Билатерален класически семином



01/07/2017

Доц. д-р Тошо Ганев дм1, 2, д-р Валерий Дулгеров1, д-р Ивелин Абушев1

преподавател Милена Нанкова2, гл. ас. Катя Генова2

1 МБАЛ Св. Анна - Варна, Клиника по урология

2 Медицински университет Проф. д-р П. Стоянов - Варна

Имейл: milena.nankova@mu-varna.bg

Туморите на тестиса се срещат сравнително рядко (2-3% от злокачествените тумори при мъжете и 6-10% от туморите на урогениталната система). Семиномът на тестиса е най-честия тумор на герминативната тъкан (50% от всички тумори на половите жлези) (1). Заболяването засяга най-вече мъже на възраст между 15 и 40 години (2). Честотата на двустранните тумори на тестисите е 0.5-7%, от които метастатични контралатерални са 80-85% от случаите и първични двустранни тумори са 15-20% (3, 4).

Рисковите фактори за развитие на тумор на тестисите са крипторхизъм, атрофия, неврогенни, инфекциозно-възпалителни, травма, хормонални или генетични (1, 5).

Двустранната орхиектомия остава „златен стандарт” за лечение на двустранни семиноми. В случаите на малки тумори в контралатералния тестис, е възможно извършването на частична орхиектомия (6).

Предвид чувствителността на семинома към рентгеновата терапия, може да се приложи облъчване на илиачната, ингвиналната и парааорталната области. Поради висок процент нарушения в потентността на болните, през последните години много автори препоръчват химиотерапия. И двата подхода осигуряват 5-годишна преживяемост при над 95% от болните.

Представяме случай на мъж на 38 години, постъпил в клиниката за диагностично уточняване и адекватно лечение. Оплакванията датират от няколко месеца, като болният е забелязал неболезнено увеличение на обема на левия тестис без видима причина. При консултация с уролог, в амбулаторни условия, палпаторно е установена формация с размери 4-5 cm и неравни граници.

Повърхността на тестиса е твърда, с увеличен обем, променена форма и палпиращи се възловидни участъци. Епидидимът е уплътнен, с уголемен обем и не може да се отграничи от семенника.

При ултразвуковото изследване се установява лезия в областта на тестиса, с нехомогенна структура на паренхима и неясни граници. Туморните маркери (серумен алфа фетопротеин - AFP, бета субединица на човешкия хорион гонадотропин - beta-HCG и алкална фосфатаза - АФ) са в референтните стойности. Пациентът е насочен за оперативно лечение.

При прегледа се палпира туморна формация и в контралатералния тестис, ангажираща средна трета и долен полюс. Орбазованието е неболезнено при палпация, неангажиращо епидидима, с гладка повърхност.

Със спешно хистологично изследване (гефрир) се доказа класически билатерален семином на тестиса, по повод на който бе извършена двустранна орхиектомия.

Оперативно проведената компютърна томография (КТ) не установи данни за метастази в лимфни възли и други органи.

След дехоспитализацията, пациентът бе насочен за лъче- и химиотерапия, и проследяване в онкологичен диспансер.

Използвани източници:

1. Салтиров И. Тумори на тестиса, 398-403, Клинична урология, София 2004

2. Patel S., Richardson R., Kyols L. Synchronous and methacronous bilateral testicular tumors: Mayo Clinic experience. Cancer 1990; 65(1): 1-4

3. Coogan C., Foster R., Simmons G. et al. Bilateral testicular tumors: management and outcome in 21 patients. Cancer 1998; 83(3): 547-552

4. Theodore C., Terrier-Lacombe M., Laplanche A. et al. Bilateral germ-cell tumours: 22-year experience at the Institut Gustave Roussy. Br J Cancer 2004; 90(1): 55-59

5. Che M., Tamboli P., Ro J. et al. Bilateral testicular germ cell tumors: twenty-year experience at M.D. Anderson Cancer Center. Cancer 2002; 95(6): 1228-1233

6. Oliveira R., Correia T., Cardoso A. Synchronous bilateral seminoma