По-късно клампиране на пъпната връв след раждане



01/04/2018

По-късното клампиране на пъпната връв (най-малко 30-60 сек. след раждане) се препоръчва при всички новородени по естествен път - на термин или преждевременно, според новите указания на Американската колегия по акушерство и гинекология (ACOG) (1).

Придържането към тази практика увеличава обема на еритроцитите в новороденото. При новородени на термин, по-късното клампиране на пъпната връв е свързано с подобрени показатели на развитие, което се дължи на повишени стойности на хемоглобина и по-добри запаси на желязо през първите месеци от самостоятелния живот. При преждевременно родените благоприятният ефект се дължи на по-голям обем еритроцитна маса, намалена нужда от хемотрансфузия и по-ниска честота на некротизиращ ентероколит и вентрикуларни кръвоизливи.

Има различни препоръки за оптималното време на клампиране на пъпната връв, но се натрупват все повече данни за предимствата на по-късното клампиране. При всички случаи то не се отразява неблагоприятно върху непосредствените ранни грижи, като стимулиране за продишване, подсушаване или осъществяване на първи контакт кожа в кожа с майката.

Новите указания актуализират становището на ACOG от 2012, което не намираше достатъчно основания, подкрепящи подобна практика, макар че имаше данни за ползотворни ефекти на по-късното клампиране при преждевременно родени.

Към момента все още липсват подробни практически проучвания за влиянието на късното клампиране на пъпната връв върху развитието на кърмачето, освен непосредствените неонатални показатели (Apgar скор и умбиликално рH).

Скорошен обзор на клинични проучвания показа, че по-късното клампиране на пъпната връв е свързано с подобрен краен изход при доносени и недоносени новородени, както по време на болничния престой, така и в кърмаческия период (2). Новородените с ранно клампиране на пъпната връв са имали по-често данни за железен дефицит към 3-6 месечна възраст.

Само няколко изследвания проучват ефектите на времето на клампиране на пъпната връв върху ранното развитие, като е установен леко намаление на фината моторика и социални скорове при новородени с ранно клампиране, в сравнение с тези с по-късно клампиране на пъпната връв (3).

Проучване от 2012 година установи, че преждевременно родени с по-късно клампиране на пъпната връв имат намалени нужди от хемотрансфузия, по-ниска честота на интравентрикуларни кръвоизливи и некротизиращ ентероколит (4).

Влиянието върху развитието на функциите са противоречиви, като според едни данни новородените с по-късно клампиране на пъпната връв имат по-добра моторна функция към 18-22 месец.

Късното клампиране на пъпната връв няма негативни ефекти върху крайния изход за майката и не е свързано с повишен риск за интра- и постпартална кръвозагуба.

Трябва да се има предвид, че по-късното клампиране на пъпната връв е свързано с повишен риск за жълтеница на новороденото, която може да наложи фототерапия. Поради това, акушергинеколозите, които практикуват по-късно клампиране на пъпната връв, трябва да разполагат с възможности за диагностициране/мониториране на билирубина в кръвта и лечение на неонаталната жълтеница.

Този метод има негативен ефект и върху количеството събрана кръв за стволови клетки, което налага даването на адекватна информация и получаването на съгласие от родителите, които биха искали да съхраняват стволови клетки за новороденото. (ИТ)

Използвани източници:

1. Mascola M. et al. Delayed umbilical cord clamping after birth. Obstetrics and Gynecology 2017; 684 www.acog.org/-/media/Committee-Opinions/Committee-on-Obstetric-Practice/co684.pdf?dmc=1&ts=20170426T1554004685

2. McDonald S., Middleton P., Dowswell T. et al. Effect of timing of umbilical cord clamping of term infants on maternal and neonatal outcomes. Cochrane Database Syst Rev 2013 Jul 11; (7) www.cochrane.org/CD004074/PREG_effect-timing-umbilical-cord-clamping-term-infants-mother-and-baby-outcomes

3. Anderson O., Domellof M., Andersson D. et al. Effect of delayed vs early umbilical cord clamping on iron status and neurodevelopment at age 12 months: a randomized clinical trial. JAMA Pediatr 2014 Jun; 168 (6): 547-54 http://jamanetwork.com/journals/jamapediatrics/fullarticle/1861740

4. Rabe H., Diaz-Rossello J., Duley L. Effect of timing of umbilical cord clamping and other strategies to influence placental transfusion at preterm birth on maternal and infant outcomes. Cochrane Database Syst Rev. 2012 Aug 15;(8) www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22895933 и http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/14651858.CD003248.pub3/pdf