Предимства за компютърната томография пред функционалните тестове при стабилна ИБС



01/12/2017

Компютърно-томографската коронарна ангиография (СТА) предлага някои предимства пред функционалните тестове за оценката на пациенти със стабилна исхемична болест на сърцето (ИБС), показаха резултатите от проучване, на базата на данни от Датския национален регистър, публикувани в Journal of the American College of Cardilogy (1).

Неинвазивните тестове са първоначална стъпка при болни със симптоми на ИБС, но остава въпросът кой неинвазивен тест да изберем. Авторите на цитираното проучване сравняват прогнозата след СТА и след функционални тестове, като оценяват последващата употреба на медикаменти, инвазивни процедури и клиничен изход при 86 705 души, изследвани поради съмнение за ИБС.

Терапията със статини и с ацетил салицилова киселина (ASA) е по-често използвана в групата с СТА в сравнение с тази с функционални тестове, съответно 21 спрямо 13%, и 25 спрямо 16%. След СТА е също по-вероятно статиновата терапия да се промени към използването на по-мощни статини.

При повечето пациенти не се провеждат допълнителни тестове в рамките на 120 дни от първото изследване. След това, обаче, нови неинвазивни тестове се провеждат по-често след един функционален тест в сравнение с СТА: 11 спрямо 6%.

Коронарните реваскуларизации са по-чести при пациенти с проведена СТА, спрямо тези с функционални тестове: за перкутанните коронарни интервенции – 3.8 и 2.2%, съответно, а за хирургичната реваскуларизация – 1.3 и 1% съответно.

Цената за всички допълнителни тестове, реваскуларизация и промяна на терапия е значително по-висока след проведена CTA ($995) в сравнение с функционален тест ($718).

След отчитане на влиянието на изходните разлики в групите, честотата на обща смъртност се оказва еднаква в двете групи, но рискът за миокарден инфаркт е с 29% по-нисък в СТА групата.

След статистически анализ, който оценява ефекта от проведения тест, като изчиства влиянието на всички други променливи, авторите установяват, че провеждането на СТА е свързано с понижаване на общата смъртност с 12% и на миокардните инфаркти с 36%.

Така се демонстрира, че началният избор на тест повлиява, съзнателно или несъзнателно, избора на лекаря относно по-нататъшното поведение.

Първоначална стратегия с СТА за оценка на болен със съмнение за ИБС води до по-честа употреба на превантивна терапия и провеждане на инвазивни процедури, както и коронарна реваскуларизация. По-интензивното лечение в тази група вероятно е свързано с по-добрата прогноза, особено по отношение на острите коронарни синдроми.

Остава открит въпросът за по-високо лъчево облъчване при провеждането на СТА, както и за цената. Освен това, оценката и поведението при пациентите със стабилна ИБС са комплексни, и разчитат на възможностите и опита в съответната институция, на резултатите от предишни изследвания, и на придружаващите клинични състояния.

Затова, от особена важност е да се познават ползите и недостатъците на различните диагностични тестове, за да може да се избере оптималното решение за конкретния пациент, включително и да се идентифицират случаите, при които не са необходими тестове. (ЯС)

Използван източник:

1. Jorgensen M., Andersson C., Norgaard B. et al. Functional testing or coronary computed tomography angiography in patients with stable coronary artery disease. J Am Coll Cardiol 2017;69:1761-1770 http://www.acc.org/latest-in-cardiology/journal-scans/2017/04/03/15/07/functional-testing-or-coronary-ct-angiography