Хранителни добавки с витамини и минерални вещества



01/04/2018

Витамините, минералните соли и микроелементите* се доставят най-добре чрез здравословна, добре балансирана диета, в която хранителните вещества са в оптимално съотношение, абсорбират се най-добре и са най-безопасни. Поради това, рутинният прием на хранителни добавки не се препоръчва за здравото население, но някои таргетни подгрупи може да имат ползи - хора със специфични нужди през различни етапи от живота и високорискови подгрупи с някои медицински състояния или приемащи определени медикаменти (1).

Повечето рандомизирани клинични изпитвания с витамини и минерални добавки, обаче, не показват ясни ползи по отношение на първичната или вторична профилактика на различни хронични заболявания, които не са свързани със съответна нутритивна недостатъчност.

Всъщност, някои проучвания показват, че добавките с микроелементи в количества, които надвишават препоръчителния дневен прием (recommended dietary allowance, RDA), като например високи дози бета каротин, фолиева киселина, витамин Е или селен могат да имат дори вредни ефекти, включително повишена честота на смъртност, рак и хеморагичен инсулт.

Важно е клиницистите да съветват пациентите си, че тези добавки не са заместител на здравословната и балансирана диета и не осигуряват повече ползи от нея и да подчертаят многобройните предимства от получаването на витамини и минерали чрез храната вместо от добавките, тъй като микроелементите в храните обикновено се абсорбират по-добре от организма и са свързани с по-малко потенциални нежелани ефекти.

Здравословната диета осигурява редица важни хранителни вещества в биологично оптимални съотношения, за разлика от изолираните съединения във високо концентрирана форма. И наистина, изследванията показват, че положителните здравни резултати са по-силно свързани с диетичните модели и специфичните видове храни, отколкото с индивидуалния прием на микроелементи или минерални вещества.

Въпреки че рутинният прием на добавки с микроелементи не се препоръчва за общата популация, таргетното им приложение може да бъде оправдано при високорискови групи, чиито хранителни нужди може да не бъдат осигурени само чрез диетата, включително хора в определени етапи от живота им и такива със специфични рискови фактори.

Бременност

Има достатъчно доказателства за това, че жените, които планират бременност или са в първия триместър на бременността, трябва да бъдат съветвани да приемат адекватни дози фолиева киселина (0.4-0.8 mg/ден) за профилактика на дефекти на невралната тръба.

Фолиевата киселина е един от малкото микроелементи, които са с по-голяма бионаличност в синтетична форма - в добавки или обогатени храни, отколкото в естествената форма в диетата (фолат). Пренаталните мултивитамини/мултиминерални добавки осигуряват фолиева киселина, както и витамин D и много други есенциални микронутриенти по време на бременността.

Бременните жени трябва да бъдат съветвани да приемат също богата на желязо диета. Въпреки че може да бъде разумно да се предписва допълнително желязо за профилактика и лечение на желязодефицитна анемия при бременните с ниски нива на хемоглобин или феритин, съотношението полза-риск от скрининга за анемия и рутинното добавяне на желязо по време на бременност не е добре изследвано.

Допълнителният прием на калций може да намали риска за гестационна хипертония и прееклампсия, но са необходими големи потвърдителни проучвания. Добавките с високи дози витамин D по време на бременност също изисква допълнително изследване.

Кърмачета и деца

Американската академия по педиатрия препоръчва изключително или частично кърмените деца да получават: (1) допълнително витамин D (400 IU/ден), започвайки малко след раждането и продължавайки до отбиване и преминаване на пълноценно, обогатено с витамин D, мляко (>/=1 L/ден) и (2) допълнително желязо (1 mg/kg/ден) от четвърти месец до въвеждането на храни, съдържащи желязо - обикновено след 6-и месец.

Кърмачетата, които получават формула, обогатена с витамин D и с желязо, обикновено нямат нужда от допълнителното им добавяне. Всички деца трябва да бъдат подложени на скрининг при навършване на една година за дефицит на желязо и желязодефицитна анемия.

Здравите деца, които консумират добре балансирана диета, не се нуждаят от мултивитамини/мултиминерални добавки и трябва да избягват такива, съдържащи дози микроелементи, които надвишават препоръчвания дневен внос (RDA). През последните години, добавките с омега-3 мастни киселини се разглежда като потенциална стратегия за намаляване на риска за нарушения от аутистичния спектър или нарушение на вниманието/хиперактивност при деца, но за това липсват доказателства от големи рандомизирани проучвания.

Средна и напреднала възраст

По отношение на витамин В12, възрастните на >/=50 години може да не абсорбират адекватно естествената протеин-свързана форма на това хранително вещество и поради това трябва да бъдат съветвани да си доставят RDA (2.4 mcg/ден) със синтетичен В12, който се съдържа в обогатените храни или добавки. Пациентите с пернициозна анемия имат нужда от по-високи дози.

Понастоящем препоръчваните дози (от храна или добавки) за витамин D за поддържане на костното здраве са 600 IU/ден за възрастни до 70 години и 800 IU/ден за тези на възраст над 70 години. Някои професионални организации препоръчват 1000 до 2000 IU/ден, но все още широко се обсъжда дали дозите над RDA предлагат допълнителни ползи.

По отношение на калция, дневните RDA са 1000 mg/ден за мъжете на възраст 51-70 години и 1200 mg/ден за жените на 51-70 години и за всички възрастни над 70 години.

Като се имат предвид опасенията, че добавките с калций могат да увеличат риска за образуване на бъбречни камъни и сърдечносъдови заболявания, пациентите трябва да се стремят да изпълнят тази препоръка главно чрез консумация на богата на калций диета и да приемат калциеви добавки само, ако са необходими за постигане на таргетните RDA (често се изискват само около 500 mg/ден под формата на добавки).

Неотдавнашен мета-анализ предполага, че суплементирането с умерени дози калций (/=800 IU/ден) може да намали риска за фрактури и загуба на костна плътност при жени след менопауза и мъже на възраст >/=65 години.

Добавките с мултивитамини/мултиминерали не се препоръчват при здрави възрастни хора.

Едно голямо проучване при мъже в САЩ показва умерено намаляване на риска за рак, но резултатите изискват потвърждаване в големи проучвания, които включват и жени и позволяват анализ според изходния нутритивен статус, който е потенциално важен модификатор на ефекта от лечението.

В момента се провежда 4-годишно проучване, което се очаква да изясни съотношението полза-риск на приема на мултивитаминови/мултиминерални добавки, прилагани за първична профилактика на рак и сърдечносъдови заболявания.

Други ключови аспекти

При снемане на анамнеза, клиницистите трябва винаги да се информират за употребата на хранителни добавки с микроелементи за оценка на потенциалните лекарствени взаимодействия. Така например, допълнителният прием на витамин К може да намали ефективността на warfarin, а биотинът (витамин B7) може да повлияе на точността на изследването на тропонин и други лабораторни тестове.

След вземане на решение за прием на хранителни добавки е важно да се използва продукт, който е преминал тестове за контрол на качеството. Препоръчва се да се следи за доказателства от независима оценка, тъй като това гарантира, че съдържанието отговаря на описаното и че продуктът е чист (не е заразен с микроби, тежки метали или токсини). (ЕП)

* Хранителните добавки включват повече от 90 000 продукта на пазара в САЩ и са свързани с годишни приходи от приблизително $30 милиарда. В неотдавнашни национални проучвания, 52% от възрастните в САЩ съобщават за употреба на най-малко една добавка, а 10% за най-малко четири такива продукта. Витамините и минералите са сред най-популярните добавки и се приемат съответно от 48% и 39% от възрастните, обикновено с цел да поддържат здравето и да профилактират настъпване на заболявания.

Използван източник:

1. Manson J., Bassuk S. Vitamin and Mineral Supplements. What Clinicians Need to Know. JAMA 2018 doi:10.1001/jama.2017.21012 https://jamanetwork.com/journals/jama/fullarticle/2672264