КОЙТО ЯДЕ ПО-МАЛКО, ЖИВЕЕ ПО-ДЪЛГО

Американски специалисти по храненето предполагат, че ако днешните прехранени и угоени хора също ограничат вноса на калории с една трета ще увеличават шанса си да доживеят до… 150 години. Столетниците поглъщат по-малко калории дневно в сравнение с останалите простосмъртни. За сметка на това ли живеят по-дълго?

Първите съобщения, че калорийното ограничение изключително удължава продължителността на живота на плъхове датират от 30-те години на ХХ век. По-късни наблюдения също при плъхове посочиха, че ограниченият внос на хранителна енергия, а не поддържаното тегло, повлиява продължителността на живота. Проведено сравнително наблюдение заключи, че добре хранените животинки, поддържали с физическа активност ниско тегло, са умирали преждевременно по-рядко от възрастови заболявания в сравнение с добре хранената и водеща заседнал начин на живот контролна група. Въпреки това, максималната продължителност на живот се е оказала една и съща и в двете групи гризачи.

Нови данни при колония от 120 маймуни резуз макак потвърдиха интересните открития за връзката между калорийната рестрикция и удължаването на живота. За 15 години проследяване, групата на нормална храна е достигнала обичайната за вида продължителност на живот. Маймуните, получавали с 30% по-малко калории дневно от контролната група, не само живеели с 30% по-дълго, но и боледували по-рядко от старчески болести като рак, сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2 и бъбречна недостатъчност (14% спрямо 32%). Един от мъжките макаци на нискокалоричен режим дори доживял 38-годишна възраст, която при човека се равнява на 114 години.

Маймуните и хората имат 90% сходни гени. Поради това учените предполагат, че двата родствени вида би трябвало да си приличат и в отговорите към енергийния внос.

Според една теория разграждането на по-малко храна създава по-малко свободни радикали или други потенциални токсини, образувани при смилането и усвояването на храната. Свободните кислородни радикали са нестабилни частици, които активират или дезактивират различни гени, променят структурата и функцията на кодираните от тези гени белтъци и водят до преждевременно остаряване и израждане на клетките.

В подкрепа на тази теория учени от Университета в Уисконсин съобщиха, че са наблюдавали чувствително по-малко увреждания от свободни кислородни радикали в бедрените мускули на маймуни, оставени на по-нисък калориен внос, в сравнение с контролната група.

Според една друга теория енергийната рестрикция води до намаляване на температурата на тялото и това по някакъв начин удължава живота. Вероятно организмът превключва на “програма оцеляване”, като потиска всички излишни функции. “Да остана жив” се превръща в доминантна цел и биохимичните процеси се насочват приоритетно в тази посока. Тези процеси се намесват много по-дълбоко в гените, обмяната и защитата на организма след като могат да удължават неговата продължителност на живот, а не просто да намалят свързаните с наднорменото тегло и възрастта заболявания.

Експериментално изследване показа, че клетки на хора и плъхове, отглеждани в кръв от маймуни, получаващи по-малко от обичайните дневни калории, са особено устойчиви на висока температура и токсини. Това доказва според авторите, че в тази кръв циркулират вещества, които се борят по-активно с опасностите. Механизмите, чрез които става това, все още остават непознати.

Може ли калорийното ограничение директно да преобръща свързаните с остаряването биохимични промени и да се окаже “магическия елексир” за дълголетие? Най-възрастният човек на планетата – японецът Камато Хонго е на 113 години. Той живее на остров Окинава, чиито 1.3 милионно население традиционно поглъща около 1800 калории на ден. На Окинава хората все още се хранят със соя, тофу, малки количества риба, ориз, зеленчуци, плодове и нетлъсто месо. На острова се срещат 34 столетници на всеки 100 000 жители – респектиращо повече в сравнение с “кока-кола хамбургер” западните общества…

Националните здравни институти на САЩ ще вложат 20 милиона долара в бъдещи проучвания на ефектите на калорийното ограничение върху продължителността на живот и здравето при хора. Тези изследвания ще покажат дали с всяка погълната в повече калория настина съкращаваме биологично дадените ни години, защото тялото ни прегаря по-бързо.

“Калорийното ограничение действа при всички видове живи същества, при които някога е било изпитано. Изненадващо би било да не действа и при хората”, са убедени инициаторите на предстоящите проучвания.

Според тях тайната на дълголетието се крие в по-ограничения внос на калории. Може ли продължителността на човешкия живот да достигне сто години, ако над детско-юношеска възраст средно дневно се консумират около 1200-1300 калории от жените и около 1500-1800 калории от мъжете? Тази нискокалорична диета за традиционните източни общества е “нормално хранене”, а за западните цивилизации би приличала на “мъчително гладуване”. Днес, умерено хранещите се западна жена и западен мъж изяждат поне 1800 калории и респективно 2200 калории дневно.

Дори и нутриционистите-радикали, предупреждават обаче, че дълголетие и пълно здраве се достига с хранително въздържание, а не с недоимъчно хранене. Прекален светец и богу не е драг – системното недоимъчно, оскъдно и еднообразно хранене водят до недостиг на витамини, протеини, микроелементи (желязо) и минерали (калций, калий, магнезий) и увеличават риска от: остеопороза (загуба на костно вещество), анемия, недостиг на полови хормони, намалено либидо, нарушения в менструалните цикли и намалена плодовитост при жените, депресия и ритъмни нарушения на сърцето. Човек не трябва да залита в нито една от двете крайности, а просто да се храни умерено, разнообразно и балансирано…