Liraglutide понижава броя на миокардните инфаркти при пациенти със ЗДТ2 и висок сърдечносъдов риск



01/06/2018

Liraglutide може да намали честотата на миокардния инфаркт (МИ) при пациенти със захарен диабет тип 2 (ЗДТ2) и висок риск за значими неблагоприятни сърдечносъдови събития (ССС), както и да окаже благоприятно влияние върху клиничната прогноза при възникването на МИ, показа проучване, публикувано в American Journal of Cardiology (1).

Рost-hoc анализ на данните от изпитването LEADER (Liraglutide Effect and Action in Diabetes: Evaluation of Cardiovascular Outcome Results) установи, че liraglutide оказва влияние върху важен краен кардиологичен резултат като възникването на МИ, когато се използва за глюкозо-понижаваща терапия при пациенти със ЗДТ2 и висок сърдечносъдов риск (възраст най-малко 50 години и предшестващо CCC или сърдечна недостатъчност, или възраст най-малко 60 години и наличие на поне един допълнителен сърдечносъдов рисков фактор).

В това проучване са участвали 9340 пациенти със ЗДТ2 и сигнификантен риск за ССС, които са разделени 1:1 в две рамена - на терапия с аналога на глюкагоно-подобния пептид-1 (GLP-1) liraglutide или контролна плацебо-група - и проследени за период от средно 3.8 години.

Публикуваните по-рано резултати от LEADER показаха, че лираглутид понижава значимо риска за значими неблагоприятни ССС като сърдечносъдова смърт, нефатален МИ или нефатален инсулт (комбиниран краен сърдечносъдов изход) в сравнение с плацебо: 13% (608 от 4668 пациенти) спрямо съответно 14.9% (694 от 4672 пациенти) или това означава по-нисък относителен риск с 13% в полза на лираглутид (HR 0.87; р=0.01 за супериорност/превъзходство) (2). При лекуваните с лираглутид е наблюдаван и по-нисък риск за възникване на първи МИ (292 събития спрямо 339 в контролната група).

В проведения post hoc анализ са характеризирани всички симптоматични МИ (първи или повторни) във всяко от двете рамена за периода на проследяване от 3.5-5 години.

Общо са регистрирани 780 МИ (първи и повторен), като тяхната обща честота е по-ниска при лекуваните с liraglutide отколкото при получавалите плацебо (359 спрямо съответно 421, p=0.022).

В групата на терапия с лираглутид са настъпили и по-малко фатални МИ (17 спрямо съответно 28, p=0.28).

Изводите на авторите са, че в групата с лираглутид са възникнали по-малък брой фатални МИ. Наред с това, е наблюдавана тенденция и за по-леко повишаване на нивата на тропонин, което е показател за по-малка тежест на инфаркта и вероятност за по-благоприятна клинична прогноза (3). (ДЯ)

Използвани източници:

1. Marso S., Nauck M., Monk Fries T., et al; the LEADER Publication Committee on behalf of the LEADER Trial Investigators. Myocardial infarction subtypes in patients with type 2 diabetes mellitus and the effect of liraglutide therapy (from the LEADER trial). Am J Cardiol. 2018; 15;121(12):1467-1470 doi: doi: 10.1016/j.amjcard.2018.02.030 www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0002914918302662

2. Marso S., Daniels G., Brown-Frandsen K. et al; LEADER Steering Committee; LEADER Trial Investigators. Liraglutide and Cardiovascular Outcomes in Type 2 Diabetes. N Engl J Med. 2016;375(4):311-22 doi: 10.1056/NEJMoa1603827 www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4985288

3. https://academic.oup.com/eurheartj/article/38/suppl_1/ehx502.P2089/4088979