Обещаващи резултати от приложението на spironolactone при мускулна дистрофия на Дюшен



01/06/2017

Първоначалните данни от проучване на spironolactone при мускулна дистрофия на Дюшен (Duchenne muscular dystrophy; DMD*) показаха добър профил на безопасност и вероятен протективен ефект върху функцията на лява камера (ЛК). Резултатите бяха представени на научната сесия на American College of Cardiology (ACC) 2017 Scientific Sessions от John Lynn Jefferies, MD, Cincinnati Children’s Hospital Medical Center.

Сърдечната недостатъчност (СН) е водещата причина за смърт при пациентите с DMD. Запазването на функцията на ЛК може да удължи живота при тези млади болни, да намали усложненията, свързани със СН, да редуцира хоспитализациите и нуждата от имплантиране на изкуствено сърце.

Първоначалните сърдечни промени при DMD са свързани с миокардна фиброза и понижаване на систолната функция на ЛК. Ремоделирането, хипертрофията и миокардната фиброза са свързани с повишени нива на алдостерон. При DMD e доказано, че добавянето на алдостеронов антагонист eplerenone към лечението с инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим или с ангиотензин рецепторен блокер (АСЕi, ARB) повлияват прогресивното влошаване на контрактилитета на ЛК.

В настоящото проучване eplerenone е заменен със spironolactone, като по-евтина алтернатива. То обхваща 99 момчета (средна възраст, 14 години) с DMD, с данни за миокардна фиброза от магнитно резонансно изследване (MRI). Повечето пациенти са получавали ACEi или ARB (90%), бета-блокер (ВВ) (79%) и стероиди (96%).

Спиронолактон е добавен в доза 25 mg на ден. При децата под 25 kg началната доза е 12.5 mg, с последващо титриране до 25 mg за 4 седмици.

Основната цел на проучването е клиничната безопасност - повишени нивата на калий могат да са усложнение на DMD и без лечение със spironolactone. Хиперкалиемия е наблюдавана само при двама от болните, като тя е свързана не толкова с приложената терапия, колкото с прогресия на заболяването

Cystatin C, маркер за бъбречната функция, е останал нормален при 88 деца. При 3 се е наложило прекратяване на приема на spironolactone, поради бъбречни усложнения, предизвикани от заболяването. Промените в нивата на сystatin C и хиперкалиемията не могат да се свържат с приема на spironolactone, според изследователите.

Средната фракция на изтласкване на ЛК (ФИЛК) е 54.6% в началото на проучване, като спада до 52.2% при проследяването за 23 месеца. Тази промяна е незначителна и не кореспондира с естествения ход на сърдечното увреждане при DMD, където ФИЛК се понижава с 1.5-2% за година.

В следващия, предстоящ етап на проучването, пациентите ще бъдат изследвани с MRI, за да се оцени степента на миокардна фиброза. Планира се и включването на по-голям брой болни, както и дългосрочно проследяване. Обективизирането на тези данни в рандомизирано плацебо-контролирано проучване е затруднено, тъй като такъв дизайн на проучване не е подходящ за болести ,,сираци“ каквато е DMD. (ЯС)

* DMD си дължи на мутация в гена за дистрофин с локус върху късото рано (Xp21) на X хромозомата.

Липсата на дистрофин е причина за повишено навлизане на калций през сарколемата (клетъчната мембрана) на мускулните клетки. Заболяването се характеризира с дистрофия на скелетните мускули, митохондриална дисфункция и повишена апопотоза на миоцитите.

Използвани източници:

1. American College of Cardiology (ACC) 2017 Scientific Sessions. Abstract 1248-256. Presented March 18, 2017

2. Raman S., Hor K., Mazur et al. Eplerenone for early cardiomyopathy in Duchenne muscular dystrophy: a randomised, double-blind, placebo-controlled trial. Lancet Neurol. 2015; 14(2):153-61 https://ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4361281/