Различен поглед върху здравните неравенства в ЕС



01/07/2017

Боян Игнатов, докторант УНСС, имейл: boyan.ignatov@abv.bg

Всяка година стотици хиляди души в Европейския съюз (ЕС) умират, заради неадекватните здравни системи на страните-членки, като България е на челно място в тази негативна статистика.

През 2014 година в ЕC са починали близо 1.7 милиона души до 75-годишна възраст (1). Смъртта на една трета от тях, или на около 560 000 души, се счита за ненавременна и би могла да бъде предотвратена при наличие на по-качествена здравна система*, а именно - повече знания и умения на медицинския персонал и по-добра обезпеченост с апаратура и оборудване.

Тази статистика изглежда стряскащо, на фона на постоянно увеличаващите се разходи за здравеопазване във всички европейски страни. Поради това, в настоящата статия е направен анализ на тенденциите от последните няколко години.

В челото на тази негативна класация е Латвия с близо 332 случая (или 47% от общия брой на починалите до 75 години), следвана от Румъния, с близо 320 случая, Литва и България, в която предотвратимите смъртни случаи са близо 43% от общия брой починали до 75-годишна възраст.

Оказва се, че в тези страни близо половината от починалите могат да бъдат спасени, при наличие на по-добре работещи здравни системи.

С най-добри показатели е Франция - 78 случая на предотвратима смърт на 100 000 души население или 24% от общия брой починали до 75-годишна възраст са предотвратими, следвана от Люксембург и Холандия с по 87 случая на 100 000 души население.

Този показател в голяма степен характеризира ефективността на използване на ресурсите в здравеопазването и все още съществуващите дълбоките неравенства между отделните държави. Равенството в здравеопазването е свързано със създаването на еднакви възможности за здраве и със свеждане на различието в здравето до неизбежния минимум (2).

Колкото повече средства се отделят за здравеопазване в една държава, толкова по-малко трябва да са предотвратимите смъртни случаи. Това до голяма степен обяснява факта, че лидери по най-малък брой предотвратими смъртни случаи са Франция, Холандия и Люксембург, които са от страните с най-високи бюджети за здравеопазване в ЕС.

Неочаквано обаче, Германия, която е в топ 5 на страните в ЕС по отношение на разходи за здравепоазване, се нарежда на едва на 12 място, с показатели сравними с тези на Ирландия и Финландия, които разполагат с по-скромни здравни бюджети.

Това е знак, че в Германия бюджетът за здравеопазване, макар и доста голям, или не е достатъчен или не се изразходва по начин, гарантиращ опазване на живота на спешните случаи в максимална степен. Още повече, че през 2014 г. това е страната с най-голям абсолютен брой предотвратими смъртни случаи в ЕС (87 003 души).

В България през 2014 година 290 смъртни случая на всеки 100 000 души са могли да бъдат предотвратени. Това са тревожните 43.2% от общия брой починали до 75-годишна възраст за същия период или в абсолютно измерение 20 225 души.

Това ни отрежда челно място в поредна негативна класация за здравната ни система. Най-тежката и тревожна констатация от тези данни всъщност е, че България е единствената държава в ЕС, която за разглеждания период не само, че не бележи подобрение по този показател, а тъкмо напротив - за времето от 2011 до 2014 г. той се увеличава. При всички други страни, включително за ЕС като цяло, тенденцията е към намаляване.

Вижда се, че броят на предотвратимите случаи на смърт на хора до 75-годишна възраст расте по-бързо от броя на починалите до тази възраст и общия брой починали, което в крайна сметка се проявява като увеличение на процента хора, чиято смърт е резултат от неадекватната ни здравна система.

Изводът от всички тези данни е, че здравната ни система не работи достатъчно добре. Средствата, изплатени от Националната здравноосигурителна каса за 2014 спрямо 2011 година, са с над 700 милиона лева повече и въпреки това, сме в ситуация на увеличаваща се смъртност, дължаща се на здравната ни система.

Това показва, че средствата не достигат и/или не се изразходват правилно и не носят нужната ефективност. Факт, който допринася за задълбочаването на и без това значителните здравни неравенства между България и развитите страни от ЕС.

* В този смисъл смъртта се счита за предотвратима, ако в светлината на медицинските знания и технологии по време на настъпването и, всички или повечето смъртни случаи от тази причина могат да бъдат избегнати чрез оптимално и качествено здравеопазване.

Използвани източници:

1. Данни на Евростат

2. Делчева Е. Здравна икономика, УИ Стопанство, София, 2011