Терапията със статини подобрява преживяемостта при рак на гърдата



01/06/2018

Шведско национално проучване, представено на San Antonio Breast Cancer Symposium (SABCS) 2017SAN ANTONIO, показа че терапията със статини подобрява преживяемостта при рак на гърдата. Статините понижават както общата, така и специфичната - пряко свързана с неоплазмата, смъртност (1).

Не е изненадващо, че тази медикаментозна терапия повлиява общата преживяемост, поради доказания й ефект за превенция на сърдечносъдовите заболявания. Понижаването на смъртността, дължаща се на тумора, заслужава внимание, тъй като в проучването ясно се очертава връзката между подобрената специфична преживяемост и употребата на статини.

Благоприятен ефект се наблюдава както при пациентки, лекувани със статин преди диагностициране на рака на гърдата, така и при тези, започнали приема след това. Той е по-отчетлив при болните, приемали редовно липидопонижаващите средства.

Проучването е ретроспективно и обхваща 20 559 жени с установен рак на гърдата, между 2005 и 2008. Употребата на статини е отчетена, използвайки националния рецептурен регистър, а случаите на свързаната с неопластичния процес смърт са идентифицирани в националния регистър на смъртните случаи до края на 2012 година.

По време на проследяването са починали 4678 болни, като при 2669 е установена причина за смъртта, свързана с неоплазмата. При анализ на риска за смърт от рак на гърдата се е установило, че пациентките, приемали редовно статини преди и след диагностицирането на онкологичното заболяване, са с 23% по-ниска вероятност за фатален изход, дължащ се на тумора (hazard ratio [HR], 0.77; р=0.014).

Тези, които са започнали лечение със статини след поставяне на диагнозата, са със 17% по-нисък относителен риск за смърт от рак на гърдата (HR, 0.83; р=0.001). Видът на използвания статин не се отразява на установения благоприятен ефект върху специфичната смъртност. Сходно понижение на релативния риск се наблюдава както за липофилните, така и за хидрофилните статини.

Интересно е, че дозата на статина не повлиява степента на редуциране на риска - жените, взимали умерено висока доза преди поставяне на диагнозата, са с 26% по-нисък риск за смърт (HR, 0.74; р=0.019). Тези, които са приемали висока доза статин, парадоксално са само с 16% редукция на риска за смърт, свързана с рака на гърдата.

Предпологаемият биологичен механизъм, обясняващ това благоприятно действие на статините, е свързан с ефекта им върху 3-hydroxy-3-methylglutaryl coenzyme A (HMG-CoA) редуктазата и респективно върху метаболизма на мевалоната в туморните клетки и прогресията на неоплазмата.

Карциномът на гърдата не е хомогенен като експресия на HMG-CoA, някои тумори са с по-висока експресия, а други с по-ниска, като се предполага, че именно това може да е маркер за вероятността терапията със статини да повлияе туморния процес.

Освен инхибирането на HMG-CoA, статините понижават и системните нива на 27-hydroxycholesterol (27HC) - холестеролов метаболит, свързващ се с естрогенните рецептори на туморните клетки. Естрадиол-подобните свойства на 27HC водят до нарастване на туморните метастази.

По-ранно проучване на същите изследователи показва подобряване на прогнозата с добавяне на липидо-понижаваща терапия към адювантната хормонална терапия при постменопаузални жени в ранен стадий на хормон-рецепторно позитивен рак на гърдата (2).

Въпреки обнадеждаващите резултати, изследователите посочват, че е необходимо разширено проспективно контролирано проучване, което да потвърди техните резултати, а също и да определи при кои видове рак на гърдата тази група медикаменти биха имали най-силен ефект за редуциране на тумор-специфичната смъртност. (ЯС)

Използвани източници:

1. San Antonio Breast Cancer Symposium (SABCS) 2017. Poster P2-13=03. Presented December 7, 2017

2. Borgquist S., Giobbie-Hurder A., Ahern T. et al. Cholesterol, Cholesterol-Lowering Medication Use, and Breast Cancer Outcome in the BIG 1-98 Study. Journal of Clinical Oncology 2017; 35 (11):1179-1188 http://ascopubs.org/doi/full/10.1200/JCO.2016.70.3116