Ниски дози глюкокортикоиди при дългосрочна терапия на ранен ревматоиден артрит



01/07/2017

Терапията на ранния ревматоиден артрит (РА) с много ниски дози глюкокортикоиди (GC) за продължителен период е с добър профил на безопасност, показаха резултатите от проучването ESPOIR, публикувани в списание Annals of the Rheumatic Diseases.

Въпреки това, тази група лекарствени средства трябва да се прилага във възможно най-ниската доза и за възможно най-краткия период от време, успоредно с болест-модифициращи антиревматични средства (DMARDs) (1).

Макар че GC се прилагат широко за лечение на ранен РА, все още няма достатъчно данни за съотношението полза/риск при продължително приложение. Това е първото изследване, което има за цел да установи дългосрочния профил на безопасност и толерантност на GC при ранен РА.

В ESPOIR са обхванати 602 пациенти (79% жени) на средна възраст 48+/-12 години) с ранен РА (давност до шест месеца), разделени в две групи: с (n=386) или без (n=216) приложение на GC поне веднъж, за среден период на наблюдение от седем години (5.9+/-1.84 години).

Комбиниран показател за краен изход са били нови нежелани събития, като фатален изход, развитието на сърдечносъдово заболяване (включително миокардна исхемия, остър коронарен синдром, стенокардия, сърдечна недостатъчност и мозъчносъдово заболяване), тежка инфекция, налагаща приложение на интравенозни антибиотици или хоспитализация, и фрактура.

Повечето от пациентите (68.1%) в групата с GC са започнали лечение през първите шест месеца от заболяването. Те са получили основно ниски (3.1+/-2.9 mg дневно) и средни дози (средно 2.4 mg дневно) prednisone по време на период на проследяване. Системните GC са прилагани перорално, мускулно или интравенозно.

Средната продължителност на прием на GC е била 1 057+/-876 дни (средно 803 дни). Контролната група е включвала болни или без приложение на GC, или само с локално приложение (интра-артикуларно или инхалаторно).

Пациентите са имали възпалителен артрит в поне две стави с давност от шест седмици до шест месеца, с риск за развитие на РА, като към момента не са получавали GC или DMARDs. От проучването са изключени болни с данни за сърдечносъдово заболяване, тежка инфекция или фрактура, тъй като на тях по-рядко се предписват GC и имат по-висок риск за нежелани странични ефекти.

В края на проучването са регистрирани 65 нежелани събития в двете групи (седем смъртни случая, 14 сърдечносъдови заболявания, 19 тежки инфекции и 25 фрактури), 44 от които (11.4%) в групата с GC и 21 (9.7%) в контролната група.

Фаталните случаи са се дължали на злокачествени заболявания (четири пациенти), салмонелоза и руптура на аортна аневризма (по един случай) и един случай с неясна причина. Честотата на инфекции е била по-висока в групата с GC, но разликата не е била сигнификантна.

Продължителното приложение на ниски дози GC при ранен РА е безопасно, е заключението на авторите. (ИТ)

Използван източник:

1. Roubille C., Rincheval N., Dougados M. et al. Seven-year tolerability profile of glucocorticoids use in early rheumatoid arthritis: data from the ESPOIR cohort. Ann Reum Diseases 2017 http://ard.bmj.com/content/early/2017/02/17/annrheumdis-2016-210135