Сърдечносъдов риск при рак на гърдата



01/06/2018

Възможностите за ранно диагностициране и лечение на рака на гърдата са причина за повишената преживяемост при заболяването при пациентки, които са с риск за дългосрочни сърдечносъдови усложнения в резултат на терапията, е един от основните изводи в първата позиция на American Heart Association (AHA) по този проблем, публикувана в списание Circulation (1).

Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) са водеща причина за смъртност при жените, макар някои да определят рака на гърдата като най-важната патология при тях. Ракът на гърдата и ССЗ имат много общи рискови фактори - напреднала възраст, нездравословна диета, фамилна обремененост, заседнал начин на живот и тютюнопушене.

От друга страна, съвременните възможности за лечение на рака на гърдата са свързани с повишен риск за сърдечносъдови усложнения, особено при жени с предшестващо ССЗ, което е от значение при вземането на решение за избор на терапия.

При жени в напреднала възраст, ССЗ водят до по-висока смъртност, отколкото рака на гърдата. Цел на новия документ е да извърши обзор на наличната литература за честотата на тези заболявания, общите рискови фактори, кардиотоксичния ефект на терапията и възможностите за превенция и лечение на ССЗ при болни с рак на гърдата.

Според експертите, по време на терапия на рак на гърдата, проследяването и превенцията на кардиотоксичните ефекти са от ключово значение, защото химио- и лъчетерапията могат да доведат не само до ранна, но и до късна кардиотоксичност.

Тя може да се прояви като левокамерна дисфункция, сърдечна недостатъчност, хипертония, ритъмни нарушения, миокардна исхемия, клапни заболявания, тромбемболични инциденти, белодробна хипертония и перикардит.

Левокамерната систолна дисфункция е най-честият наблюдаван неблагоприятен страничен сърдечносъдов ефект при химиотерапия за рак на гърдата.

Терапии за рак на гърдата, които са свързани с повишен риск за сърдечна дисфункция:

- високодозова терапия с антрациклини: doxorubicin >/=250 mg/m2 или epirubicin >/=600 mg/m2

- високодозова лъчетерапия, когато миокардът е в зоната на облъчване: лъчетерапия >/=30 Gy

- секвенциална терапия: нискодозова терапия с антрациклини (doxorubicin <250 mg/m2 или epirubicin <600 mg/m2) с последващи приложение на trastuzumab

- комбинирана терапия: нискодозова терапия с антрациклини (doxorubicin <250 mg/m2 или epirubicin <600 mg/m2), комбинирана с нискодозова лъчетерапия, когато миокардът е в зоната на облъчване

Резултатите от малки проучвания показаха, че приложението по нов начин на някои познати медикаменти за химиотерапия може да намали сърдечносъдовия риск. Един пример е doxorubicin, за който е установено, че когато се прилага бавно, а не наведнъж, води до по-нисък риск за сърдечна недостатъчност.

Нови данни сочат, че добавянето на кардиопротективното средство dexrazoxane към doxorubicin или epirubicin намалява значително комбинирания показател за краен изход, включващ намаление на левокамерната фракция на изтласкване или развитието на сърдечна недостатъчност.

Мета-анализ на осем проучвания установи, че използването на dexrazoxane е свързано с 82% намаление на честотата на сърдечна недостатъчност, без да повлияе периода без прогресия на заболяването, общата преживяемост или отговора от терапията.

Придържането към някои прости правила за сърдечносъдово здраве, като указанията на AHA „Life’s Simple 7” (повишена физическа активност, поддържане на нормално телесно тегло, здравословна диета, избягване на тютюнопушенето, поддържане на нормално артериално налягане, кръвна глюкоза и холестерол), е свързано с по-ниска честота за развитие на рак на гърдата и значително по-нисък риск за ССЗ.

АНА препоръчва:

- подобрен скрининг за рискови фактори при онкологично болни

- разработване на таргетни терапии с намалени неблагоприятни сърдечносъдови странични ефекти

- по-задълбочено изследване на ефектите на комбинираната химиотерапия и лъчетерапия върху ССЗ

- ранна диагноза на ССЗ чрез изследване на биомаркери, клинични предиктивни модели и образна диагностика

- указания за първична и вторична превенция на кардиотоксичността на химио- и лъчетерапията

Развитието на кардиоонкологията се базира на необходимостта за осигуряване на най-добра онкологична терапия без влошаване на сърдечносъдовото здраве. American College of Cardiology (Cardio-Oncology Section), Canadian Cardiac Oncology Network, European Society of Cardiology, European Society for Medical Oncology и International Cardio-Oncology Society, работят по инициативи за съвместни екипи от онколози и кардиолози за подобряване на грижите на пациенти със злокачествени заболявания, които се лекуват с потенциални кардиотоксични терапии.

Експертите подчертават някои области, които все още не са добре проучени и изискват допълнителна изследователска работа:

- кои са най-добрите предиктори за кардиотоксичност

- кои са генетичните или геномните вариации, които повлияват риска за развитие на кардиотоксичност

- кои фактори определят расовите различия по отношение на разликите в крайния изход

- кои са горните граници на лъчетерапия и какви са алтернативите за избягване на сърдечносъдовата токсичност

- до каква степен новите онкологични терапия повлияват сърдечносъдовия риск

- какви са фармакологичните механизми за превенция или обратимост на кардиотоксичните ефекти при онкологична терапия. (ИТ)

Използван източник:

1. Mehta L., Watson K., Barac A. et al. Cardiovascular disease and breast cancer: where these entities intersect: a scientific statement from the American Heart Association. Circulation Published online February 1, 2018 http://circ.ahajournals.org/content/circulationaha/early/2018/01/31/CIR.0000000000000556.full.pdf