Liraglutide намалява риска за панкреатит при диабет тип 2



01/07/2017

Възрастни пациенти със захарен диабет тип 2 (ЗДТ2) и висок сърдечносъдов риск на терапия с liraglutide* имат по-малка вероятност за развитието на остър панкреатит, в сравнение с плацебо, според анализ на данните от две проучвания на Steinberg и сътр., публикуван в списание Diabetes Care.

Приложението на liraglutide е свързано с повишение на серумните липаза и амилаза, което обаче не е било предиктивно за последващ остър панкреатит.

Цел на първото проучването е да се изследват серумните нива на амилаза и липаза, както и честотата на остър панкреатит при пациенти със ЗДТ2 и висок сърдечносъдов риск на терапия с liraglutide или плацебо за период 3.5-5 години (1).

Авторите са анализирали данните от проучването LEADER**, което обхваща 9340 възрастни пациенти (средна възраст 64.3 години; 64.3% мъже) със ЗДТ2 със средна давност 12.9 години и висок сърдечносъдов риск. Болните са разделени в две групи: liraglutide в средна доза 1.78 mg (n=4668) или плацебо (n=4672). Данни за предходен панкреатит е имало при 267 пациенти: 147 в групата с liraglutide и 120 в контролната група.

В сравнение с плацебо, при liraglutide е имало повишение на серумните нива на липаза с 28% (от 40 на 55.2 U/l) и амилаза със 7% (от 59.4 на 70.9 U/l), като повишението е настъпило към шестия месец от наблюдението, след което нивата са се запазили стабилни.

По време на проучването, остър панкреатит е установен при 18 болни (0.4%; 1.1 събития на 1000 пациенто-години) в групата с liraglutide и при 23 (0.5%; 1.7 събития на 1000 пациенто-години) в плацебо групата.

Повечето случаи на панкреатит са се развили >/=12 месеца след рандомизирането. Пациентите на терапия с liraglutide и предходни данни за панкреатит (n=147) не са имали по-висок риск за развитие на панкреатит, отколкото подобни пациенти в контролната плацебо група (n=120).

Повишените стойности на амилаза и липаза в групата с liraglutide не са били предиктивни за бъдещ риск за развитие на остър панкреатит (позитивна предиктивна стойност <1%).

При повече болни в групата с liraglutide е имало поне едно повишение на нивата на липаза (51.3%) в сравнение с плацебо групата (31.8%). Същата закономерност е наблюдавана и по отношение на повишението на серумната амилаза - съответно 29 срещу 22.9%.

Потвърдени случаи на остър панкреатит е имало при 18 пациенти в групата с liraglutide (1.1/1000 пациенто-години) срещу 23 в контролната плацебо група (1.7/1000 пациенто-години).

Най-често усложнението се е развивало 12 месеца след началото на проучването, като рецидив е имало при двама болни (в групата с liraglutide) и шест в плацебо групата с предходна анамнеза за панкреатит.

Проучването LEADER доказа, че при пациенти със ЗДТ2 и данни за сърдечносъдово заболяване на терапия с liraglutide в доза до 1.8 mg, е налице намален риск за сърдечносъдова смърт, нефатален миокарден инфаркт и нефатален инсулт, в сравнение с плацебо (2).

Изследването е проведено в 32 страни и показва, че приложението на аналога на човешкия глюкагон-подобен пептид-1 (GLP-1) liraglutide, с ефект на дългодействащ рецепторен агонист на GLP-1, намалява риска за значими сърдечни събития с 13%, на общата смъртност с 15% и на сърдечносъдовата смъртност с 22%, в сравнение с плацебо, като успоредно с това редуцира стойностите на HbA1c и телесното тегло.

Вторичен анализ на обобщените резултати от четири изследвания (клиничната програма SCALE) изследва активността на амилаза/липаза, както и честотата на остър панкреатит при пациенти с наднормено тегло или затлъстяване на терапия с liraglutide. Данните са публикувани в същия брой на списание Diabetes Care (3).

Обхванати са 5 358 пациенти с индекс на телесна маса (ИТМ) >/=30 kg/m2, или ИТМ 27-30 kg/m2 и с повече от едно съпътстващо заболяване. От всички, 1723 са били с нормогликемия, 2789 - с предиабет, и 846 - cъс ЗДТ2. Участниците са разделени в три групи: liraglutide 3.0 mg (n=3302), liraglutide 1.8 mg (n=211, само със ЗДТ2) или плацебо (n=1945).

След период на проследяване от 56 седмици, в групата с liraglutide 3 mg e имало повишение на средните нива на амилаза (със 7%) и липаза (с 31%), в сравнение с плацебо. По-голям брой пациенти на терапия с liraglutide 3 mg са имали повишение в нивата на амилаза (9.4 срещу 5.9%) и липаза (43.5 срещу 15.1%) над горната граница на нормата, в сравнение с плацебо. По-малко болни са имали повишение три пъти над горната граница на нормата за амилаза (<0.1% за liraglutide или плацебо) или липаза (2.9 срещу 1.5% съответно).

След преустановяване на терапията с liraglutide, стойностите на амилазата и липазата са се възстановили до изходните. Остър панкреатит се развил при 13 пациенти: 12 по време на (n=9; 0.3%) или след (n=3; 0.1%) терапия с liraglutide 3 mg, и един (0.1%) при плацебо.

Общо шест (от 13) пациенти с остър панкреатит (5/12 при liraglutide; един при плацебо) са имали холелитиаза към момента на развитие на острия панкреатит. Повишението на амилаза и липаза е имало ниска предиктивна стойност (<1%) за развитието на остър панкреатит.

Изводи за клиничната практика:

- при болни със ЗДТ2 и висок сърдечносъдов риск приложението на liraglutide води до по-нисък риск за развитие на остър панкреатит, в сравнение с плацебо

- liraglutide повишава по дозозависим и обратим начин активността на амилаза/липаза, което не е свързано с изходните характеристики на пациентите и не може да послужи за предиктор на развитието на остър панкреатит, причината за който в около 50% от случаите е холелитиазата

- наличните данни не дават основание за мониториране на стойностите на амилаза/липаза по време на терапия с liraglutide, освен в случаите на суспектен остър панкреатит (ИТ)

* Victoza (liraglutide) на NovoNordisk

** LEADER - Liraglutide Effect and Action in Diabetes: Evaluation of Cardiovascular Outcome Results

Използвани източници:

1. Steinberg W., Buse J., Ghirbani M. et al. Amylase, lipase, and acute pancreatitis in people with type 2 diabetes treated with liraglutide: Results from the LEADER randomized trial. Diabetes Care, May 2017 http://care.diabetesjournals.org/content/early/2017/05/04/dc16-2747

2. Marso S., Daniels G., Brown-Frandsen K. et al. Liraglutide and cardiovascular outcomes in type 2 diabetes. N Engl J Med 2016; 375:311-322 www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1603827

3. Steinberg W., Rosenstock J., Wadden T. et al. Impact of liraglutide on amylase, lipase, and acute pancreatitis in participants with overweight/obesity and normoglycemia, prediabetes, or type 2 diabetes: secondary analyses of pooled data from the SCALE clinical development program. Diabetes Care, May 2017 http://care.diabetesjournals.org/content/early/2017/05/03/dc16-2684