Европейски препоръки за лечение на бронхиектазии при възрастни



01/02/2018

Първите международни препоръки на Европейското респираторно дружество (European Respiratory Society - ERS)* за диагностика и лечение на бронхиектазии** при възрастни хора, разработени след систематичен преглед на литературата, бяха публикувани в European Respiratory Journal (1).

Авторите на деветте указания са специалисти по респираторна медицина, микробиология, физиотерапия, гръдна хирургия, първична медицинска помощ, методология и пациенти.

Целта на терапията при пациентите със симптоматични бронхиктезии е да се избегнат екзацербациите, свързани с остро и хронично възпаление на дихателните пътища и системна възпалителна реакция, да се намалят симптомите и да се подобри качеството на живот, както и да се забави прогресията на заболяването.

Основните принципи на лечението са базирани на превенцията и потискането на острата и хроничната бронхиална инфекция, подобряване на мукоцилиарния клирънс и намаляване на структурното увреждане на белодробната тъкан.

Въпреки настоящите терапевтични възможности, данните от регистрите в Европа показват, че около 50% от пациентите с бронхиектазии имат две или повече екзацербации годишно и около една трета се нуждаят от най-малко една хоспитализация годишно.

Препоръка 1. Предлага се при възрастни с новодиагностицирани бронхиектазии минималният набор от етиологични тестове да включва изследване на диференциална кръвна картина, серумни имуноглобулини (Ig) (общи IgG, IgA и IgM) и тестване за алергична бронхопулмонална аспергилоза (ABPA).

Предполага се, че микробиологично изследване на спутум за мониториране на бактериална инфекция вече е проведено. Микобактериалната култура може да бъде полезна в подбрани случаи, при които се подозират нетуберкулозни микобактерии (NTM) като причина за бронхиектазиите. Допълнителни тестове могат да бъдат подходящи при специфични клинични симптоми или пациенти с тежко или бързо прогресиращо заболяване.

При всички пациенти се препоръчва измерване на броя и диференциране на циркулиращите бели кръвни клетки. Наличието на лимфо- или неутропения може да насочи към първичен или вторичен имунен дефицит, докато лимфоцитозата може да е белег на вторичен имунен дефицит в резултат от хематологично злокачествено заболяване.

Серумните IgA, IgM, IgG обикновено се изследват заедно. Ниските нива на IgG, с или без нисък IgM или нисък IgA, може да са белег на дефектно производство на антитела, което е важна модифицируема причина за бронхиектазии, като 2-8% от пациентите с бронхиектазии имат общ вариабилен имунен дефицит (common variable immune deficiency).

Важно е, че в тези случаи заместителната имуноглобулинова терапия може да доведе до значително подобрение на краткосрочната и дългосрочна прогноза. Изследването на серумните имуноглобулини е с ниска цена и лесно достъпно.

При всички пациенти с новодиагностицирани бронхиектазии се препоръчва провеждането на рутинен скрининг за ABPA, тъй като поставянето на тази диагноза променя лечението.

Препоръчителните скринингови тестове за ABPA включват изследване на общ серумен IgE, специфичен IgG за Aspergillus и специфичен IgE за Aspergillus или като алтернатива - кожни тестове (skin prick tests) за Aspergillus.

При пациенти с рентгенологични или клинични признаци на NTM като загуба на тегло, хемоптиза, бързо влошаване или симптомите, които не отговарят на стандартната терапия, трябва да се обмислят три последователни спутумни култури за микобактериално изследване или еднократен бронхоалвеоларен лаваж.

Някои насоки препоръчват измерване на антителния отговор на 23-валентната пневмококова полизахаридна ваксина (PPV23), за да се идентифицират случате със специфичен дефицит на полизахаридни антитела. Невъзможността за адекватен антителен отговор на PPV23 (четирикратно увеличаване на титъра на 4-6-а седмица) може да предполага дефект в отговора на въглехидратния антиген.

Въпреки това, поради голямата вариабилност на индивидуалния антителен отговор на PPV23 и на протоколите за тестване, това изследване не трябва да се извършва без специализирана помощ.

При млади хора или при специфични клинични признаци на муковисцидоза (кистична фиброза, сystic fibrosis - CF), като преобладаване на бронхиектазиите в горния лоб при компютърна томография (КТ) на гръден кош, назална полипоза и/или хроничен риносинуит, рецидивиращ панкреатит, мъжко първично безплодие и/или малабсорбция, трябва да влязат в съображение тестове за CF с измерване на хлоридите в потта и генетичен анализ за мутации в CFTR (трансмембранен регулатор на проводимостта).

Трябва да се обмисли изследване за първична цилиарна дискинезия при пациенти с персистираща влажна кашлица от детска възраст, вродени аномалии, вродени сърдечни дефекти, назална полипоза и/или хроничен риносинуит, хронично заболяване на средното ухо с или без загуба на слуха, анамнеза за неонатален респираторен дистрес или нужда от неонатално интензивно лечение при доносени кърмачета.

Диагностиката включва изследване с назален азотен оксид, високоскоростен видео анализ, трансмисионна електронна микроскопия, имунофлуоресценция и/или генетичен анализ.

При базален емфизем или бронхообструкция с ранно начало трябва да се изключи дефицит на алфа1-антитрипсин. Не се препоръчва рутинно изследване на автоантитела за скрининг на заболявания на съединителната тъкан, но тези болести трябва задължително да влязат в съображение при снемането на анамнеза и физикален преглед.

Препоръка 2. Предлага се при остри екзацербации на бронхиектазиите да се провежда системна антибиотична (АБ) терапия за 14 дни.

Някои автори установяват благоприятно въздействие на 14-дневните АБ курсове за лечение на екзацербациите на бронхиектазиите. Едно проучване на 32 пациенти с екзацербации, лекувани с интравенозни антибиотици за 14 дни, показва значително подобрение в 24-часовия обем на храчките, бактериалния клирънс, С-реактивен протеин, тест с натоварване и резултатите от въпросника SGRQ***, но без подобрение в спирометричните показатели.

Допълнително проучване на 34 пациенти, лекувани с интравенозни антибиотици в продължение на 14 дни, показва намаляване на бактериалния товар на храчките и маркерите на възпаление на дихателните пътища след проведената терапия.

При липсата на директни данни, сравняващи по-дългите (14-21 дни) и по-кратките (под 14 дни) АБ курсове, препоръката е да се продължи обичайната практика за лечение на острите екзацербации с антибиотици за 14 дни на базата на резултатите от предшестващото микробиологично изследване и тежестта на изострянето.

Работната група предполага, че в някои случаи може да са подходящи по-кратки курсове - при леки екзацербации, при инфекция с патогени, които са по-чувствителни към антибиотици (S. pneumoniae), или при пациенти с бързо възстановяване до изходното състояние, като за това липсват доказателства.

При пациенти с липса на възстановяване след 14 дни антибиотична терапия се предлага преоценка на клиничното състояние и ново микробиологично изследване. Вземането на спутумна проба в началото на изострянето е полезно за избора на АБ в случай на неадекватен отговор на първоначалната терапия. Поради различията в Европа, препоръките не разглеждат избора на специфични АБ или ролята на комбинираната срещу монотерапията.

Препоръка 3. Предлага се при възрастни пациенти с бронхиектазии с новоизолирана инфекция с P. aeruginosa да се провежда антибиотична ерадикация. Не се препоръчва ерадикиращо лечение при възрастни с бронхиектазии с новоизолирани патогени, които са различни от P. aeruginosa.

Стратегията за ерадикация означава назначаване и прилагане на антибиотична терапия с намерение да се постигне пълен клирънс на патогена от дихателните пътища.

Някои данни показват, че режими, включващи небулизиран антибиотик, постигат по-високи нива на клирънс и клинични ползи, в сравнение с интравенозното АБ лечение.

Хроничните инфекции на дихателните пътища при възрастни пациенти с бронхиектазии са чести и се свързват с по-лоша прогноза (повече екзацербации и по-лошо качество на живот). За хронична инфекция се приемат случаите, при които се установяват два или повече изолата от същия микроорганизъм в най-малко три непоследователни месеца в рамките на една година.

При пациенти с персистиращи инфекции има малко доказателства за благоприятни ефекти от ерадикацията на различни от P. aeruginosa патогени.

Ретроспективно обсервационно проучване анализира различни ерадикиращи режими: интравенозен (i.v.) АБ (12 случая); i.v. АБ, последвани от инхалаторни АБ (13 случая) и само перорален ciprofloxacin. 25 пациенти от всички групи получават три месеца инхалаторен colistin.

Резултатите показват, че първоначалната ерадикация е 80%, като 54% от всички пациенти са негативни за P. aeruginosa при проследяването, а честотата на изострянията спада от 3.93 до 2.09 на година след ерадикиращото лечение. В допълнение, две трети от пациентите са с клинично подобрение, въпреки че белодробната функция остана непроменена.

В единично-сляпо, рандомизирано контролирано изпитване, проведено при 35 пациенти с ранна инфекция с P. aeruginosa, е приложена първоначална терапия с i.v. ceftazidime или tobramycin, последвана от 3 месеца с 300 mg небулизиран tobramycin двукратно дневно или плацебо. В края на проследяването (12 месеца), 54% от пациентите са негативни за P. aeruginosa в групата на tobramycin срещу 29% от групата на плацебо.

Въпреки някои потенциални ограничения, това проучване показва, че средното време до рецидив на инфекцията с P. aeruginosa е по-дълго в терапевтичната група в сравнение с групата на плацебо, а броят на екзацербациите и хоспитализациите е по-нисък в групата с небулизиран тобрамицин.

Идентифицирането на нови изолати на P. aeruginosa изисква редовно проследяване като се препоръчва при клинично стабилни пациенти изследване на спутум да се извършва най-малко веднъж годишно. Трябва да се има предвид, че тази препоръка не се отнася за ерадикация на хронична инфекция с P. aeruginosa, персистираща в продължение на много години, поради потенциално ниския успех на лечението.

Препоръка 4. Предлага се при възрастни пациенти с бронхиектазии да не се прилага лечение с инхалаторни кортикостероиди (ИКС) и статини. Диагностицирането на бронхиектазии не трябва да влияе върху употребата на ИКС при пациенти с придружаващи заболявания като астма или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Hernando и сътр. провеждат двойно-сляпо рандомизирано контролирано изпитване в продължение на 6 месеца при 77 пациенти, разпределени да получават инхалаторен budesonide 400 mcg два пъти дневно или плацебо, като първичният резултат е подобряването на белодробната функция.

Tsang и сътр. провеждат проучване с инхалаторен fluticasone спрямо плацебо за 12 месеца при 86 пациенти с крайни точки годишна честота на екзацербациите и 24-часов спутумен обем. Mandal и сътр. сравняват приложението на atorvastatin при 30 пациенти за 6 месеца в сравнение с плацебо, с първична крайна точка - подобрение на свързаното с кашлицата качеството на живот, измерено с Leicester въпросника за кашлица.

Общо трите проучвания включват само 193 пациенти. Две от изпитванията, които оценяват ефектите на противовъзпалителните средства върху екзацербациите, са с широк доверителен интервал (rate ratio - RR 0.99, 95% CI 0.76-1.30), поради което не е отчетена ясна полза по отношение на намаляване на изострянията.

Ефектът върху качеството на живот, измерено чрез SGRQ, е изследван само в две проучвания (123 пациенти), като наблюдаваното подобрение е с 0.91 точки (под минималната клинично значима разлика от 4 точки, 95% CI 4.51 to +6.33). И в трите проучвания не се наблюдава значителна полза по отношение на белодробната функция (ФЕО1 и форсиран витален капацитет - ФВК).

Докладването на нежелани събития при проучванията с ИКС при бронхиектазии е непълно. Известните и чести локални нежелани реакции при всички заболявания включват дисфония и орофарингеална кандидоза. По-тежките нежелани реакции са промяна на функцията на хипоталамо-хипофиза-надбъбречната ос, пневмония, повишено вътреочно налягане, катаракта и намалена костна плътност.

Препоръка 5. Предлага се да се прилага дългосрочно антибиотично лечение (>/=3 месеца) при възрастните пациенти с бронхиектазии, които имат три или повече екзацербации годишно. За болните с бронхиектазии и хронична инфекция с P. aeruginosa се предлага дългосрочно лечение с инхалаторен антибиотик.

Дългосрочно лечение с макролиди (azithromycin, erythromycin) при възрастни с бронхиектазии и хронична инфекция с P. aeruginosa се предлага в случаите на:

- Противопоказание, липса на поносимост или невъзможност за приложение на инхалаторен антибиотик

- В допълнение към или вместо инхалаторен антибиотик при пациенти с чести екзацербации, въпреки приложението на инхалаторен АБ

- При липса на инфекция с P. aeruginosa

Предлага се дългосрочно лечение с перорален АБ (изборът е въз основа на антибиотичната чувствителност и поносимост на пациента) при възрастни с бронхиектазии без P. aeruginosa, при които макролидите са противопоказани, не се толерират или не са ефективни. Предлага се дългосрочно лечение с инхалаторен АБ при болни, при които пероралната антибиотична профилактика е противопоказана, не се толерира или е неефективна.

Тези препоръки се базират на данните от осем систематични прегледа и 17 проучвания, които показват, че дългосрочната употреба на АБ (сборни данни за инхалаторни и перорални АБ) намалява броя на екзацербациите, времето до първото изостряне, спутумната пурулентност и задуха при възрастни с бронхиектазии, въпреки че са свързани също с повече нежелани реакции и бактериална резистентност.

Общият баланс на желани ефекти (особено по-малко екзацербации), нежелани реакции (особено гастроинтестинални смущения и антимикробна резистентност) и резултатите на пациентите са в полза на приложението на дългосрочно антибиотично лечение при избрани пациенти.

За болните с P. aeruginosa на базата на наличните към момента доказателства се препоръчва продължителна употреба на небулизиран colistin или gentamicin. Небулизираният aztreonam не се препоръчва поради липса на ефикасност по отношение на подобряването на качеството на живот в продължение на два цикъла на лечение и високата честота на нежеланите реакции, докладвани в пилотните фаза 3 проучвания.

Поради относително малкия брой участници с P. aeruginosa в проучванията с макролиди, употребата им се предлага като втора линия при тези пациенти. При болните без доказателства за инфекция с P. aeruginosa, обаче, лечението с макролиди се предлага като терапия на първи избор поради доказателствата за намаляване на екзацербациите и приемливия им профил на странични ефекти.

Поради потенциалните нежелани ефекти, предложеният праг за започване на дългосрочно антибиотично лечение е >/=3 екзацербации годишно. Въпреки това, той може да бъде намален при пациенти с: анамнеза за тежко изостряне, коморбидности като първичен/вторичен имунен дефицит, значително влияние върху качеството на живот или тези с по-тежки бронхиектазии.

Преди предписването на дългосрочни АБ курсове трябва да се оптимизира лечението (терапия на модифицируемите фактори) и внимателно да се охарактеризират патогените в спутума (бактерии, микобактерии и гъби) за избор и проследяване на терапията. Необходимо е и мониториране на лекарствената токсичност, най-вече при използване на макролиди и инхалаторни аминогликозиди.

Преди дългосрочно лечение с макролиди се препоръчва изключване на активна инфекция с НТМ, тъй като монотерапията с макролид може да увеличи риска за макролидна резистентност при НТМ.

Използването на инхалаторни АБ се свързва с 10-32% риск от бронхоспазъм, поради което се препоръчва контролиран от лекар прием на първата доза с пре- и пост-спирометрично изследване. Препоръчва се предварителното инхалиране на бързодействащ бронходилататор, което може да предотврати бронхоспазъма.

Препоръка 6. Предлага се дългосрочно мукоактивно лечение (>/=3 месеца) при възрастни пациенти с бронхиектазии със затруднена експекторация и лошо качество на живот, при които стандартните техники за изчистване на дихателните пътища не са достатъчни за контрол на симптомите. Не се препоръчва приложение на рекомбинантна човешка дезоксирибонуклеаза (rh DNase).

Средствата за клирънс на дихателните пътища, като муколитици и хиперосмоларни средства, променят вискозитета на мукуса и/или подобряват мукоцилиарния клирънс.

Препоръката се базира на три систематични прегледа и пет проучвания - две със сух прах манитол 320 mg (n =343) и 400 mg два пъти дневно (n =461), едно с пулверизирана rh DNase 2.5 mg два пъти дневно (n =349) и две с пулверизиран хипертоничен физиологичен разтвор (с 4 ml 7% веднъж дневно или 5 ml 6% два пъти дневно). Само в две проучвания активното лечение е сравнено с плацебо.

Резултатите показват, че пациентите с >/=2 екзацербации през предходната година и изходен минимален SGRQ скор 30, които са получавали манитол, са със значително по-голямо подобрение на общия SGRQ резултат в сравнение с контролите (ниска доза манитол), въпреки че разликата не достига статистическа значимост. Подобрение на SGRQ компонентите се наблюдава при пациентите с хипертоничен физиологичен разтвор 7% без хронична инфекция с P. aeruginosa и без дългосрочно АБ лечение.

Нито едно от мукоактивните средства не намалявя значително броя на екзацербациите, а честотата им дори е по-висока в групата с rhDNase в сравнение с плацебо. При пациентите с >/=2 екзацербации през предходната година манитолът удължава времето до първата екзацербация.

В тримесечното проучване, 1.8% от пациентите, рандомизирани на манитол, са имали бронхоспазъм и 1.3% са съобщили за задух, за разлика от липса на този ефект в групата на плацебо. В 13-месечното проучване 20.2% от тези с манитол и 16.7% в контролите са имали нежелани реакции, свързани с проучваното лекарство, повечето от които са били леки или умерени. Хипертоничният физиологичен разтвор е понасен добре - сходен брой на нежелани реакции в сравнение с плацебо.

Изследванията с манитол показват значително увеличение на спутумния обем след 24 часа в сравнение с контролните рамена, което съответства на подобрено мукоцилиарно изчистване. Средният 24-часов спутумен обем намалява прогресивно по време на проучването както при прием на манитол, така и в контролните рамена на двете проучвания, но през цялото време остава по-високо при манитола.

Не се наблюдава промяна в белодробната функция при проучванията с манитол или 6% хипертоничен физиологичен разтвор. Въпреки това, значително подобрение на ФЕО1 и ФВК има на 3-ия месец при 7% хипертоничен физиологичен разтвор. Обратно, понижаване на ФЕО1 е демонстрирано при пациенти, лекувани с rhDNase.

Няма достатъчно доказателства за оценка на употребата при бронхиектазии на пероралните муколитици като carbocisteine.

В заключение, индикацията и видът на лечението трябва да бъдат съобразени индивидуално с всеки отделен пациент според изходния профил на симптомите (честота и тежест на изостряния, качество на живот, бронхиална хиперреактивност и вискозитет на спутума), изходна белодробна функция и предпочитания на пациента. Препоръчва се тестване за поносимост преди започване на терапията и при нужда премедикация с бета2-агонист.

Препоръка 7. Предлага се да не се прилагат рутинно дългодействащи бронходилататори (>/=3 месеца) при възрастни пациенти с бронхиектазии. Те могат да се използват индивидуализирано при болни със значим задух. Препоръчва се употребата им преди физиотерапия, инхалаторни мукоактивни лекарства, както и преди инхалиране на АБ, с цел увеличаване на поносимостта и оптимизиране на белодробната депозиция в засегнатите области.

Диагностицирането на бронхиектазии не трябва да оказва влияние върху употребата на дългодействащи бронходилататори при пациенти с коморбидни заболявания като астма или ХОББ.

При използване на няколко инхалаторни терапии при един и същи пациент се препоръчва следната последователност: бързо- или дългодействащи бронходилататори -> муколитици/физиотерапия -> клирънс на дихателните пътища -> инхалаторни АБ.

Наличните доказателства са много ограничени и индиректни и са от систематичен преглед, включващ едно изпитване, сравняващо високи дози ИКС и комбинация от средно високи дози КС/дългодействащи бета-агонисти. Резултатите показват някои положителни ефекти върху контрола на симптомите (диспнея), на кашлицата, по-добро качество на живот (измерено със SGRQ) и намалена употреба на спасителни медикаменти.

Специфичните странични ефекти като цяло са били леки (тремор, нервност и тахикардия). Въпреки недостатъците на това проучване, екстраполирането на данни от популации с други обструктивни заболявания на дихателните пътища показва, че някои субпопулации с бронхиектазии могат имат полза от бронходилататори, като тези с хронично обструктивно ограничение на въздушния поток (ФЕО1/ ФВК <0.7 с или без обратимост) или асоциирана астма в комбинация с ИКС.

Работната група обосновава употребата на бронходилататори при пациенти със значителен задух с възможността за приложение, лесната наличност на ниво първична помощ, сравнително ниските разходи за лечение и очакваното положително съотношение на ползите спрямо нежеланите ефекти. При липса на ефект, лечението трябва да бъде преустановено. Няма данни за рутинното използване на бронходилататори в лечението на пациенти с бронхиектазии без симптоматичен задух.

Препоръка 8. Предлага се да не се прилага хирургично лечение при възрастни пациенти с бронхиектазии, с изключение на болните с локализирано заболяване и висока честота на екзацербации, въпреки оптимизирането на всички други аспекти на терапията.

Целта на хирургичното лечение е да се прекъсне порочният кръг на бронхиектазиите, като се премахнат нефункционалните белодробни сегменти и се предотврати контаминиране на съседните белодробни зони. Най-честата индикация за операция са рецидивиращите инфекции с хронични симптоми като продуктивна кашлица, гнойни храчки и хемоптиза.

Най-често се извършва лобектомия, като са описани също сегментектомия и пневмоектомия. Хирургичните процедури са избор при масивна хемоптиза, рефрактерна на емболизация на бронхиалната артерия, но спешните операция при нестабилни пациенти са свързани с по-високи заболеваемост и смъртност, достигащи 37%.

Въпреки че двустранните бронхиектазии (докладвани при 5.8 до 30% от хирургичните серии) не са абсолютно противопоказание за операция, често като алтернатива се използват други възможности като продължително консервативно лечение или емболизация на бронхиалната артерия.

Видеоасистираната торакоскопия (VATS) често се предпочита с цел по-добро запазване на белодробната функция. В сравнение с отворената хирургия, VATS води до подобно симптоматично подобрение (94 спрямо 88%), но с по-кратък престой в болница, по-малко усложнения (17.5 срещу 23.7%) и е по-безболезнена. Противопоказанията за VATS включват значима паренхимна или плеврална фиброза и калцирани възли близо до хилусните съдове.

Липсват рандомизирани контролирани проучвания, сравняващи хирургичното лечение със стандартните грижи. Мета-анализът включва 38 обсервационни проучвания с 5 541 пациенти, разглеждащи ефикасността и безопасността на различни хирургични интервенции, фокусирани върху три основни резултата: смъртност, заболеваемост (нежелани реакции) и подобрение на качеството на живот.

Сборната смъртност от 29 проучвания при възрастни пациенти е 1.4% (95% CI 0.8%-2.5%). Постоперативната обща заболеваемост е анализирана в 26 обсервационни проучвания и е 16.2% (95% CI,12.5%-19.8%).

Влиянието върху симптомите е анализирано в 26 наблюдателни проучвания. В обобщения мета-анализ се наблюдава пълно облекчаване на симптомите при 71.5% (95% CI 68-74.9) и намаляване на предоперативните симптоми при 20.2% (95% CI 17.3-23.1). В други изследвания степента на резидуални бронхиектазии и инфекцията с P. aeruginosa са докладвани като неблагоприятни прогностични фактори.

В заключение, хирургическите интервенции са полезни само при много внимателно подбрани пациенти с най-добър баланс на профила риск-полза - подобрени симптоми спрямо свързана с операцията заболеваемост, като трябва да се обърне също внимание на предоперативния нутриционен статус и белодробната рехабилитация.

Препоръка 9. Препоръчва се пациентите с хронична продуктивна кашлица или затруднена експекторация да бъдат обучени от опитен респираторен физиотерапевт на техники за клирънс на дихателните пътища (ACT), които да прилагат веднъж или два пъти дневно.

Възрастните пациенти с бронхиектазии и нарушен физически капацитет е препоръчително да участват в програми за белодробна рехабилитация и да провеждат редовни тренировки. Всички интервенции трябва да бъдат съобразени със симптомите, физическите възможности и характеристиките на заболяването.

Физиотерапията подобрява мукусния клирънс и намалява възпалението на белите дробове и риска за инфекция при бронхиектазии. Респираторната физиотерапия включва ACT и белодробна рехабилитация.

Основният ефект на ACT е увеличаване на обема на храчките и ограничаване на влиянието на кашлицата върху качеството на живот. Някои предварителни данни показват също намалена обструкция на периферните дихателни пътища, по-малко възпалителни клетки в храчките и подобрен физически капацитет след ACT. Целта на пулмоналната рехабилитация е да се подобри толерантността към физическо усилие и качеството на живот чрез адаптиран стандартизиран протокол за упражнения.

Препоръката се базира на три систематични прегледа и 14 клинични проучвания, в които липсват достатъчно доказателствата за ACT, тъй като изследванията са малки и слабо сравними, но повечето проучвания показват значително увеличение на обема на храчките.

Доказателствата са по-силни за белодробната рехабилитация, показващи подобрения в способността за физическа активност, кашлицата и качеството на живот и вероятно намаляване на изострянията. Ползите се постигат за 6 до 8 седмици и се задържат между 3 и 6 месеца. (ЕП)

* ERS - European Respiratory Society www.ersnet.org

** Бронхиектазиите са хронично респираторно заболяване, характеризиращо се клинично с кашлица, производството на спутум и/или рекурентна бронхиална инфекция и рентгенологично с абнормно и постоянно разширяване на бронхите. Заедно със спутумната продукция, кашлицата и задухът, които са най-честите симптоми, са характерни и риносинуит, умора, хемоптиза и гръдна болка. Честотата на бронхиектазиите е 53 до 566 случая на 100 000 жители. Засягат по-често жените и възрастните хора.

*** SGRQ - St. George’s Respiratory Questionnaire

За допълнителна информация:

Рискови фактори за бронхиектазии при деца с кистична фиброза. MD, ноември 2013, бр. 6 www.spisaniemd.bg

Бронхиектазии: диагноза и лечение през 21 век. MD, февруари 2013, бр. 1

Използван източник:

1. Polverino E., Goeminne P., McDonnell M. et al. European Respiratory Society guidelines for the management of adult bronchiectasis. Eur Respir J 2017; 50: 1700629 http://erj.ersjournals.com/content/50/3/1700629