Alendronate намалява сърдечносъдовия риск след бедрени фрактури



01/09/2018

Alendronate намалява значително риска за сърдечносъдови събития при пациенти на терапия с бисфосфонати след бедрени фрактури, показаха резултатите от първото мащабно популационно проучване в тази област, публикувано в Journal of Bone and Mineral Research (1).

Бедрените фрактури са свързани с повишен риск за сърдечносъдови събития като миокарден инфаркт, инсулт и повишена сърдечносъдова смъртност. Съдържащите азот бисфосфонати се препоръчват за вторична превенция при пациенти, преживели фрактури поради слабост на костите (намалена плътност и повишена чупливост). Въпреки това, те не се използват достатъчно в клиничната практика, поради потенциални странични ефекти.

Цел на настоящето проучване е да оцени риска за сърдечносъдови събития при приложението на alendronate като първа линия терапия при пациенти с бедрени фрактури в реалния живот. За целта, авторите са провели ретроспективно кохортно изследване на пациентска база-данни в Хонг Конг за периода 2005-2016 година. В окончателния анализ са включени 34 991 пациенти на средна възраст 82 години (над две трети жени), като 8.2% са получавали терапия за остеопороза през първата година след дехоспитализацията, а 13.2% са лекувани към момента на приключване на проучването.

За оценка на риска за сърдечносъдова смъртност, миокарден инфаркт и инсулт е използван Cox регресионен анализ, като са сравнени пациенти на терапия с alendronate и други антиостеопоротични медикаменти, с нелекувани пациенти. За оценка на ефектите за продължителен период от време, показателите за краен изход са оценени на първата, третата, петата и десетата година.

От общия брой 34 991 пациенти с новодиагностицирани бедрени фрактури, 4 602 (13.2%) са получили антиостеопоротично лечение за периода на проследяване. Те са били сравнени с 13 568 пациенти, които не са получавали терапия за остеопороза.

Резултатите от анализа показват, че alendronate е свързан със значително по-нисък риск за сърдечносъдова смърт и миокарден инфаркт на първата година, както и с намален риск за инсулт на петата (р=0.049) и десетата година от проследяването (р=0.065). От друга страна, подобна връзка между strontium ranelate и риска за сърдечносъдови събития не е наблюдавана.

По-малка група (4 593 пациенти) на антиостеопоротична терапия (67% на alendronate, в повечето случаи прилаган седмично) са сравнени с 123 568 пациенти, които не са получавали лечение. Средният период на проследяване е бил 1 340 дни.

Резултатите на първата година показват, че рискът за сърдечносъдови събития е бил значително по-нисък (с 67%) при alendronate, отколкото при контролната група пациенти без терапия (р<0.001). По подобен начин, рискът за миокарден инфаркт е бил с 45% по-нисък при приложението на alendronate (p=0.014). Рискът за инсулт на петата и десетата година е бил по-нисък съответно с 18% и 17% в групата с alendronate, в сравнение с пациентите, които не са получавали терапия.

Във вторичен анализ, авторите са проучили ефектите от приложението на другите бисфосфонати (ibandronate, risendronate и zolendronate), като са установили подобни сигнификантни зависимости.

Извършен е подгрупов анализ отделно при жени и мъже. Доказано, че при жените alendronate намалява риска за сърдечносъдова смъртност и миокарден инфаркт, докато при мъжете намалява сърдечносъдовата смъртност, но няма протективен ефект за миокарден инфаркт.

Бисфосфонатите вероятно намаляват сърдечносъдовия риск чрез индиректно таргетиране на мевалонат, който се блокира и от статините чрез инхибиране на HMG-CoA редуктазата, и по този начин намаляват нивата на холестерола.

Според авторите, резултатите са от значение и за дизайна на рандомизирани клинични проучвания с нови медикаменти за лечение на остеопороза, където за сравнение често се използва alendronate.

Например, наскоро американската FDA изиска допълнителна информация, за да одобри romosozumab на Amgen, тъй като в предоставените изследвания той е показал по-висока честота на неблагоприятни сърдечносъдови събития, в сравнение с alendronate. Възможно е обаче тази разлика по отношение на сърдечносъдовия риск да се дължи предимно на потенциално протективните ефекти на alendronate, отколкото на увеличени сърдечносъдови събития при romosozumab. (ИТ)

За допълнителна информация:

В Mедицинска База Dанни (http://spisaniemd.bg) намерите над 50 статии, свързани с диагнозата и лечението на остеопорозата

Използван източник:

1. Sing C., Wong A., Kiel D. et al. Association of Alendronate and Risk of Cardiovascular Events in Patients With Hip Fracture J Bone Miner Res. Published online May 9, 2018 https://onlinelibrary.wiley.com/doi/pdf/10.1002/jbmr.3448