Хистамин и хистаминова непоносимост



01/09/2017

Хистаминът е биогенен амин, който се среща в различна степен в много храни. Хистаминовата непоносимост* е резултат от липсата на равновесие между натрупания хистамин и способността за разграждането му.

При здрави хора, приетият с храната хистамин може бързо да бъде детоксикиран от аминоксидази, докато хората с ниска аминоксидазна активност са изложени на риск за хистаминова токсичност (1).

Основният ензим за метаболизиране на приетия хистамин е диаминоксидазата (DAO)**. Намалената активност на DAO води до нарушено разграждане и оттам до излишък на хистамин, който може да причини множество симптоми, имитиращи алергична реакция.

Приемът на богата на хистамин храна, алкохол или лекарства, които освобождават хистамин или блокират DAO, може да предизвика при пациенти с хистаминова непоносимост диария, главоболие, риноконюнктивит, астма, хипотония, аритмия, уртикария, сърбеж, зачервяване (flushing). Тези симптоми могат да бъдат намалени чрез безхистаминова диета или елиминирани чрез антихистамини.

Въпреки това, поради многото разнообразни симптоми, хистаминовата непоносимост често е подценявана или симптомите са неправилно интерпретирани. Клиничните симптоми и тяхната провокация от някои храни и напитки изглеждат подобни при различни заболявания, като хранителна алергия и непоносимост към сулфити, хистамин или други биогенни амини (тирамин).

Диференцирането на тригера на нежелани реакции към храна, алкохол и лекарства е трудно и са необходими допълнителни проучвания, основаващи се на двойно-слепи, плацебо контролирани (DBPC) провокации.

При пациенти, при които посочените симптоми се предизвикват от съответните вещества и при липса на други основания за поставяне на диагнозата алергия или на гастроинтестинални възпалителни или неопластични заболявания, хистаминовата непоносимост трябва да се разглежда като подлежащ патомеханизъм.

Метаболизъм на хистамина

Хистаминът*** - 2-(4-imida-zolyl)ethylamine принадлежи към биогенните амини и се синтезира чрез pyridoxal phosphate (vitamin B-6)-съдържащата l-histidine decarboxylase (HDC) от аминокиселината хистидин.

Продуцира се от мастоцити, базофили, тромбоцити, хистаминергични неврони и ентерохроматични клетки, където се съхранява вътреклетъчно във везикули и се освобождава при стимулиране.

Освен класическата дегранулация на мастоцитите чрез кръстосано свързване на Fc epsilon RI рецептора със специфични алергени, някои други неимунологични стимули като невропептиди, фактори на комплемента (СЗа и С5а), цитокини, хиперосмоларитет, липопротеини, аденозин, супероксидази, хипоксия, химически и физически фактори (екстремни температури, травми) или алкохол, както и някои храни и лекарства, могат също да активират мастоцитите.

Хистаминът е мощен медиатор на много биологични реакции, като оказва своето действие чрез свързване към четирите рецептора - хистамин 1 рецептор (H1R), H2R, H3R и H4R) върху таргетните клетки в различни тъкани.

Това води до контракция на гладкомускулни клетки, вазодилатация, повишена съдова пропускливост и мукусна секреция, тахикардия, промени в артериалното налягане и аритмии и стимулира секрецията на стомашна киселина и ноцицептивните нервни влакна.

Допълнително, хистаминът участва в процесите на невротрансмисия, имуномодулация, хематопоеза, зарастване на рани, денонощен ритъм и регулиране на индуцираната от хистамин и полиамин клетъчна пролиферация и ангиогенеза в туморни модели и при чревна исхемия.

Хистаминът се метаболизира по два пътя - окислително деаминиране чрез DAO или метилиране на пръстена чрез histamine-N-methyltransferase (HNMT), като начинът на катаболизиране (DAO или HNMT) зависи от локализацията на хистамина. Като неактивен протеин, DAO се съхранява в плазмените мембранно-свързани везикуларни структури в епителните клетки и се секретира в кръвообращението при стимулиране, където действа като ензим.

Предполага се, че DAO отговаря за катаболизирането на извънклетъчния хистамин (при прием на богата на хистамин храна) след медиаторното освобождаване. Обратно, HNMT, вторият най-важен ензим, инактивиращ хистамина, е цитозолен протеин, който може да метаболизира хистамина само във вътреклетъчното пространство.

По този начин ензимите не се конкурират за субстрата, въпреки че имат подобен афинитет към хистамина и се експресират в някои припокриващи се тъкани. HNMT има малко по-висок афинитет към хистамина. При бозайниците експресирането на DAO е ограничено до специфични тъкани - най-висока активност има в тънкото черво и colon ascendens, плацентата и бъбреците.

По-ниската активност на DAO се обсъжда като потенциален индикатор за увреждане на чревната лигавица при възпалителни и неопластични заболявания и при хора на химиотерапия.

HNMT се експресира широко в човешките тъкани, най-много се намира в бъбреците и черния дроб, последвани от слезка, колон, простата, яйчници, клетките на гръбначния стълб, бронхите и трахеята. HNMT се счита за ключов ензим за разграждане на хистамина в бронхиалния епител.

Етиопатогенеза на хистаминовата непоносимост

Хистаминова непоносимост може да настъпи както в резултат на повишена концентрация на хистамина, така и при нарушена хистаминова деградация.

Повишената концентрация може да се дължи на ендогенна хистаминова свръхпродукция, причинена от алергии, мастоцитоза, бактерии, гастроинтестинално кървене или повишен екзогенен прием на хистидин или хистамин с храна или алкохол.

Други биогенни амини, като путресцин, също могат да участват в изместването на хистамина от мукозната муцинова връзка, което води до увеличаване на свободния абсорбируем хистамин в кръвообращението.

Въпреки това, за основната причина за хистаминова непоносимост се смята нарушеното ензимно разграждане на хистамин, причинено от генетично или придобито увреждане на ензимната функция на DAO или HNMT.

Стомашночревните заболявания с променени ентероцити също могат да доведат до понижаване на производството на DAO. Друга причина може да бъде конкурентното инхибиране на хистаминовото разграждане от DAO от други биогенни амини, алкохол или лекарства.

Придобитата хистаминова непоносимост може да бъде преходна и следователно обратима след елиминиране на причините, като спиране на DAO-блокиращите лекарства.

DAO инхибира трансепителната пенетрация на екзогенен хистамин и увредената му активност води до повишено поемане на ентерален хистамин с последващо повишаване на плазмените му концентрации и съответните симптоми. Повишеното количество на хистаминови метаболити може също така да инхибира HNMT.

Генетика на хистаминовата непоносимост

Човешкият DAO ген обхваща около 10 kbp и се намира върху хромозома 7q35. Смята се, че различни единични нуклеотидни полиморфизми (single-nucleotide polymorphisms - SNP) в DAO гена са свързани с възпалителни и неопластични стомашночревни заболявания, като хранителна алергия, глутен-сензитивна ентеропатия, болест на Crohn, улцерозен колит и аденом на колона.

Не е установена значима разлика в разпределението на изследваните HNMT алели между пациенти със стомашночревни заболявания и контролни индивиди, но при пациенти с астма, които са с европеиден произход, е описан функционално значим полиморфизъм на HNMT гена (хромозома 2q22), докато тази асоциация не е установена при популации с друг етнически произход.

Така, хистаминовата непоносимост изглежда се придобива най-вече чрез увреждане на активността на DAO, причинена от стомашночревни заболявания или чрез инхибиране на DAO, но високите интериндивидуални вариации в експресията на DAO в червата и свързването на SNP в DAO гена с гастроинтестиналните заболявания са доказателство за генетично предразположение в подгрупа от пациенти с хистаминова непоносимост.

Клинична картина

За нормални се считат базалните плазмени концентрации на хистамин от 0.3-1.0 ng/ml. Превишаването на индивидуалната хистаминова поносимост води до зависими от концентрацията хистамин-медиирани симптоми. Дори здрави хора могат да получат силно главоболие или зачервяване в резултат на прием на големи количества хистамин, както е при скомброидно отравяне****.

Доказано е, че инхибирането на DAO, последвано от перорален прием на хистамин, може да предизвика тежки и дори животозастрашаващи реакции като хипотония, бронхоспазъм или шок.

При случаи с хиперхистаминемия са докладвани рецидивиращи епизоди на анафилактични реакции. При пациенти с чувствителност към хистамин с намалена активност на DAO симптомите се появяват дори след приема на малки количества хистамин, които се понасят добре от останалите хора.

Симптомите могат да се проявяват в множество органи, като стомашночревен тракт, бял дроб, кожа, сърдечносъдова система и мозък, в зависимост от експресията на хистаминовите рецептори.

Типичните симптоми на хистаминовата непоносимост включват стомашночревни нарушения, кихане, ринорея и запушване на носа, главоболие, дисменорея, хипотония, аритмии, уртикария, пруритус, зачервяване и астма.

Хистамин и главоболие. Главоболието може да бъде дозо-зависимо индуцирано от хистамин при здрави хора, както и при пациентите с мигрена. Предизвиканото от хистамин е съдово главоболие, причинено главно от нитратния монооксид. При стимулиране на H1R, хистаминът освобождава ендотелиален nitrate monoxide, който също се експресира в големите вътречерепни артерии.

При пациентите с мигрена, плазмените концентрации на хистамин са повишени както при пристъпите на главоболие, така и в безсимптомните периоди. Доказано е, че повишеният брой на мастоцитите в мозъка се свързва с патологични състояния като мигрена, клъстерно главоболие и множествена склероза.

Много пациенти с мигрена имат хистаминова непоносимост, доказана чрез намалена активност на DAO и провокиране на пристъпи на главоболие при консумиране на храна, богата на хистамин (зряло сирене или вино) и облекчаване на главоболието (изчезване на симптомите) при бедна на хистамин диета и терапия с антихистамини.

Хистамин и гастроинтестинален тракт. Освен главоболието, другите водещи симптоми на хистаминовата непоносимост включват гастроинтестинални оплаквания като дифузна болка в стомаха, колики, метеоризъм и диария.

Повишени концентрации на хистамин и намалена активност на DAO се наблюдават при различни възпалителни и неопластични заболявания като болест на Крон, улцерозен колит, алергична ентеропатия, хранителна алергия и колоректални неоплазми.

В лигавицата на дебелото черво на пациентите с хранителна алергия е установено съпътстващо намаление на HNMT и нарушен общ капацитет на разграждане на хистамин (total histamine degradation capacity - THDC), така че ензимите не могат да се компенсират взаимно. Поради това се предполага, че нарушеният метаболизъм на хистамина играе роля в патогенезата на тези заболявания.

Хистамин и дихателни пътища. По време или непосредствено след приемането на богата на хистамин храна или алкохол, при пациентите с хистаминова непоносимост може да се появи ринорея или назална обструкция, а в по-тежките случаи може да се наблюдават и астматични пристъпи. При пациентите с хранителна алергия и бронхиална астма има намалена активност на HNMT.

Хистамин и храна. Хистаминът и други биогенни амини присъстват в различна степен в много храни, като количеството им се увеличава със зреенето. Образуването на биогенни амини в храната изисква наличието на свободни аминокиселини, декарбоксилаза-положителни микроорганизми и условия, позволяващи растежа на бактериите и активността на DAO.

Свободните аминокиселини или се намират в самите храни, или могат да бъдат освободени чрез протеолиза по време на обработка или съхранение.

Много бактерии и някои дрожди имат висока HDC активност и така имат способността да образуват хистамин. Хистидинът се генерира от автолитични или бактериални процеси. Следователно, високи концентрации на хистамин се откриват главно в продуктите с микробна ферментация, като зряло сирене, кисело зеле, вино и обработено месо или микробно развалена храна.

По този начин хистаминът, тираминът, путресцинът и кадаверинът служат като индикатори за хигиенното качество на храната. Тираминът и путресцинът също могат да доведат до реакции на непоносимост в комбинация с хистамин. Възможни обяснения са инхибирането на DAO от други амини или путресцин-индуцираното освобождаване на хистамин от лигавицата.

Непоносимостта към тирамин, който има вазоконстриктивни свойства и води до хипертонични кризи и главоболие, е характерна най-вече за пациентите, приемащи лекарства, инхибиращи моноаминооксидазата (МАО).

Установено е, че перорално приложеният тирамин в дози от 200-800 mg увеличава систолното артериално налягане с 30 mmHg при пациенти, неприемащи други медикаменти. Обратно, при болни на терапия с инхибитори на МАО, чувствителността е 7-56 пъти по-висока, отколкото при тези, които не ги приемат.

Осем DBPC проучвания изследват ефекта на тирамина върху мигрената. Две изпитвания показват положителни резултати при пациенти с мигрена, които са чувствителни към храни с високо съдържание на тирамин (n=45) или с провокирани от вино мигрена (n=19), а шест изследвания са с негативни резултати при 97, 80, 25 и 65 пациенти.

В допълнение към храните, богати на хистамин, много други храни като цитрусовите плодове имат способността да освобождават хистамин директно от тъканните мастоцити, дори самите те да съдържат само малки количества хистамин.

In vitro проучванията при хора с анамнеза за псевдоалергични реакции към храна, показват нестабилност на дуоденалните мастоцити с масивна дегранулация в присъствието на освобождаващи хистамин вещества, което е значително по-голямо от това при контролните индивиди. За доказване на хипотезата за способността на храните да освобождават хистамин са необходими клинични проучвания с перорална провокация.

Алкохолът, особено червеното вино, е богат на хистамин и е мощен инхибитор на DAO. Редица проучвания показват, че приемът на вино е свързан с повишаване на плазмения хистамин и поява на симптоми като кихане, flushing, главоболие, астматични пристъпи и други анафилактоидни реакции, които намаляват при приложението на антихистамини.

Въпреки това се предполага, че други вещества във виното, като биогенните амини тирамин и сулфити, допринасят за симптомите, известни като „непоносимост към вино“ или „астма от червено вино“.

В DBPC проучвания с прием на вино от здрави хора и от пациенти с хронична уртикария и непоносимост към вино, е установено че съдържанието на хистамин не повлиява поносимостта към виното.

Парадоксално, при тези пациенти се наблюдава повишаване на плазмения хистамин след прием на бедно на хистамин вино, като при тях като вещество, освобождаващо хистамин се обсъжда етаноловия метаболит ацеталдехид. Въпреки това, високият процент на отговори на плацебо (87%) може да бъде причина за липсата на ефект в това проучване.

Друго рандомизирано DBPC изследване с орална провокация с вино при пациенти с анамнеза за провокирана от червено вино астма (n=18) не установява връзка между поносимостта към виното и съдържанието на хистамин или други амини, но открива по-голям бронхоконстриктивен потенциал на виното с високо съдържание на сулфити.

Сулфитите се използват широко като антиоксиданти и консерванти в храни, напитки и фармацевтични продукти, като нежеланите реакции, които се свързват с тях включват анафилактичен шок, бронхоспазъм, уртикария, ангиоедем, гадене, коремна болка, диария, инсулт и смърт. Свръхчувствителност към сулфити се съобщава главно при пациенти с хронична астма, а честотата в общата популация е 5-10 %.

Астматичните реакции се дължат на рефлекторното активиране на парасимпатиковата система от дразнещия ефект на сулфитите, най-вероятно увеличен от недостига на сулфитна оксидаза.

Освен този псевдоалергичен механизъм, поне в някои случаи на сулфитна свръхчувствителност, трябва да се има предвид и участието на имуноглобулин Е (IgE)-медиирана алергична реакция от бърз тип.

Освен във виното, сулфитите се съдържат и в храни, които са бедни на хистамин, като плодов сок, замразени зеленчуци и маруля. Така, при пациенти, които съобщават за непоносимост към виното, трябва да се снеме внимателна анамнеза за реакции към други храни, богати на хистамин или сулфити.

При тези със съмнение за сулфитна непоносимост, трябва да се извършат кожни тестове и провокация (DBPC) с капсули, съдържащи увеличаващи се дози бисулфит или плацебо.

За разлика от IgE-медиираната хранителна алергия, при която поглъщането дори на малко количество от алергена предизвиква симптоми, при хистаминовата непоносимост е от решаващо значение кумулативното количество хистамин.

Освен вариациите на хистамина в храната според съхранението и зреенето, други ключови фактори за поносимостта са консумираното количество, наличието на други биогенни амини и допълнителният прием на алкохол или DAO-блокиращи лекарства.

Препоръчителната горна граница е 100 mg хистамин/kg в храните и 2 mg хистамин/l в алкохолните напитки, но този праг може да се окаже прекалено висок, като се има предвид появата на хистамин-медиирани симптоми след перорално приемане на 75 mg хистамин при 5 от 10 жени без анамнеза за хистаминова непоносимост.

Повечето от положителните изследвания за реакции на непоносимост към сулфити, хистамин и други биогенни амини, обаче, не отговарят на настоящите научни критерии за предоставяне на достатъчно доказателства за клиничния ефект на тези храни.

Независимо от това, съществуват пациенти с убедителна анамнеза за нежелани реакции към храна, алкохол и лекарства, съдържащи хистамин, други биогенни амини и сулфити, но без доказателство за IgE.

При такива пациенти, след изключване на други възможни причини и преценка на тежестта на преживяната анафилактоидна реакция, трябва да се извърши DBPC провокация с подозираните провокиращи фактори.

Хистамин и лекарства. Ефектът на някои лекарства като специфични инхибитори на DAO и способността им да индуцират хистаминова непоносимост са показани в различни проучвания с човешка плацентарна DAO и при експерименти с животни.

Поради това, приемът на лекарства, особено за дългосрочна терапия, трябва да се има предвид при интерпретацията на симптомите на хистаминова непоносимост и концентрация на DAO.

Други асоциирани заболявания. Намалената DAO активност, или по-скоро намаленото освобождаване на DAO след прилагането на хепарин, може да се окаже маркер за тъканно увреждане при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, вирусен хепатит или чревна недостатъчност, както и на ендотоксемия при пациенти с чернодробна цироза.

Намалена активност на DAO има и при пациенти с хронична уртикария, което е типично хистамин-медиирано заболяване, в комбинация с намалена толерантност към инфузионен хистамин и подобрение на уртикарията при спазване на безхистаминова диета.

Хистамин и атопична екзема. При случаи с тежка атопична екзема (АЕ) се наблюдават по-високи базални нива на хистамин в плазмата и повишена спонтанна хистаминолиберация при различни стимули и след провокация с храна, в сравнение с контролни индивиди.

Допълнително, в подгрупа от хора с АЕ е открита намалена DAO активност (3). Тези пациенти са със значително по-често хронично главоболие, дисменорея, зачервяване, гастроинтестинални симптоми и непоносимост към алкохол и храна.

При подгрупа от пациенти с AE и ниска DAO серумна активност, които са спазвали безхистаминова диета за две седмици се наблюдава намаление както на симптомите на хистаминова непоносимост, така и на скора за тежестта на атопичния дерматит (SCORAD). С DBPC провокация е установено, че приетия през устата хистамин влошава екземата при пациенти с АЕ.

Инхибирането на обратната връзка на DAO чрез неговия деградационен продукт имидазолова оцетна киселина или субстратното инхибиране, причинено от повишени концентрации на хистамин при АЕ, може да бъде патомеханизъм на намален капацитет на хистаминово разграждане в подгрупа пациенти с АЕ.

Хистамин и полови стероиди. В женския генитален тракт, хистаминът се произвежда главно от мастоцити, ендотелиални клетки и епителни клетки в матката и яйчниците. Жените с непоносимост към хистамин често страдат от главоболие, което зависи от менструалния цикъл и от дисменорея. Освен контрактилното действие на хистамина, тези симптоми могат да бъдат обяснени и чрез взаимодействието на хистамина и хормоните.

Установено е, че хистаминът стимулира дозо-зависимо синтеза на естрадиол чрез H1R, като оказва само умерен ефект върху синтеза на прогестерон. Болезнените маточни контракции на първичната дисменорея са причинени главно от увеличеното лигавичено производство на простагландин F2alpha, стимулирано от естрадиол и атенюирано от прогестерон.

Така, хистаминът може да увеличи дисменореята чрез повишаване на концентрациите на естроген. И обратно, естрогенът може да повлияе действието на хистамина.

Установено е, че по време на овулация и пикови концентрации на естроген се наблюдава значително увеличение на размера на уртиките в отговор на хистамина. По време на бременност, DAO се произвежда в много високи концентрации от плацентата и концентрацията му може да стане 500 пъти по-голяма.

Това увеличаване на производството на DAO при бременни жени може да е причината, поради която при жените с хранителна непоносимост, често по време на бременност се наблюдават ремисии.

Диагностика

Поради многостранните симптоми в множество органи, за диагностициране на хистаминовата непоносимост е необходимо снемане на подробна анамнеза за основните хистамин-медиирани симптоми, връзката им с прием на богата на хистамин храна или лекарства, интерфериращи с хистаминовия метаболизъм, както и съпътстващи стомашночревни заболявания или алергии.

Клинично, хистамин-индуцираните симптоми не винаги могат да бъдат свързани с основния патомеханизъм. Така например, приемът на хистамин от развалена риба може да доведе до същите симптоми, които се наблюдават при човек с IgE-медиирана алергия към риба.

Хистаминовото действие може да бъде резултат от ендогенно клетъчно активиране, повишен екзогенен прием, понижено разграждане на хистамин или комбинация от тези механизми. Чрез измерване на серумната триптаза трябва да се изключи окултна системна мастоцитоза.

Диагнозата хистаминова непоносимост се поставя при наличие на >/=2 типични симптома и подобрение при прием на безхистаминова диета и антихистамини. Кожни тестове с хранителни алергени или определяне на специфични IgE, трябва да се извършат, за да се изключи хранителна алергия. Те обикновено са отрицателни, тъй като хистаминовата непоносимост е псевдоалергия.

Попълването на диетичен дневник е полезно при проследяване на влиянието на безхистаминовата диета върху симптомите и настъпването на рецидиви след хранителни грешки.

При пациенти с клинично подозрение за хистаминова непоносимост (>/=2 типични симптома), подобряване на симптомите чрез безхистаминова диета или антихистамини, може да се определи DAO в серума или тъканна биопсия.

За определяне на ензимната активност на DAO са разработени няколко теста за радиоекстракция (radioextraction assays, REA), като се използва [3H]- или [14C]-белязан putrescinedihydrochloride като субстрат.

Определянето на HNMT активността се базира на трансметилиране на хистамина от adenosyl-l [methyl-14C] methionine. Допълнително може да бъде измерена общата способност за разграждане на хистамин.

Плазмената активност на DAO е относително ниска, но може да бъде увеличена чрез освобождаване на тъканно-свързаната DAO чрез инжектиране на хепарин, което е бил основният метод, използван преди разработването на по-чувствителни анализи. Серумната концентрация на DAO не показва значими всекидневни или полови вариации.

Смята се, че хистаминовата непоносимост е много вероятна при пациенти с активност на DAO <3 U/ml, вероятна (но по-малко) при пациенти с DAO активност /=10 U/ml.

Обратно, при някои пациенти с ясна клинична картина на хистаминова непоносимост се наблюдава нормална DAO активност, поради което се препоръчва допълнително определяне на концентрациите на хистамин и съпоставяне на лабораторните данни с клиничната картина. Хистаминът, както деградационния му продукт N-methylhistamine може да се измерват в плазмата или в урината.

Противоречиви са данните относно дефицита на кофакторите на DAO - витамин B6, мед и витамин С, за които се смята, че също имат значение за хистаминовото разграждане. За класическата хистаминова непоносимост се смятат характерни повишени концентрации на хистамин, редуцирана DAO активност или и двете.

DBPC провокация с хистамин след елиминационна безхистаминова диета в продължение на четири седмици се счита за златен стандарт за поставяне на диагноза. Тъй като количеството хистамин в естествената храна варира значително в зависимост от съхранението и степента на зреене, провокацията може да се извърши с алтерниращ прием на капсули, съдържащи повишаващи се дози histamine-di-hydrochloride (съответно 0.75 и 1.5 mg/kg телесно тегло) и плацебо.

Както при всички провокационни тестове, артериалното налягане и сърдечната честота трябва да се контролират непрекъснато, а положителните реакции (хипотония, тахикардия, уртикария или други симптоми на анафилактоидна реакция) трябва незабавно да бъдат третирани. След това резултатите трябва да бъдат оценени чрез стандартизирана система за оценка на симптомите.

Терапията се основава на последващото спазване на безхистаминова диета. Препоръчва се да се избягват алкохол и дълго зрели или ферментирали храни, като старо сирене, отлежало месо и продукти от мая, богата на хистамин храна - спанак или домати, хистаминолибератори - цитрусови плодове. Допълнително, диетата може да бъде допълнена с адювантно приложение на Н1- и Н2-антагонисти.

Повечето антихистамини не влияят на активността на DAO, въпреки че са наблюдавани инхибиране на DAO от cimetidine и dihydralazine и повишена активност от diphenhydramine. При пациентите на строга безхистаминова диета, може да не се наблюдава допълнителна полза, дължаща се на прием на антихистамини. При някои пациенти с мигрена се наблюдава повишаване на активността на DAO при спазване на диета без хистамин.

Допълнително, разграждането на хистамин може да бъде подобрено от приема на витамин С и витамин В6, които водят до увеличаване на активността на DAO. Положителни ефекти са докладвани и за мастоцитните стабилизатори и панкреатични ензими, особено по отношение на стомашночревните симптоми. От друга страна, приемът на лекарства, които се намесват в метаболизма на хистамина трябва да се избягва.

Заместителната терапия включва приема на капсули*****, съдържащи DAO, изолирана от свински бъбреци, за да се допълни липсата на ендогенен човешки DAO при пациенти с хистаминова непоносимост. Тези капсули съдържат само стабилизатори, като целулоза, захароза, solanum tuberosum, полиакрилова киселина, целулозна гума, триетил цитрат и картофено нишесте.

Пациентите, за които се подозира, че имат непоносимост към хистамин, трябва да получат документ за състоянието си, в който се посочва, че трябва да се избягва прилагането на контраст и други лекарства, които са директни хистаминолибератори. Ако прилагането на тези лекарства не може да се избегне, се препоръчва предхождащо лечение с антихистамини. (ЕП)

* Приблизително 1% от населението има хистаминова непоносимост и 80% от тези пациенти са на средна възраст.

** DAO - наричан в миналото хистаминаза

*** Хистаминът е открит през 1910 от Dale и Laidlaw и е идентифициран като медиатор на анафилактичните реакции през 1932

**** Скомброидно отравяне - хранително отравяне, което се дължи на консумация на развалена (разложена) риба с високо съдържание на хистамин. Синдромът е кръстен на фамилията риби Scombridae, която включва скумрия, тон и бонтос, тъй като ранните описания на болестта се свързват с тези видове. Може да бъде резултат от неподходящо съхранение или преработка на рибата. Термичната обработка на храната не предотвратява заболяването, защото хистаминът не се унищожава при нормални температури на готвене (2).

***** Daosin на SCIOTEC Diagnostic Technologies GmbH (вносител за България HealthCo ЕООД) съдържа DAO и подпомага собствения идентичен ензим на организма в разграждането на хистамина, внесен с храната. С приема на капсули Daosin непосредствено преди хранене се повишава количеството на DAO в тънките черва и с това се увеличава способността на организма да разгражда хистамина. По този начин се подобрява метаболизирането и се повишава скоростта на разграждане на предизвикващия симптоми и оплаквания хистамин, приет с храната.

Daosin не предизвиква нежелани странични реакции, тъй като не се резорбира от организма и действието му се ограничава само в тънкото черво.

Използван източник:

1. Maintz L., Novak N. Histamine and histamine intolerance. Am J Clin Nutr. 2007 May;85(5):1185-96 http://ajcn.nutrition.org/content/85/5/1185.long#T2

2. Birkun A., Noltkamper D., Patrick J. et al. Histamine toxicity from fish. Medscape. Drugs & Diseases. Emergency Medicine http://emedicine.medscape.com/article/1009464-overview

3. Maintz L., Benfadal S., Allam J. et al. Evidence for a reduced histamine degradation capacity in a subgroup of patients with atopic eczema. J Allergy Clin Immunol. 2006 May;117(5):1106-12 www.jacionline.org/article/S0091-6749(05)02600-X/fulltext