Потвърден благоприятен ефект на физическата активност за първична профилактика на ССЗ



01/06/2018

Редовната физическа активност повлиява благоприятно риска за сърдечносъдови събития (ССС) потвърди голямо проучване в Китай, публикувано в JAMA Cardiology (1). Интересни са данните как различните форми на повишена двигателна дейност повлияват рисковите фактори за ССС при хора без изявено сърдечносъдово заболяване (ССЗ).

Предходно изследване, публикувано още през 2006 в European Journal of Cardiovascular Prevention and Rehabilitation (2), демонстрира, че спортната активност води до повишаване на нивата на холестерола в липопротеини с висока плътност (HDL-С) и до понижаване на индекса на телесна маса (BMI), на обиколката на талията и на диастолното артериално налягане, но физическо натоварване, което не се определя като спорт – например карането на колело или бързото ходене имат съизмерим ефект върху посочените фактори, намаляващи риска за ССЗ.

Настоящото проучване включва близо половин милион души без изявено ССЗ

Проследяването от седем и половина години установява, че всеки 4 добавени MET часа на ден, равняващи се на един час ходене, понижават вероятността за различни форми на ССЗ с 5% до 12%. Тази зависимост се явява както при мъже, така и при жени и не зависи от възрастта.

Установената обща полза от повишената физическа активност превъзхожда ефекта на някои от най-утвърдените медикаменти за сърдечносъдова профилактика.

Трябва да се отбележи, че сред хората с артериална хипертония (АХ) ползите от двигателната активност за превенция на ССЗ и по-специално на инсулт изглеждат по-малки, но едва 10% от включените хипертоници са с адекватно контролирано артериално налягане.

Данните от това проучване потвърждават, че е необходима по-внимателна оценка на двигателните навици на клинично здравите хора. Още на ниво първичната здравна грижа насърчаването за повишаване на физическото натоварване би могла да е една изключително ефективна икономически и лесна за прилагане стратегия за предотвратяване на болестите на сърцето и съдовете (3).

Bennet и съавтори анализират чрез попълване на въпросници двигателните навици на 487 334 човека на възраст от 30 до 79 години (средна възраст 51 години, 59% са жени), живеещи както в градски, така и в селски райони на Китай. Със захарен диабет тип 2 са 2.7%, 9.9% са с АХ и едва 5% са със затлъстяване. Голяма част от мъжете – 62% и незначителна от жените – 2.3% са настоящи пушачи.

Участниците са разделени според средната физическа активност в следните групи /= 33.8 МЕТ часа/ден.

Хората в групите с високо и най-високо физическо натоварване са обичайно млади мъже, обитаващи както градски, така и селски райони. Три четвърти от общото натоварване при мъжете и половината от това при жените е свързано с професията им. Участниците и от двата пола от селските райони имат общо дневно по-ниско ниво на „заседяване“ – около 3 часа за обичаен работен ден.

По време на проследяването са регистрирани 36 184 значими ССС, които включват 5082 миокардни инфаркта (МИ), 25 647 исхемични мозъчни инсулта (ИМИ) и 5252 интрацеребрални хеморагии (ИЦХ). Смъртните случаи, дължащи се на ССЗ, са 8437.

Всеки 4 MET часа/ден от общата физическа активност са свързани със шест процентно понижаване на риска за значими ССС и съответно по-ниска вероятност от 9% за МИ, 5% за ИМИ, 6% за ИЦХ, и 12% за ССЗ свързана смърт.

Тези резултати са в съответствие с данните от PURE (4), международно изследване, което също демонстрира ползите от не-спортната всекидневна физическа активност, свързана с начина на живот.

Данните от цитираните изследвания са в съзвучие с препоръките на Световната здравна организация (СЗО), които насърчават всекидневни, умерени физически натоварвания от минимум 20-30 минути.

Организацията на обществената среда, особено в бързо развиващите се големи градове, трябва да е насочена към улесняване на придвижването с велосипед (изграждане на вело-алеи и др.). Това не само ще улесни хората в повишаване на физическата им активност, но общо ще допринесе за по-здравословни условия на живот, чрез редуциране на автомобилния трафик и свързаното с него замърсяване на въздуха.

Според анализите на СЗО подобни мерки биха предотвратили един от всеки 12 преждевременни смъртни случая или почти 3 милиона в глобален мащаб.

Посочените мерки за повишаване на физическата активност на населението са в пълна степен приложими и към България, която, макар и член на клуба на най-развитите държави, е с висока сърдечносъдова смъртност и голяма част от населението у нас е с ниска или недостатъчна двигателна и спортна активност. (ЯС)

* Акроними на клинични проучвания:

PURE – Prospective Urban Rural Epidemiology Study

** метаболитни еквивалента (МЕТ) – час – МЕТ е съотношението на енергията, изразходвана по време на дадена дейност, към разхода на енергия в покой. Ако един МЕТ е разходът за енергия в покой, то активност с 4 МЕТ, е 4 пъти енергията, използвана от тялото в покой. Ако се извършва дейност с 4 МЕТ в продължение на 30 минути, това се равнява на 4 x 30 = 120 MET-минути или 2 MET-часа физическа активност.

Използвани източници:

1. Bennett A., Du H., Clarke R. et al. China Kadoorie Biobank Study Collaborative Group. Association of physical activity with risk of major cardiovascular diseases in Chinese men and women. JAMA Cardiol. 2017; 2:1349-1358 https://jamanetwork.com/journals/jamacardiology/fullarticle/2661159.

2. Barengo N., Kastarinen M., Lakka T. et al. Different forms of physical activity and cardiovascular risk factors among 24-64- year-old men and women in Finland. Eur J Cardiovasc Prev Rehabil. 2006; 13:51-59 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16449864

3. Lear S., Yusuf S. Physical activity to prevent cardiovascular disease: a simple, low-cost, and widely applicable approach for all populations. JAMA Cardiol. 2017; 2:1358-1360. https://jamanetwork.com/journals/jamacardiology/article-abstract/2661157

4. ClinicalTrials.gov. Prospective Urban Rural Epidemiology Study (PURE). https://clinicaltrials.gov/ct2/show/NCT03225586