Прогностично значение на дългосрочните промени в артериалното налягане при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност



01/09/2017

Ниските стойности на систолното артериално налягане - САН (<90 mmHg) и изразените дългосрочни промени на САН са свързани с лоша прогноза при пациентите с хронична сърдечна недостатъчност (ХСН), показаха резултатите от швейцарско проучване, публикувани в European Journal of Heart Failure (1).

ХСН е общия финален етап на много сърдечни заболявания. Тя остава основно причина за смъртност и инвалидизация в света и е свързана със значителни здравни разходи.

Асоциацията между ниското АН и прогнозата в общата популация остава противоречива. Повечето проучвания анализират ефектите на антихипертензивната терапия при хипертоници. Болните с ХСН, обаче, имат различни придружаващи заболявания и по-лоша прогноза в сравнение с тези с артериална хипертония (АХ).

Докато целите на лечението при хипертониците са понижение на АН за подобрение на прогнозата, то при пациентите с ХСН фокусът е върху подобряване на прогнозата с различни класове медикаменти (блокери на ренин-ангиотензин алдостероновата система: ангиотензин-рецептор неприлизинов инхибитор sacubitril/valsartan, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим, ангиотензин-рецепторни блокери, минерал-кортикоидни антагонисти; бета блокери и инхибитор на If каналите в синусовия възел), за които е доказано благоприятното прогностично повлияване, като някои от тях имат същевременно и антихипертензивен ефект.

Стандартната терапия за ХСН, която, освен изброените медикаменти, обикновено включва и диуретици за симптоматично повлияване, индуцира хипотония и, според настоящите препоръки, трябва да се титрира до максимално поносимата доза, която може да е по-ниска от тази в клиничните проучвания.

Целта на проучването е да се анализира влиянието на дългосрочните промени в стойностите на САН върху прогнозата при пациенти с ХСН. Анализът е ретроспективен и включва 927 участници, които са проследявани на всеки три до шест месеца с измерване на стойностите на АН за среден период от 5.4 години.

Първичната крайна цел е времето до настъпване на смърт или сърдечна трансплантация. Средната преживяемост в групата е 7.7 години. По време на проследяването 200 болни умират, а 70 са трансплантирани.

Пациентите, при които САН варира с 10 mmHg годишно вероятността за смъртност се увеличава с 80%, а за сърдечна трансплантация - два пъти.

Най-лоша е прогнозата при болните със САН /=130 mmHg.

Разбира се, съществуват много по-точни и детайлни маркери за сърдечната функция на фона на ХСН. От друга страна, обаче, АН е един от най-лесно оценяваните параметри, достъпен и за самостоятелно измерване от пациентите.

Това прави данните от споменатото проучване много широко приложими и насочва стратегиите при лечението на ХСН към намаляване на дългосрочната вариабилност на стойностите на АН. (ЯС)

Използван източник:

1. Schmid F., Schlager O., Keller P. et al. Prognostic value of long-term blood pressure changes in patients with chronic heart failure. European Journal of Heart Failure 2017; 19 (7):837-842 http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1002/ejhf.805/abstract