащат 100% от касата, но този избор не е достатъчен.

Всички лекарства, които са регистрирани на българския пазар за лечение на диабета – и по-скъпите, са приети от регулиращите органи, защото са доказали своята ефективност и защото имат определени предимства за съответните категории пациенти.

Първо поради намаления брой на приеми през деня – един път, а не два-три пъти, което подобрява редовното взимане на медикамента и оттам поддържането на кръвната захар. Известно е, че колкото по-често трябва да се взема едно лекарство, толкова по-слаб е неговият ефект поради това, че пациентът не се придържа към по-усложнената схема. Вместо да гълтат примерно три таблетки на ден в определено време, болните често забравят и пропускат някоя от тях.

Второ, по-голямата част от “скъпите” медикаменти, освен понижаване на кръвната захар, имат и други благоприятни ефекти, като например намаляване на оксидативния стрес, подобряване на липидния профил, антиагрегантно действие, което дава възможност значително да се намали рискът от артериосклероза, става даже понякога излишно вземането на други медикаменти като агреганти. Затова, тези антидиабетни лекарства имат допълнителни предимства.

Не може всички болни по шаблон да се лекуват с два медикамента

Това противоречи на европейската и на световната клинична практика, както и на консенсусните препоръки на Международната диабетна федерация за управление на диабет тип 2.

Финансовата принуда на практика означава болните постепенно да се отказват от лекарства, защото не могат да си ги позволят

В резултат на това контролът на диабета ще се влоши, което е лошо нещо. Незадоволителният контрол води до прогресия на самия диабет, както и до ускоряване на неговите усложнения, и това натоварва много повече здравната система и с материални разходи и с трудности за овладяване на състоянието на пациентите.

Касата не е преценила, че спестявайки някакви пари от таблетки, ще увеличи значително повече своите разходи за лечение на усложненията на диабета

Болните, които не могат добре да се компенсират с двете налични форми безплатни лекарства, ще трябва да минават на инсулин. И то не по наше желание, а поради липсата на друг избор. С неминуемото зачестяване на инсулиновото лечение, касата ще се натовари изведнъж с по-високи разходи, защото инсулинът е много по-скъп, отколкото спестяванията от таблетки. Болните, който отказват да преминат на инсулин, ще започнат да постъпват на болнично лечение по новата пътека на касата за декомпенсиран захарен диабет, което ще увеличи значително разходите в тази пътека, плащани също от касата.

Сметката е направена недалновидно: дайте сега да спестим някой лев, а че ще похарчим повече пари от последиците на това решение, затова не е помислено

Или евтини на брашното, скъпи на триците… Лекарствено-икономическият анализ в европейските страни показва, че от общите медицински разходи за диабет тип 2 – лекарствата за домашно лечение заемат много малък дял – едва 7%. Останалото отива за доболнична помощ (контролни прегледи, спешни визити и повиквания, лабораторни и инструментални изследвания, консумативи за самоконтрол на кръвната захар) и най-вече за болнично лечение.

От цялата цена на диабет тип 2, само 7% са за лекарства, а всичките останали пари се дават за лечение на хроничните усложнения и за овладяване на острите събития поради некомпетентна или недостатъчна лекарствена терапия.

Спестявайки от антидиабетни лекарства, веднага ще се натовари останалата част от медицинските разходи

Затова така наречените “скъпи” лекарства излизат евтини, защото спестяват другите разходи, които имат много по-висок размер. И това трябва да се знае много добре.

Подхвърля се тезата, че много било увеличено изписването на скъпи перорални медикаменти. Аз не мисля, че това е вярно, защото изписването на лекарство не е като избор на предмет за всекидневна употреба, дали да си купиш примерно маркови маратонки или българско производство. Не е същото. И не е по желание на пациента. Лекарите не могат и не правят това да изписват скъпи лекарства по желание на пациента.

Лекарствата се изписват по медицински показания

И се обяснява защо се сменя едно лекарство с друго или се включва втори или дори трети препарат – или поради недостатъчна ефективност (изчерпване на действието), или поради търсенето на синергизъм (благоприятно усилване и допълване на ефектите), или поради непонасяне и странични действия на използваното средство, или поради допълните предимства, които дава един медикамент по отношение на придружаващите заболявания (артериална хипертония, отклонения в липидите, склонност към кръвосъсирване и т.н.), или поради усложненията и други здравни увреждания, които не позволяват да се даде едно или друго лекарство, или да се повишава максимално дозата. Тогава се търсят алтернативните лекарства и подходящите комбинации. Този подход не е комерсиален, а професионален.

Подходът при изписване на лекарства е спазване на медицинските показания и противопоказания за тяхното прилагане, а не гледане кое е по-скъпо и кое по-евтино

При новосъздадените условия ще се наложи на всички да изписваме шаблонно едни и същи препарати, независимо от състоянието на болния, което означава, че няма да има индивидуализирано лечение според нуждите на конкретния пациент, а ще е според неговите финансови възможности. Ако може да плаща, ще получава най-подходящото за него, ако не – ще взима това, което касата заплаща. Разбира се, при това положение не можем да очакваме добри крайни резултати.

Изненадан съм също, че от здравната каса не гледат върху здравното състояние на населението. България е на 6-о място в света по мозъчни инсулти и е в първата десетка по инфаркти на миокарда. И кои са причините? Недостатъчното амбулаторно лечение на рисковите фактори – захарен диабет, артериална хипертония, дислипидемии.

Основната причина при българите да има толкова много сърдечносъдови заболявания е липсата на добър контрол върху рисковите фактори, което зависи до голяма степен и от медикаментите. Естествено, роля играят и другите рискови фактори – тютюнопушене, алкохолизъм, застаряване на населението, но това, което зависи от нас е да осигурим ефективно лечение. За да не умираме поголовно: всяка година българската нация намалява с по 50 000 души, колкото е един средно голям град, средната продължителност на живот на нашия народ е средно 70 години, в развитите страни тя е по-висока с цели 10 години. В западна Европа живеят по-дълго, защото подходът не е такъв, какъвто е у нас. Защото там, дори да си доплащат за лекарства, имат пари за това. Защото техните пенсии не са 70-80 лева, което прави по 40 евро, а тяхната пенсия е по 40 евро на ден. Затова те могат да си позволят такова доплащане, но ние не можем да си го позволим. И затова просто трябва да се преразгледа това решение.

Програмният съвет по диабет към здравното министерство, който е консултативен орган, имаше заседание, на което приехме становище, подписано от всички членове на съвета и го депозирахме и в касата, и в министерството.

Остро възразяваме срещу списъка и настояваме да се възстанови стопроцентното заплащане на лекарствата за болните от диабет

Дано да чуят хората, които решават тези въпроси. И дано не се повтори случаят с изготвянето на този списък – размерът на реимбурсациите да се определя в тесен кръг, без участието на специалисти и експерти по съответното заболяване, без да се иска професионално мнение.

Не може с лекарствата да се прави елементарна кръчмарска сметка – на тъмно, защото се касае за здравето на хората!

Защо се увеличава доплащането на Амарил? Ами защото е добро лекарство. Може ли да сравняваш един аспирин, който дразни стомаха, прави кръвоизливи и пр., с един аспирин, който е неутрален, няма киселина, не дразни стомашната лигавица, каквито са по-скъпите аспирини на Байер, например? И да кажеш: няма да взимате аспирина на Байер, ще взимате нашия, защото е по-евтин. А, ако искате от другия, трябва да си доплащате. Ами язвите, ами кръвоизливите? Не може по този начин да се подхожда! Това са хора, които не мислят за последиците. Каза го хубаво и вярно една депутатка: касата в момента не мисли да спасява болните, касата в момента мисли да спаси себе си!

Очевидно там работите не вървят, защото изтичат пари. Но не изтичат пари от лекарите. Изтичат, защото тези 6%, които се дават за здравно осигуряване, попадат в бюджета на касата, но не всичките се използват за финансирането на здравни нужди. Погледнете само в бюджета на касата и ще се убедите в това: приходи – 686 млн. лв., разходи – 548 млн. лв.; бюджетен излишък на НЗОК за 2002 г. от 137 мил. лв. От този излишък се приема резерв от 37 млн. лв. Остават 100 млн. лв.

Някъде в бюджета на касата да се вижда къде отиват тези сто милиона?

Никъде не пише къде отиват, но не отиват за здраве. Ясно е, че отиват за запушване на дупки в бюджета на държавата, а не за здравни разходи. И ако тези 100 млн. лв. се добавят към 160-те милиона на касата за лекарства за 2003 година, стават 260 милиона – ще стигнат и ще останат!

Касата има и натрупан резерв около 800 милиона лева

От този резерв могат да се осигурят животоспасяващите и животоподдържащите лекарства на хората.

Какви икономии от разходите си прави касата? Учрежденията на бюджетна издръжка миналата и по-миналата година правиха съкращения на щата си – 5%, после 10%… Аз обаче не съм видял и чул касата да се самоограничи в своите разходи, за да спести.

Къде е програмата за икономии на НЗОК и ако съществува някъде такава нека да я обявят. Затова смятам, че не е вярно, че няма пари. Пари има, но те трябва да отиват по предназначение.