ДИЕТАТА ПРЕЗ 2003 ГОДИНА

В актуализираните си принципи и препоръки за лечение и профилактика на захарната болест и свързаните с нея усложнения Американската диабетна асоциация* определи следните цели за медицинска хранителна терапия при диабет:

За постигането и поддържането на оптимални метаболитни резултати хранителната терапия при диабет трябва да осигурява:

1. Нива на кръвната глюкоза в рамките на нормалните граници или толкова близки до нормалните граници, колкото това е възможно и безопасно, за профилактика или за намаляване на риска от диабетни усложнения:

– Хората с диабет е по-важно да държат сметка за общото количество въглехидрати в основните хранения и в междинните закуски, отколкото за източника или за типа. Типовете въглехидрати са: захари, скорбяла (нишесте) и фибри (влакнини). Понятията “прости захари”, “сложни въглехидрати” и “бързодействащи въглехидрати” не са точно дефинирани и поради това е по-добре да не се използват в диабетния речник. Термините “захари”, “скорбяла” и “фибри” са за предпочитане.

Храните, съдържащи въглехидрати, особено пълнозърнените храни, плодовете, зеленчуците и нискомасленото мляко трябва да бъдат включени в диетата на хората с диабет. Тяхната важност бе подкрепена от проучвания при здрави индивиди и при хора с риск от появата на тип 2 диабет.

– Хората на интензивна инсулинова терапия трябва да нагаждат дозата на бързодействащия инсулин/инсулинов аналог, инжектиран преди всяко основно хранене, на базата на въглехидратното съ-държание на приеманата храна. За хората на фиксирани дневни инсулинови дози (конвенционална инсулинова терапия с готови инсулинови смеси) е важно всекидневният внос на въглехидрати в основните хранения и междинните закуски да бъде максимално постоянна величина (т.е. вносът днес да не се различава от вноса вчера или утре).

– Всички хора се насърчават да консумират повече хранителни фибри. Няма доказани причини при хората с диабет да бъде назначаван по-голям внос на фибри от този, който е препоръчван на останалото население.

– Натрупаните доказателства от клинични проучвания показват, че сукрозата не повишава гликемията в по-голяма степен от изокалоричните количества скорбяла (терминът “изокалоричен” означава еднакво, равно, едно и също, еквивалентно количество калории). Поради това не е необходимо вносът на сукроза и на храни, съдържащи сукроза, да бъде забраняван при хората с диабет поради опасения, че хипергликемията ще се влоши. Сукрозата трябва да се разменя с други източници на въглехидрати в храната/хранителния план или, ако се добави в храната/хранителния план, адекватно да се покрие с инсулин или с друг хипогликемизиращ медикамент. Допълнително, вносът на други хранителни вещества заедно със сукрозата, като мазнини, трябва също да бъде пресмятан.

– Нехранителните подсладители са безопасни за общото население, включително за хората с диабет или по време на бременност, когато се употребяват в рамките на допустимия дневен внос. Не се препоръчва използването на фруктоза като заместител на сукрозата с цел да се постигне подслаждащ ефект. Въпреки това, няма причини да се препоръчва на хората с диабет да избягват храните, съ-държащи естествена фруктоза.

2. Липиден профил, който намалява риска от усложнения на големите съдове:

– Въглехидратите и мононенаситените мазнини трябва заедно да осигуряват 60-70% от общите дневни калории. Въпреки това, при определяне на съдържанието на мононенаситени мазнини в хранителния план, трябва да се отчитат индивидуалните показатели като липиден профил и нужда от загуба на тегло.

– Консумацията на транс-наситени мазнини трябва да се ограничи максимално. Наситените мазнини трябва да осигуряват под 10% от общите дневни калории и полиненаситените – около 10%.

3. Кръвно налягане, което намалява риска от съдови усложнения

Хранителната терапия при хората с диабет трябва да бъде индивидуална

Това означава да е съобразена с конкретния метаболитен профил, личностните хранителни навици и предпочитания, с поставените лечебни цели и желаните за постигане крайни резултати.

За да се постигне траен успех, в хода на прилагането на хранителната терапия трябва да се следят метаболитните параметри като: кръвна глюкоза, гликиран хемоглобин, липиден профил, кръвно налягане, телесно тегло и бъбречна функция (ако е необходимо), както и качеството на живот.

На хората с диабет трябва да се осигури текущо обучение за самоуправление на назначения им хранителен план.

(Със съкращения)

* Evidence-Based Nutrition Principles and Recommendations for the Treatment and Prevention of Diabetes and Related Complications.Position Statement. American Diabetes Association. Diabetes Care, January 2003, Vol 26, Suppl 1:S51-S61