Грижи за възрастни пациенти в интензивни отделения



01/10/2018

Представяме ви накратко практическите указания за превенция и лечение на болка, тревожност/възбуда, седиране, делир, имобилизация и нарушения на съня при възрастни пациенти в интензивни отделения (ИО) на Американското Society of Critical Care Medicine публикувани в Critical Care Medicine (1).

1. Болка:

– да се използват протоколи за стъпаловиден подход в лечението на болката и седирането

– paracetamol да се прилага като допълнение към наркотичните аналгетици за намаляване на интензитета на болката, дозировката на опиатите и техните нежелани странични ефекти

– nefopam (ако е подходящ) като допълнение или замяна на наркотичните аналгетици за намаляване на дозировката на опиатите и техните нежелани странични ефекти

– прилагане на ниски дози ketamine (0.5 mg/kg болус, последвано от интравенозна инфузия в доза 1-2 mcg/kg/min) в комбинация с наркотични аналгетици за намаляване на дозировката на опиатите при оперирани пациенти в ИО

– използване на медикаменти за лечение на невропатна болка (gabapentin, carbamazepine, pregabalin) в допълнение към наркотични аналгетици за лечение на невропатна болка в ИО

– lidocaine да не се прилага рутинно в комбинация с наркотични аналгетици за обезболяване в ИО

– COX-1-селективните НСПВС да не се прилагат рутинно в комбинация с наркотични аналгетици за обезболяване в ИО

– наркотичните аналгетици (fentanyl, hydromorphone, morphine, remifentanil) да се прилагат в най-ниската ефективна доза

– N2O и локална анестезия да не се прилагат рутинно по време на отстраняване на гръден дренаж

– инхалационна анестезия да не се прилага за обезболяване по време на процедури в ИО

– НСПВС могат да се използват интравенозно, перорално или ректално като алтернатива на наркотичните аналгетици за обезболяване по време на кратки процедури в ИО

2. Тревожност/възбуда и седиране:

– при пациенти на апаратна вентилация се препоръчва повърхностно/леко седиране, отколкото дълбоко седиране

– за седиране на пациенти на апаратна вентилация се предпочитат propofol или dexmedetomedine, отколкото бензодиазепини

3. Делир:

– болните в ИО трябва да се проследяват периодично за настъпване на делир

– препоръчва се прилагането на мултикомпонентни и нефармакологични интервенции за повлияване на модифицируемите фактори за делир, подобрение на когнитивната функция, оптимизиране на съня, слуха, зрението и подвижността на пациентите

– да не се прилага рутинно haloperidol за терапия на субсиндромен или клиничен делир

– dexmedetomidine да се използва за повлияване на делир при болни, подлежащи на отвикване от апаратна вентилация или екстубация

4. Обездвижване. Да се извършва редовна рехабилитация и мобилизация при критично болни.

5. Нарушения на съня:

– за подобряване на съня на пациенти на апаратна вентилация да се прилага режим на асистирана и контролирана вентилация

– да се прилага неинвазивна вентилация (NIV) при подходящи пациенти

– propofol да не се използва за подобряване на съня при критично болни. (ИТ)

Използван източник:

1. Management of Pain, Agitation/Sedation, Delirium, Immobility, and Sleep Disruption in Adult Patients in the ICU Crit Care Med 2018; 46:e825-e873 https://journals.lww.com/ccmjournal/Fulltext/2018/09000/Clinical_Practice_Guidelines_for_the_Prevention.29.aspx