Елитни спортисти и риск за внезапна сърдечна смърт



01/12/2017

Дори най-добрите спортисти, участници в Олимпийски игри, не са застраховани срещу сърдечносъдови заболявания (ССЗ) с риск за внезапна сърдечна смърт (ВСС), според италианския Институт по спортна медицина в Рим (ISMS - Institute of Sports Medicine and Science) (1).

През 2009 година Международният олимпийски комитет създаде панел от експерти за определяне на най-добрата стратегия за предотвратяване ВСС при атлети, който излезе със становище за въвеждане на периодична медицинска оценка, включваща преглед на сърдечносъдовата система и електрокардиограма (ЕКГ).

Становището, обаче, не е със задължителен характер и не е последвано от промяна в медицинската политика на международните федерации, с изключение на футболната и колоездачната федерации (FIFA и UCI), поради логистични затруднения и юридически пречки.

Съществува дори изразен скептицизъм за реалната полза на скрининга за идентифициране на сърдечносъдови нарушения в група от професионални състезатели, които не само нямат симптоми на заболяване, но са способни на интензивни физически натоварвания.

Италианският олимпийски комитет създаде мултидисциплинарна програма, в рамките на която сърдечносъдовата оценка се въвежда още през 1980 година, включваща към момента рутинното провеждане на ЕКГ и ехокардиография (ЕхоКГ).

Тази година е проведена преоценка на сърдечносъдовата програма, публикувана в British Journal of Sports Medicine (2). Включени са всички атлети, оценени за 10-годишен период (от Олимпийските игри в Атина 2004 до Сочи 2014 година).

Участниците са 2 352 италиански елитни атлети, средна възраст 25+/-6 години, 64% мъже, трениращи средно шест години преди да бъдат включени в програмата и продължаващи с активна спортна дейност по време на проучването. Всички са състезатели на световно ниво и 45% са участвали в повече от едни Олимпийски игри.

Както може да се очаква, по-голямата част от олимпийците имат напълно нормална сърдечносъдова находка (84.2%) или леки сърдечносъдови изменения без клинично значение (11.9%). Съвсем неочаквано, обаче, при една немалка част от изследваната група (3.9%) се откриват сърдечносъдови нарушения.

Някои от тези нарушения са сериозни патологични състояния, като хипертрофична и аритмогенна кардиомиопатия (ХКМП и АКМП) (0.2%), комплексни камерни аритмии, синдром на Wolf-Parkinson-White (WPW) или на удължения QT интервал (0.4%), които са заболявания, свързани с повишен риск за ВСС и/или камерни аритмии по време на спорт.

Останалата част са основно клапни заболявания и вродени дефекти (пролапс на митралната клапа, бикуспидна аортна клапа, междупредсърден дефект, пулмонална стеноза, персистиращ дуктус артериозус), системна хипертония или изолирани камерни екстрасистоли, за които се счита, че имат благоприятна клинична прогноза и не са причина за рестрикция от състезателен спорт.

Подобни резултати са установени и при анализ на параолимпийски атлети (3). В него са включени 267 параолимпийци за периода 2000-2012 година. Честотата на ССЗ в тази група е 12%, включващи структурни сърдечносъдови нарушения при 9% и значими надкамерни или камерни аритмии (при липса на структурно сърдечно заболяване) при 3%.

Съществена част от ССЗ представляват дилатативна кардиомиопатия (ДКМП) и ХКМП (1%), аневризма на аортния корен (1%), комплексни камерни или надкамерни аритмии (3%), клапни заболявания (3%) или системна хипертония (4%).

Наблюдаваната честота на ССЗ при параолимпийци е особено изненадваща - три пъти по-висока от тази при олимпийците. Авторите предполагат, че някои характеристики на спортистите с увреждания могат да обяснят тази висока честота, а именно: относително по-високата им възраст и по-честото наличие на СС рискови фактори.

Честотата на ССЗ и в двете групи спортисти е по-висока от очакваната, отчитайки факта че тези хора се състезават на световно ниво от няколко години и са преминали поне веднъж през национална скрининг програма, преди да се включат в програмата на Италианския олимпийски комитет.

Това поставя под въпрос реалната ефикасност на ЕКГ-скрининг протокола, който се прилага навсякъде в Италия. При ретроспективен анализ на атлетите с кардиомиопатия и каналопатии авторите реализират, че при повечето от тях ЕКГ нарушенията са били налични и при първоначалния скрининг, но диагнозата е пропусната, вероятно поради некоректна ЕКГ интерпретация. (ЯС)

Използван източник:

1. Pelliccia А., Adami Р., Caselli S. Olympic athletes and sudden cardiac death risk. Eur Heart J 2017; 38 (27):2092-2094 https://academic.oup.com/eurheartj/article-lookup/doi/10.1093/eurheartj/ehx349

2. Pelliccia A., Adami P., Quattrini F. et al. Are Olympic athletes free from cardiovascular diseases? Systematic investigation in 2352 participants from Athens 2004 to Sochi 2014.Br J Sports Med 2017;51:238-243 http://bjsm.bmj.com/content/bjsports/51/4/238.full.pdf

3. Pelliccia A., Quattrini F., Squeo M. et al. Cardiovascular diseases in Paralympic athletes. Br J Sports Med 2016; 50(17):1075-1080 http://bjsm.bmj.com/content/50/17/1075