Ocrevus (ocrelizumab) получи одобрение в ЕС за лечение на пристъпни форми на МС и първично прогресираща МС



01/06/2018

Европейската комисия одобри през януари тази година пускането в употреба на Ocrevus® (ocrelizumab) - анти-СD20 антитяло, при възрастни пациенти с пристъпни форми на множествена склероза (ПМС), с активно заболяване, определено на базата на клинични или образно-диагностични характеристики, както и при случаи с ранна първично прогресираща множествена склероза (ППМС) по отношение на продължителност на заболяването и ниво на инвалидизиране, и с образно-диагностични характеристики на възпалителна активност (1).

Оcrelizumab се прилага чрез интравенозна инфузия на всеки шест месеца, без необходимост от междувременни рутинни изследвания. Началната доза се доставя чрез двукратни вливания на 300 mg през период от две седмици. След това терапията продължава с еднократни вливания на 600 mg на всеки 24 седмици.

Mножествената склероза (MС) засяга около 700 000 души в Европа, от които около 96 000 са с високо инвалидизираща ППМ. Мнозинството от случаите с МС имат при поставяне на диагнозата ПМС или ППМC. Тъй като заболяването се изявява най-често във възрастовата група 20-40 години, то е водеща причина за нетравматична инвалидност сред по-младата популация.

Най-голям дял от случаите (85%) са с пристъпно-ремитентна МС (ПМС), като повечето от тях развиват вторично прогресираща МС (ВПМС).

Пристъпните форми на МС включват ПМС и ВПМС, която продължава да е съпроводена от пристъпи с видимо влошаване на симптомите.

Първичната прогресираща МС (ППМС) е инвалидизираща форма на заболяването, която се характеризира със стабилно влошаване на симптомите, без изразени периоди на пристъпи или на ремисия. Тази форма засяга 15% от популацията с МС, като акумулирането на инвалидност е много по-бързо, отколкото при ПМС.

Одобрението на Ocrevus в ЕС се основава на три фаза 3 клинични проучвания, включени в програмата ORCHESTRA, с участието на 2388 пациенти, изпълнили първичните и почти всичките вторични крайни резултати (2).

Данните от двете идентични фаза 3 клинични проучвания при ПМС (OPERA I и OPERA II) показват, че ocrelizumab е със значимо по-добра ефикасност в сравнение с високо дозиран interferon beta-1a по време на двугодишен период на лечение: 80% по-голям дял на пациентите без пристъпи и със сигнификантно по-бавно влошаване на заболяването.

При лекуваните с моноклоналното антитяло е наблюдавано и значимо по-често липса на обективни данни за активност на заболяването (NEDA, като невродегенеративни лезии, пристъпи или прогресираща инвалидност) - съответно с 64% в OPERA I и с 89% в OPERA II, в сравнение с високо-дозиран interferon beta-1a (p<0.0001 и p<0.0001) (3).

В отделно, трето фаза 3 проучване на пациенти с ППМС (ORATORIO), ocrelizumab е първото и единствено лечение, довело до значимо забавяне на прогресията на заболяването и намаляване на образните характеристики за активност (лезии при магнитно резонансно изследване на мозъка), в сравнение с плацебо, при средно проследяване за период от три години (4).

Пациентите, получавали окрелизумаб, са били с по-ниска вероятност за влошаване на заболяването с 24% за три месеца и с 25% за шест месеца (p=0.0321 и p=0.0365).

Новото лекарство е било свързано и със забавено влошаване на двигателното нарушение с 29.4%, оценено чрез измерване на времето за изминаване на разстояние от 25 стъпки (Timed 25-Foot Walk, T25-FW), в сравнение с плацебо (p=0.0404).

Най-често срещаните нежелани странични действия на терапията с окрелизумаб в трите клинични проучвания са реакции в мястото на венозно вливане и инфекции на горните дихателни пътища, леко до умерено изразени при повечето от случаите.

Ocrevus e рекомбинантно хуманизирано моноклонално антитяло, неутрализиращо CD20-позитивните (CD 20+) B клетки, които са специфично насочените клетки на имунната система, отговорни за увреждането на миелина в аксоните на невроните, което води до неврологичните нарушения при пациентите с МС.

Резултати при пациенти с ПМС, лекувани с окрелизумаб (3):

- Намаление с 46% и с 47% на годишната честота на пристъпите (ARR), в сравнение с групата на IFNћ, за двугодишното проследяване в двете проучвания OPERA I и OPERA II, съответно (p<0.0001 и p<0.0001)

- Намаление с 40% на относителния риск за потвърдена прогресия на инвалидността (CDP), поддържано за период от 12 седмици, в сравнение с IFNћ, в обединен анализ на OPERA I и OPERA II, оценено чрез the Expanded Disability Status Scale (EDSS) (p=0.0006)

- Редукция с 94% и 95% на общия брой на T1 gadolinium-усилените невродегенеративни лезии в сравнение с терапията с интерферон бета в OPERA I и OPERA II, съответно (p<0.0001 and p<0.0001)

- Редукция със 77% и с 83% на общия брой на новопоявили се и/или уголемени T2 лезии в сравнение с интерферон бета в OPERA I and OPERA II, съответно (p<0.0001 и p<0.0001)

- Увеличение с 64% и 89% на дела на пациентите без данни за активност на заболяването (NEDA) (p<0.0001 и p<0.0001)

Резултати при пациенти с ППМС, лекувани с окрелизумаб (4):

- 24% намаление на относителния риск за потвърдена прогресия на инвалидността (CDP) в продължение на най-малко 12 седмици, в сравнение с плацебо, оценено с помощта на EDSS (p=0.0321)

- 25% намаление на относителния риск за CDP, в продължение на най-малко 24 седмици, в сравнение с плацебо, оценено с EDSS (p=0.0365)

- 29.4% редукция на влошаването на двигателното нарушение в сравнение с плацебо в продължение на 120 седмици, оценено с T25-FW (p=0.0404)

- 3.4% намаление на обема на мозъчните T2 лезии спрямо 7.4% увеличение при получавалите плацебо за 120 седмици (p<0.0001)

- 0.90% загуба на мозъчен обем в групата на активна терапия спрямо 1.09% в контролната плацебо група за период от 120 седмици (p=0.02). (ДЯ)

OPERA I и OPERA II - проучвания при ПМС

OPERA I и OPERA II за фаза 3, рандозизирани, двойно-слепи, плацебо-контролирани, международни многоцентрови изпитвания, оценили ефикасността и профила на безопасност на Ocrevus (600 mg, доставени чрез венозни вливания на всеки 24 седмици) в сравнение с interferon beta-1a (44 mcg, доставени чрез подкожно инжектиране три пъти седмично) в продължение на 96 седмици при общо 1656 пациенти с пристъпни форми на МС (съответно - 821 и 835 пациенти).

И в двете проучвания, пристъпната МС (ПМС) е дефинирана като пристъпно-ремитентна МС и вторично прогресираща МС с пристъпи.

При сходен дял пациенти в групата на терапия с моноклоналното антитяло са регистрирани сериозни нежелани ефекти и тежки инфекции в сравнение с групата на висока доза интерферон бета-1a.

ORATORIO - проучване при ППМС

ORATORIO е фаза 3, рандомизирано, двойно-сляпо, международно многоцентрово изпитване, оценило ефикасността и профила на безопасност на Ocrevus (600 mg, доставен чрез венозни вливания на всеки 24 седмици), в сравнение с плацебо, при общо 732 пациенти с ППМС, разделени в съотношение 2:1, съответно.

Делът на пациентите с влошаване на заболяването е сравнен в двете групи след двойно-сляп период от 120 седмици.

При сходен дял пациенти в групата на терапия с моноклоналното антитяло са регистрирани сериозни нежелани ефекти и тежки инфекции в сравнение с групата на плацебо.

За допълнителна информация:

www.rochemd.bg/bg_bg/терапевтични-области/неврология/множествена-склероза.html

Използвани източници:

1.www.ema.europa.eu/docs/bg_BG/document_library/EPAR_-_Product_Information/human/004043/WC500241124.pdf

2. www.roche.com/media/releases/med-cor-2018-01-12.htm

3. Hauser S., Bar-Or A., Comi G. et al., for the OPERA I and OPERA II Clinical Investigators. Ocrelizumab versus interferon beta-1a in relapsing multiple sclerosis. N Engl J Med 2017; 376:221-234

DOI: 10.1056/NEJMoa1601277. www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1601277

4. Montalban X. , Hauser S., Kappos L., et al., for the ORATORIO Clinical Investigators. Ocrelizumab versus placebin primary progressive multiple sclerosis. N Engl J Med 2017; 376:209-220 DOI: 10.1056/NEJMoa1606468 www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1606468