Преглед на лекарските грешки у нас



01/12/2017

Броят на заведените дела срещу лекари се увеличава в последните години, като те достигат до 45 годишно, според адвокатът по медицинско право Мария Шаркова. Тя е анализирала всички подобни случаи от последните 10 години. По нейните данни, жалбите до дирекция “Медицински одит” са между 400 и 500. На фона на 2.2 милиона хоспитализации на година, броят на делата е малък, е настоящата равносметка.

Увеличаването на броя на делата срещу медици у нас през последните пет години адвокат Шаркова си обяснява с по-голямата информираност на хората, съдействието, което се оказва от пациентски организации и засилване на липсата на доверие между лекари и пациенти. Адвокатът по медицинско право обяви, че 35% от делата са заради лоша комуникация.

Най-много дела са се водили срещу хирурзи, акушер-гинеколози, ортопеди и травматолози и зъболекари, сочат данните. За 10 години са разгледани 240 дела срещу медици като 18% от тях още са висящи. 51% от претенциите са отхвърлени, а уважените искове са 31%, посочи Шаркова.

При приключените дела с причинена смърт неоснователните искове са 58%, а за останалите са присъдени обезщетения за близо 3 милиона лева. Ако се вземат предвид лихвите и разходите по делата, сумата нараства двойно.

„Когато работя по дела за “лекарски грешки”, когато консултирам клиенти и когато коментирам този въпрос, не разполагам с никакви обективни данни и непрекъснато ми се налага да търся информация в правноинформационните системи“, споделя адвокат Шаркова с новинарския сайт Дневник (www.dnevnik.bg).

Събирането на обобщена информация е много трудно, защото няма специален регистър в съдилищата за тези дела. Те се търсят по правното им основание, член 45 или 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а там освен дела за лекарски грешки има дела за пътнотранспортни произшествия, за всякакви други непозволени увреждания.

Докато бях в САЩ, ми направи впечатление, че лечебните заведения са длъжни да докладват нежеланите събития и да правят анализ, за да се знае кои са били предотвратими и кои непредотвратими. На базата на тези данни те правят планове за подобряване на качеството на грижите.

В САЩ има и официална статистика колко са лекарските грешки на година между 100 и 400 000). В България няма никакви данни. Освен това и много се спекулира с тази тема.

От една страна, хората говорят, че няма осъден лекар или болница, а от друга, от някои изказвания на пациенти, пациентски организации и от репортажи в медиите едва ли не се оказва, че всеки, който почине в лечебно заведение, непременно е увреден и това е в резултат на лекарска грешка. Оказва, се че нито едно от тези твърдения не е вярно, това са два мита, които това изследване разби.

Не е толкова важно да знаем точния брой на грешките (“нежелано събитие” или “медицински деликт”). Регистрирането и анализирането им са изключително важни, за да знаем причините за тях. Тези данни не са необходими за “лов на вещици”, а за да знаем какво предизвиква нежеланите събития. Само така можем да отстраним тези причини и да повишим качеството на медицинската помощ.

Пациентите у нас невинаги търсят правата си по съдебен ред или не се жалят пред съответните органи достатъчно често. Вероятно причината е в недоверието в съдебната система, в контролните органи, проблемите с вещите лица и доказването.

Изследването ми установи, че при около 40% от случаите делата се разрешават с изслушването на повече от една медицинска експертиза, а общо при 90% от случаите медицинската експертиза е едно от основните доказателствени средства.

Изключение правят дела, по които има предходна влязла в сила присъда, тъй като това решение е задължително по отношение на противоправното деяние. И много често пациентите, които искат да водят дело, се притесняват, че то няма да приключи успешно, защото съществува митът “гарван гарван око не вади” - че лекарите се подкрепят и няма да бъдат обективни.

Всъщност това невинаги е така. Обективността на вещите лица е важен въпрос, който трябва да бъде обсъден на фона на все по-намаляващият брой на специалистите по дадени специалности, което затруднява намирането експерти по делата.

Другият проблем, който влияе на пациентите, е, че тежестта на доказване при непозволеното увреждане с изключение на вината лежи изцяло върху ищеца. В същото време почти всички доказателства се намират при ответника - в лечебното заведение.

И това са най-важните писмени доказателства - медицинската документация, която отразява лечението на пациента. В България няма възможност за водене на електронни досиета.

В САЩ и в много държави в Европа има електронни пациентски досиета, които отразяват всяка промяна в медицинската документация, кой е извършил тази промяна, кога е направена.

В случай че някой е допуснал промяна или манипулиране на тези документи, в което обикновено се съмняват пациентите, това може да се провери. Докато аз срещнах дела по време на изследването, по които са назначавани графологически експертизи, но дори съдът признава, че няма категоричен метод, по който да се установи дали даден документ е съставен по-късно, дали има добавяне на текст към историята на заболяването и кога този текст е добавен.

Не казвам, че се извършват подобни манипулации, а че има такива нагласи сред пациентите и такива предположения и съмнения в някои от разгледаните дела.

Имам информация за 238 съдебни дела, като по тях са постановени общо 500-600 съдебни решения, защото почти всяко дело не приключва на първа инстанция, разглежда се от въззивна, а доста често и от касационна инстанция.

Информацията, която събрах, е ценна и защото разполагам с данни за множество висящи дела, които тепърва ще проследявам как ще се развиват, ще може да се направи мониторинг на тези дела, а информацията на сайта няма да е статична, а ще се обновява постоянно.

Данните показват, че 35% от делата се водят заради влошена/неадекватна комуникация между лекарите, медицинския персонал и пациента. Затова едно от нещата, които аз бих направила, ако имах тази възможност, е да се работи върху комуникацията в лечебните заведения.

Това може да става чрез специални обучения още в университета, което в България не се прави. В чужбина има предмети, по които се преподава комуникация с пациент - например как точно се съобщават лоши новини на пациентите, как се осъществява информираният избор.

Друга важна информация, която съм обобщила, е кои са най-рисковите специалности - по кои специалности най-често се водят дела. Мениджърите на лечебни заведения могат да ревизират някои протоколи за работа, да се направят нововъведения. Всеки лекар може да се запознае със съдебните решения, свързани с неговата специалност, и така да види какви са най-честите грешки, които са допускали неговите колеги, и за какви най-чести грешки са били водени дела.

Може би тези данни биха помогнали и за по-лесното управление на възникващите конфликти в лечебните заведения - когато възникне даден казус и има налични данни за подобни случаи, както по отношение на тяхната основателност, така и по отношение на начина, по който е протекло делото, обезщетението, което е присъдено, тези данни биха помогнали да се вземе решение дали и в кои случаи е по-подходящо извънсъдебното уреждане на спорове.

В САЩ в големите болници има отдели, които се занимават с управлението на подобни казуси - отдели по управление на риска. В крайна сметка не всеки казус си струва да бъде отнесен до съда, понякога много по-подходящи са извънсъдебните методи за уреждане на спорове. Например медиацията би била много подходящ инструмент за справяне с тези проблеми, но тя все още не се използва в лечебните заведения.

Мария Шаркова е управляващ съдружник в “Шаркова и партньори”. Специализирала е в САЩ в Университета Емори и е работила в правната програма на федералния Център за контрол и превенция на заболяванията (CDC). Работи с лечебни заведения, пациенти и организации по проблемите, свързани с прилагане на законодателството в областта на здравеопазването.

Уебсайтът “Лекарска грешка” е половингодишен проект, по който адвокат Шаркова работи и който е посветен на събиране и анализиране на съдебната практика в областта на медицинските деликти (delict - лекарски грешки).

На интернет страницата могат да бъдат намерени всички съдебни актове, постановени и публикувани в периода 2007-2017. На сайта има информация за основателността на заведените искове, съдебномедицинските експертизи, най-рисковите специалности, размерът на неимуществените вреди, най-честите нарушения...