Диабетогенни химични съединения в околната среда



01/12/2017

Някои синтетични химически вещества и органични замърсители на околната среда водят до повишен риск за развитието на диабет (1). Поради това, те са известни още като диабетогенни химически вещества, водещи до ендокринни нарушения (endocrine-disrupting chemicals – EDCs).

Тази група включва: полихлорирани бифенили (ПХБ, PCB), органохлоринни пестициди, различни замърсители на въздуха и водата, бисфенол А (БСА, ВРА) и фталати, които трябва да се разглеждат като един от потенциалните рискови фактори за пандемията от диабет.

БСА e въведен в индустрията през 1957 за производството на пластмасови изделия (бутилки, вътрешни обвивки на консервни кутии и пластмасови съдове) и епоксидни смоли, които се използват за производството на водопроводни тръби. Той има хормон-подобно действие, което наподобява ефектите на естествения 17В-естрадиол.

Веществото се свързва с неблагоприятни здравни ефекти като тиреоидна дисфункция, затлъстяване и други ендокринни нарушения, включително намалена инсулинова чувствителност, повишен риск за развитието на диабет тип 2 и на някои онкологични заболявания – на гърдата, яйчниците и простатата, намаление на репродуктивната функция, мутагенни и токсични свойства.

Поради наличието на БСА в пластмасовите съдове и бутилки, трябва да се избягва тяхната директна експозиция на слънце или нагряването им в микровълнови печки с цел затопляне на храна или течност.

Европейската комисия забрани през 2011 година използването на БСА за производство на бебешки шишета. Комитетът на държавите-членки в ЕС подкрепи през тази година френското предложение за определяне на БСА като „вещество, пораждащо сериозно безпокойство“ заради това, че причинява сериозни последици за човешкото здраве. С това решение, БСА влезе през юни в списъка на опасните вещества.

Полихлорираните бифенили са група органични съединения, състояща се от 209 компонента с различна степен на токсичност. ПХБ са смес от ароматни съединения, който са подобни на диоксините. Първият ПХБ е синтезиран през 1864 г., но широкото им производство за промишлени и търговски цели започва през 1929 г. Те са използвани в системи за хидравлика и отопление и като течности – изолатори в трансформатори и кондензатори, както и в смазочни, охлаждащи и хидравлични масла, а също и в производството на пестициди и хербициди, в хартиената и текстилната промишленост, при производството на бои, мастила и пластмаси.

Тяхното производство и използване е спряно в много развити държави, но големи количества остават в електрооборудването, освобождаването от което предизвиква постоянно освобождаване в околната среда, където те, както и диоксините, са резистентни на разграждане. Моделът на човешка експозиция е подобен на този на диоксините – главно чрез замърсена храна.

Данни за появата на заболявания, вследствие разпространението на ПХБ в околната среда, се появяват през 50-те и 60-те години. През 70-те години на ХХ век са налице първите доказателства за тяхното натрупване в околната среда и за токсичния им ефект.

След 1980 г. производството им се ограничава и дори в много страни окончателно е спряно.

Във въздуха, те могат да съществуват под формата на твърди частици, аерозоли и пари, които в последствие се отмиват от дъждовете и снеговете и преминават в почвата, като сериозни количества от тях могат да се открият дори в снега по върховете на планините в зависимост от въздушните потоци. Във водите могат да се открият малки количества ПХБ, но те основно са склонни да се натрупват в утайките и оттам да попадат в тъканите на рибата, където концентрациите им могат да надвишат над хиляда пъти тази във водата. ПХБ не се разграждат в почвата и част от тях мигрират в подпочвените води.

Въпреки забраната за производство на ПХБ, тяхното изхвърляне в околната среда продължава от стари електрически съоръжения, домакински електроуреди, изгарянето на отпадъци, както и от топлоелектрическите централи на твърдо гориво. ПХБ се образуват и при изгаряне на битови отпадъци, като обикновено се съпътстват от диоксини – група канцерогенни вещества със сходна структура и свойства.

ПХБ попадат в организма чрез храната и въздуха, като за кърмачетата обичайният път на експозиция е чрез майчиното мляко.

Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) е поставила ПХБ в списъка за контрол на токсичните вещества. Те са много устойчиви към различни по сила окислители и други химикали. ПХБ са практически неразтворими във вода, но се разтварят лесно във въглеводороди, мазнини и други органични вещества, вследствие на което лесно се абсорбират в мастната тъкан на животни и хора. Могат да присъстват във всяка храна от животински произход. Анализът им беше въведен в Центъра по хигиена преди около 10 години и е скъп, трудоемък и изключително дълъг.

Неблагоприятните ефекти на ПХБ включват увреждане на черния дроб, щитовидната жлеза, кожата и очите, имунотоксичност, невроповеденчески отклонения, нарушения в репродуктивната способност и енергийния баланс, канцерогенност при животни. ПХБ са класифицирани от Международната агенция за изследване на рака (IARC) в група 2В, като канцерогени за животни и вероятен канцероген за човека.

В България не са провеждани проучвания на избрани групи работници или рискови групи от населението за определяне на експозицията чрез биологичен мониторинг, изследване на неблагоприятните здравни ефекти върху критични органи и системи, включително и отдалечените въздействия на ПХБ върху черния дроб, имунната система, ендокринния баланс, репродукцията.

Наличието на диоксини в храната е грижа от доста години след диоксиновата криза в Белгия през 1999, когато промишлено трансформаторно масло, съдържащо диоксини, е включено в мазнини, рециклирани за храни за животни, откъдето замърсителите попадат в човешката хранителна верига.

Децата, експонирани преди раждането си на диоксини, според получени резултати, показват ендокринни изменения и промени в развитието и възможни невро-поведенчески ефекти (дислексия).

Използван източник:

1. Ruiz D., Becerra M., Jyotsna S. Jagai J. et al. Diabetes Care 2017 Oct; dc162765. https://doi.org/10.2337/dc16-2765