Очакваме новите указания на ADA/EASD за лечение на ЗДТ2



01/09/2018

Представяме ви накратко най-важните моменти в работната версия на новото съвместно ръководство на Американската диабетна асоциация (ADA) и Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD) за терапевтично поведение при захарен диабет тип 2 (ЗДТ2). Тя бе широко обсъдена през юни на двучасов симпозиум, провел се по време на тазгодишните научни сесии на ADA. Документът ревизира предишните указания на двете организации, публикувани и въведени в клиничната практика през 2015 година.

Окончателният вариант ще бъде представен на 5 октомври в Берлин по време на 54-ия конгрес на EASD и ще бъде публикуван в изданията на двете организации – Diabetes Care и Diabetologia.

Промяната в стила на живот и metformin остават средство на първи избор за терапия на пациентите със ЗДТ2.

Изборът на втора линия терапия зависи от това дали съответният пациент има придружаващо сърдечносъдово заболяване (CCЗ) или не.

Ако пациентът е с установено ССЗ, то изборът на глюкозопонижаващо средство зависи от неговата бъбречна функция, което означава: скорост на гломерулна филтрация (eGFR) над или под 45 ml/min.

За пациенти със атеросклеротично ССЗ (AССЗ) или със сърдечна недостатъчност (СН) са разработени отделни терапевтични алгоритми.

Ако конкретният случай е със АССЗ, препоръката е да се предпочита антидиабетно средство за понижаване на сърдечносъдовия риск като инхибитор на натриево-глюкозния котранспортер -2 (SGLT-2i) или някои от рецепторните агонисти на глюкагон-подобния пептид-1 (GLP-1 RA) с установени сърдечносъдови ползи. Трябва да се има предвид, че употребата на SGLT2-i зависи от бъбречната функция.

При случаите, при които водеща е СН, се предпочита SGLT-2i, който е доказал в проучвания за оценка на сърдечносъдовата безопасност, че подобрява сърдечната функция, но при условие, че пациентът има адекватна бъбречна функция. Алтернативният избор е GLP-1 RA с доказани сърдечносъдови ползи.

Ако конкретният пациент няма установено ССЗ, то могат да се прилагат и други глюкозопонижаващи средства, но сулфонилурейните препарати отстъпват назад в стъпаловидния алгоритъм. За втора линия терапия предимство имат антидиабетните средства, които не водят до хипогликемия или наддаване на тегло и които позволяват да се постигне таргетното ниво за гликемичен контрол, при избягване на тези два нежелани странични ефекта.

Индивидуализиране на целите и на терапевтичния подход в зависимост от особеностите на конкретния пациент (риск за хипогликемия, наддаване на тегло, придружаващи заболявания) от една страна, а от друга – от финансовите ресурси на здравната система.