PDE5 инхибиторите са свързани с по-нисък риск за рак на простатата при мъжете с еректилна дисфункция



01/07/2017

При мъжете с еректилна дисфункция (ED) приложението на инхибитори на фосфодиестераза 5 (PDE5i) e свързано с по-ниска честота на простатен карцином (PCa) за седем години проследяване, показва ретроспективен анализ на данните от медицинската документация на мъже с ED на възраст 50-69 години (1).

Всичките участници са били с ED и без анамнеза за PCa, на сходна възраст и със сравними други рискови фактори. При едната група (2362 души, 47.5% от цялата кохорта) са били прилагани PDE5i (sildenafil, tadalafil и vardenafil) за период от седем години, докато в другата група с ED не е било използвано това лечение. Авторите са сравнили честотата на диагностициране на PCa в двете групи.

За периода на проследяване, рак на простатата е бил диагностициран при 4.1% (97 случая) сред лекуваните с PDE5i в сравнение с 9.9% (258 случая) при останалите участници, което означава по-нисък риск с 60% (адаптиран коефициент на вероятност 0.40; р<0.0001). В групата на терапия с PDE5i са отчетени и по-малко случаи с повишени нива на PSA (10.0% спрямо 13.1%; р<0.0008).

Високите нива на PSA и напредналата възраст са значими предиктори за рак на простатата при мъжете с еректилна дисфункция, докато употребата на PDE5i при сходни пациенти се намира в обратна зависимост с честотата на PCa, смятат авторите на анализа.

Редица проучвания установяваят връзка между сексуалната активност на възрастните мъже и риска за развитието на рак на простатата, въпреки че резултатите от тях са противоречиви.

Така например, според някои данни, повишената сексуална активност е индикатор за повишена андрогенна активност, която е рисков фактор за развитието на този вид злокачествен тумор.

Обратно, според други изследователи, по-честата еякулация е свързана с намален риск за рак на простатата поради намалена задръжка на простатен секрет в ацините и на съдържащите се в него карциногенни вещества. Мъжете с ED, лекувани PDE-5i, могат да имат по-нисък риск за PCa поради повишената честота на еякулация (в резултат на повишената сексуална активност) в сравнение със случаи с ED, които не получават терапия с PDE5i.

Не може да се изключи и наличието на физиологична или молекулярна протективна активност на PDE-5i върху жлезистия епител на простатата посредством стимулиране на апоптозната каскада, забавено разграждане на цикличния гуанозин монофосфат (c-GMP) и намаляване на тъканната хипоксия (увеличение на циркулаторната перфузия и реоксигенацията), понижаване на индуцираната от хипоксията активност на адрогенния рецептор и антиканцерогенни ефекти върху тумор-реактивната строма на простатата (2).

Използвани източници:

1. Chavez A., et al. Incidence rate of prostate cancer in men treated for erectile dysfunction with phosphodiesterase type 5 inhibitors: retrospective analysis. Asian J Androl. 2013; 15 (2): 246-248 www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3739162/pdf/aja2012162a.pdf

2. Tiwari A., Chen Z. Repurposing phosphodiesterase-5 inhibitors as chemoadjuvants. Front Pharmacol. 2013; 4 (82):1-3 www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3691472/pdf/fphar-04-00082.pdf