Преустановяването на НОАК при аблация по повод на предсърдно мъждене носи риск



01/09/2017

Прекъсването на терапията с не-витамин К антагонисти орални антикоагуланти (НОАК) преди провеждане на аблация по повод на предсърдно мъждене (ПМ) не само че не е необходимо, а носи и риск за мозъка. Данните са от проучване, представено на конгреса на European Heart Rhythm Association (EHRA) EUROPACE-CARDIOSTIM 2017 (1).

Известно е, че провеждането на радиофреквентна аблация (РФА) в лявото предсърдие за лечение на ПМ е свързано с повишен риск за асимптомни мозъчни лезии (АМЛ) в резултат на тромбемболия. Значението на тези АМЛ е неясно, въпреки че някои проучвания ги свързват с бъдещи когнитивни нарушения.

В центъра, в който е проведено настоящето проучване (Elisabethinen University Teaching Hospital, Линц, Австрия), извършването на магнитно резонансно изследване (MRI) на мозъка преди и след РФА е рутинна процедура.

По-рано, освен тези две пре- и пост-процедурни образни изследвания, пациентите са били проследявани и дългосрочно с MRI, което вече не се провежда рутинно, тъй като резултатите са показали, че АМЛ с размер около 5 mm престават да се виждат след третия месец, докато тези >1 cm персистират, но остават асимптомни.

За да се предотврати тромб-емболия по време на РФА, се препоръчва да не се прекъсва пероралната антикоагулантна терапия. Целта на цитираното изследване е да сравни честотата на АМЛ по време на РФА на фона на непрекъсната терапия с антагонисти на витамин К (ВКА) или с НОАК, прекъснати един ден преди интервенцията.

Включени са 408 участници с пароксизмално или персистиращо ПМ, планирани за РФА, при които се провежда MRI на глава за оценка на АМЛ.

Болните на НОАК (96) са с по-голям диаметър на лявото предсърдие и по-висок изходен тромбемболичен риск, оценен като по-голям размер на ляво предсърдие (p=0.01), по-висок изходен CHA2DS2-VASc скор (р=0.003) и по-ниско активирано време на съсирване (АСТ) (р<0.0001).

Интрапроцедурната антикоагулация е с heparin и в двете групи, титриран така че да се достигне АСТ между 300 и 400 sec. Въпреки това, постигнатото АСТ е значително по-ниско при случаите, при които терапията с НОАК е била прекъсната.

При 29 (9.6%) от пациентите в групата с ВКА и при 18 (17.3%) от тези в групата с НОАК се установяват нови АМЛ на постпроцедурното мозъчно MRI (p=0.049). И в двете групи няма смъртност, инсулти или необходимост от сърдечна хирургия.

Независими предсказващи фактори за възникването на АМЛ са по-големите размери на лявото предсърдие, по-високият тромбемболичен риск (по-висок CHA2DS2-VASc скор) и по-ниското АСТ по време на РФА.

Данните от проучването не показват, че ВКА трябва да се предпочитат пред НОАК преди РФА. По-скоро те подчертават необходимостта да не се прекъсва антикоагулантната терапия при провеждане на РФА, независимо от това дали тя е с ВКА или НОАК. (ЯС)

Използван източник:

1. Derndorfer M., Martinek M., Sigmund E. et al. Novel oral anticoagulants vs warfarin to prevent asymptomatic cerebral lesions during ablation of atrial fibrillation. Europace 2017; 19 (Suppl 3), iii30 http://spo.escardio.org/SessionDetails.aspx?eevtid=1207&sessId=21228&subSessId=0&searchQuery#.WWJPN-k3WUm