Сърдечната недостатъчност остава по-„злокачествена“ от най-честите видове рак



01/12/2017

Въпреки напредъка в лечението, сърдечната недостатъчност (СН) остава толкова „малигнена“, колкото повечето от най-разпространените злокачествени тумори.

Проучване в Шотландия показа, че преживяемостта при болни със СН е близка, до тази на пациентите с едни от най-разпространените видове рак (1).

В това първо по рода си изследване в доболничната помощ, екипът на prof. Miynt анализира данните от регистрите на 393 общопрактикуващи лекари, включващи над 1.75 млн. души. Идентифицирани са 56 658 пациенти, отговарящи на критериите за включване.

При мъжете със СН петгодишната преживяемост (5Y SR) е 55.8% и е по-лоша от тази при простатния карцином (PCA) - 68.3% и рака на пикочния мехур (BCA) - 57.3%. Петгодишната прогноза остава по-лоша при случаите с белодробeн (5Y SR 8.4%) и колоректален (5Y SR 49.5%) карцином.

На петата година са живи 49.4% от жените със СН, като смъртността е значително по-висока отколкото от рак на гърдата (5Y SR 77.7%) и леко по-висока отколкото от колоректален карцином (5Y SR 51.5%). Прогнозата е по-лоша при случаите с неоплазми на яйчника (5Y SR 38.2%) и на белия дроб (5Y SR 10.4%).

Възможностите за медикаментозно лечение и имплантирането на системи за ресинхронизираща терапия при СН доведеха до подобряване на преживяемостта на болните със СН, в много проучвания и изследвания на данни от регистри.

Смъртността поради СН, стандартизирана според възрастта, се е понижила с 40% в седем евроейски страни за периода от 1987 до 2008 (2).

Анализът на всички, хоспитализирани в Шотландия пациенти с прояви на СН от 1986 до 2003, показа намаляване на леталитета в краткосрочен и дългосрочен план с 40-50% при мъжете и с 20-25% при жените. Тази тенденция е свързана със значимо повишаване използването на инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (АCEi) и бета блокери (ВВ) в терапията на СН.

Данните за дългосрочната прогноза при СН са ограничени. Въпреки установената редукция на смъртността поради СН в настоящото проучване, при мъжете смъртността от 14.4% през първата година достига 62.3% на петата година, а при жените за същия хронологичен период фаталните изходи са съответно 17.7% и 68.1%. Смъртността е по-висока в групата пациенти със спешен прием в болница в рамките на първата година, тъй като това са болни с по-увредено здравно състояние.

В представеното проучване 5Y SR е по-ниска, сравнено с дан-ните от английското проучване ECHOES*, където на петата година са починали 38% от болните със СН и запазена фракция на изстласкване на лява камера (ФИЛК) и 47% от тези със СН и понижена ФИЛК (3). За същия период от време в общата популация са починали само 7% и 31% от тези без СН, но с гранично намалена ФИЛК (40-50%).

Аналогично, регистърът Olmsted County в Минесота (САЩ) показва 5Y SR 45%, но в него, както и в ECHOES, отчитането на смъртност/преживяемост за съответния период от време започва от началото на проучването, а не от поставянето на диагнозата СН (4). Това може да обясни по-лошите резултати в шотландското проучване.

Съществено е да се посочи, че едва 3.0% от хората, диагностицирани със СН, нямат придружаващи заболявания, докато този дял сред болните с карцином е над 1/3. Това се потвърждава и в други регистри, като при СН липсата дори на едно придружаващо заболяване е между 2 и 4%, а над 40% имат повече от пет съпътстващи заболявания.

Противоположно, при случаите с белодробен рак и гинекологични неоплазми, почти половината са без наличие на друго болестно състояние (5, 6).

* ECHOES - Echocardiographic Heart of England Screening Study

Използвани източници:

1. Mamas M., Sperrin M., Watson M. et al. Do patients have worse outcomes in heart failure than in cancer? A primary care-based cohort study with 10-year follow-up in Scotland. Eur J Heart Fail. 2017;19 (9):1095-1104 http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/ejhf.822/full

2. Laribi S., Aouba A., Nikolaou M. et al. Trends in death attributed to heart failure over the past two decades in Europe. Eur J Heart Fail 2012;14:234-239 http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1093/eurjhf/hfr182/epdf

3. Jhund P., Macintyre K., Simpson C. et al. Long-term trends in first hospitalization for heart failure and subsequent survival between 1986 and 2003: a population study of 5.1 million people. Circulation 2009;119:515-523 http://circ.ahajournals.org/content/119/4/515.long

4. Hobbs F., Roalfe A., Davis R. et al. Prognosis of all-cause heart failure and borderline left ventricular systolic dysfunction: 5-year mortality follow-up of the Echocardiographic Heart of England Screening Study (ECHOES). Eur Heart J. 2007;28:1128-1134 https://academic.oup.com/eurheartj/article/28/9/1128/2887808

5. Ruiz-Laiglesia F., Sanchez-Marteles M., Perez-Calvo J. et al. Comorbidity in heart failure. Results of the Spanish RICA Registry.QJM 2014;107:989-994 http://ajconline.org/article/S0002-9149(15)01245-X/references

6. Saczynski J., Go A., Magid D. et al. Patterns of comorbidity in older adults with heart failure: the Cardiovascular Research Network PRESERVE study. J Am Geriatr Soc. 2013;61:26-33 https://ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3888104/pdf/nihms413221.pdf