Изкуствените подсладители променят чревния отговор към глюкоза



01/12/2017

Честият прием на изкуствени (некалорични) подсладители, които се използват в диетичните напитки, променя чревния отговор към глюкоза (абсорбция, гликемичен отговор и отговор към глюкозо-подобния пептид-1 - GLP-1) и може да доведа до предиспозиция към диабет тип 2 (ДТ2), показаха резултатите от първото проучване в тази област при здрави доброволци, представено на годишния конгрес на European Association for the Study of Diabetes (EASD) (1).

При опитни животни е установено, че остра експозиция на изкуствени подсладители активира чревни рецептори, които тригерират освобождаването на глюкозо-зависимия инсулинотропен полипептид (GIP) от проксималните К-клетки, както и на GLP-1 и GLP-2 от по-дисталните L-клетки.

Също така, изкуствените подсладители увеличават функцията на натриево-зависимия глюкозен ко-транспортер-1 (SGLT-1) за засилване на абсорбцията на глюкоза и увеличаване на прандиалната гликемия.

В двуседмичното рандомизирано и двойно-сляпо проучване са включени 27 здрави доброволци (средна възраст 27+/-2 години и индекс на телесна маса 24+/-1 kg/m2), които са разделени в две групи: комбинация от изкуствени подсладители (sucralose 92 mg плюс acesulfame-K 52 mg - дози, които се съдържат в около 1.5 л диетични безалкохолни напитки дневно) (n=14) или плацебо (n=13).

След период на диета от една нощ, доброволците са подложени на ендоскопия с 30 минутна интрадуоденална инфузия на глюкоза (30 g/150 ml, 3 kcal/min, включително 3 g глюкозов аналог 3-О метил глюкоза, 3-OMG), с извършени биопсии преди и непосредствено след интервенцията. Измерени са глюкозната абсорбция (серумна 3-OMG), плазмена глюкоза, инсулин и чревни пептиди (тотален GLP-1, GLP-2 и GIP).

По отношение на абсорбцията на глюкоза, в началото не са установени съществени разлики между двете групи. След период на двуседмичен прием на изкуствени подсладители е установено сигнификантно повишена (с 23%) глюкозна абсорбция на 90-120 минути след старта на глюкозната консумация, в сравнение с контролната плацебо група (р<0.05).

При активната група е отчетено сигнификантно намаление с 34% на GLP-1 отговора, в сравнение с плацебо (p<0.05), което вероятно отразява намалена експозиция на глюкоза на дистално разположените L-клетки.

По отношение на GLP-2, GIP и инсулиновият отговор не са установени съществени разлики между двете групи, макар че GLP-2 и инсулин са били по-ниски съответно на 40-ата и 60-ата минути след инфузията с глюкоза в групата с изкуствени подсладители (с 37% за двата в сравнение с изходните стойности).

Хранителните добавки с изкуствени подсладители засилват абсорбцията на глюкоза, гликемичния отговор на ентерална глюкоза и намаляват GLP-1 отговора, тъй като те могат да ограничат количеството глюкоза, което достига до L-клетките на дисталните отдели на чревния тракт и по този начин да намаляват освобождаването на GLP-1.

Рискът за диабет тип 2 е сходен при прием на безалкохолни напитки с изкуствени подсладители и такива, подсладени със захар, дори след корекция на резултатите според енергийното съдържание, е заключението на авторите. (ИТ)

Използван източник:

1. Young R., Isaac N., Schober G. et al. Impact of artificial sweeteners on glycaemic control in healthy humans European Association for the Study of Diabetes (EASD) 2016 Annual Meeting. September 2017, Lisbon, Portugal www.easd.org/virtualmeeting/home.html#!resources/impact-of-artificial-sweeteners-on-glycaemic-control-in-healthy-humans