Остеопороза – най-важното от 2016



01/02/2017

През 2016 не бяха регистрирани нови медикаменти за лечение на остеопороза, но на път да бъдат одобрени са две нови обещаващи лекарствени средства. Макар ефикасността и безопасността на denosumab (Prolia) да бяха доказани в голямо и продължително клинично проучване, честотата на прием на остеопоротични медикаменти сред високорискови за фрактури пациенти намалява.

- Поради установен повишен риск за инсулт, от пазара бе изтеглен инхибиторът на катепсин К odanacatib (1, 2). Проучването LOFT, започнато през 2007, включва над 16 000 постменопаузални жени с остеопороза от 387 центъра в 40 страни.

Анализът за безопасност показа, че приложението на оданацатиб е свързано с 32% по-висок риск за инсулт (р=0.03). По време на наблюдението, в активната група са регистрирани 240 случая на инсулт, а в удължението на проучването - 324, което е било значително повишение на риска.

В LOFT пациентките са били разделени в две групи: odanacatib 50 mg веднъж седмично или плацебо. През петгодишния период на наблюдение е установено намаление на риска за вертебрални фрактури (с 52%), на бедрените фрактури (с 48%), на не-вертебралните фрактури (с 26%) и на клиничните вертебрални фрактури (с 67%). Отчетено е значително подобрение в костната минерална плътност (КМП).

- Два нови медикамента (abaloparatide и romosozumab) са на път да бъдат регистрирани от Американската FDA:

Abaloparatide е остеоанаболен медикамент, който стимулира костообразуването и има минимален ефект върху костната резорбция. Това позволява увеличение на КМП и костната здравина, както и възстановяване на нарушената микроархитектоника в резултат на остеопороза.

Медикаментът е изследван във фаза 3 клиничното проучване ACTIVE, което обхваща 2463 жени, повечето от които са били с предходни вертебрални или не-вертебрални фрактури (3).

Пациентките са рандомизирани в три групи: abaloparatide 80 mcg дневно, teriparatide 20 mcg дневно или плацебо за период от 18 месеца. Резултатите показват, че относителният риск за нови вертебрални фрактури в групата с abaloparatide е 0.14 в сравнение с плацебо (р<0.001). Честотата на не-вертебрални фрактури е била 2.7% за abaloparatide и 4.7% (за плацебо) (р=0.049).

Romosozumab е антитяло - инхибитор на склеростин, което повишава костната формация и намалява костната резорбция. Медикаментът е изследван във фаза 3 клиничното проучване FRAME, в което са обхванати 7 180 жени, разделени в две групи: romosozumab 210 mg подкожно веднъж месечно или плацебо за период от 12 месеца, след което пациентките са преминали на терапия с denosumab 60 mg на шест месеца за една година (4).

Резултатите показват, че честотата на вертебрални фрактури в края на първата година от наблюдението е била 0.5% (при romosozumab) срещу 1.8% (в контролната плацебо група) (р<0.001). Освен това е установени намаление с 36% на клиничните фрактури в активната група (1.6 срещу 2.5% при плацебо) (р=0.008).

- Десетгодишната безопасност и ефикасност на denosumab бяха доказани в продължението на проучването FREEDOM. Данните сочат прогресивно подобрение в КМП на ниво гръбнак и бедро, задържане на намалената честота на фрактури и отсъствие на нови нежелани странични ефекти (5).

Постерна презентация по време на годишната сесия на American College of Rheumatology (ACR) през 2016, показа по-ниска кумулативна честота на фрактури при жени на терапия с denosumab, отколкото е прогнозирано с FRAX за значими остеопоротични (10.75% срещу 16.42%) и бедрени (1.17% срещу 6.14%) фрактури (6).

Във фаза 3 клиничното изпитване GIOP бе доказано, че denosumab осигурява по-значително увеличение на КМП при пациенти на терапия с глюкокортикоиди, в сравнение с risendronate (7).

Проучването е фаза 3, международно, рандомизирано, двойно-сляпо, активно контролирано и изследва безопасността и ефикасността на denosumab при 795 пациенти (мъже и жени), получаващи терапия с перорални глюкокортикоиди, в сравнение с risendronate. Болните са били разделени в две групи: denosumab 60 mg подкожно на всеки шест месеца или перорален risendronate 5 mg дневно.

Отделно са селектирани две подгрупи пациенти: 505 болни на продължителна глюкокортикоидна терапия (дефинирана като дневна доза prednisone 7.5 mg или еквивалент за предходен период >3 месеца) и 290 болни с начална глюкокортикоидна терапия (дефинирана като дневна доза prednisone >7.5 mg или еквивалент за предходен период <3 месеца). И в двете подгрупи продължителност-та на терапията с глюкокортикоиди е била поне шест месеца.

Резултатите показват, че лечението с denosumab за период от 12 месеца е свързано със значително увеличение на КМП на ниво лумбални прешлени (4.4 срещу 2.3%) и бедрена кост (2.1 срещу 0.6%) при пациенти на продължителна терапия с глюкокортикоиди.

При болни, на които се прилага начална терапия с тези медикаменти, са установени подобни зависимости: увеличение на КМП на ниво лумбални прешлени (3.8 срещу 0.8%) и бедрена кост (1.7 срещу 0.2%). Честотата на нежелани странични ефекти е била сходна в различните групи, както и с установените в предходни проучвания.

- Жените със захарен диабет тип 2 (ЗДТ2), с давност на заболяването над 10 години, имат по-висок риск за фрактури, показаха резултатите от канадско проучване, представени на годишния конгрес на American Society for Bone and Mineral Research (ASBMR) (8).

Авторите са анализирали дан-ните от регистър с 49 098 жени, от които 8 840 са били със ЗДТ2. От тях, 31.4% са имали давност на заболяването >10 години, 20.1% - давност между пет и десет години, и 23.7% - давност <5 години. При останалите 24.8%, диагностицирането на диабета е било в рамките на пет години след изследване с двойно енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA).

Продължителността на наблюдение е била средно седем години, по време на което са регистрирани 814 значими остеопоротични фрактури и 279 бедрени фрактури. Резултатите показват повишен риск за бедрени фрактури при всички пациентки със ЗДТ2, независимо от давността на заболяването, като рискът се е увеличавал при по-продължително заболяване.

При пациентки с давност на диабета >10 години е отчетено повишение на риска за значими остеопоротични фрактури (относителен риск 1.47). Подобно повишение не е отчетено при давност на диабет <10 години.

- Въпреки наличието на достатъчно медикаменти и програми за профилактика, само 20% от пациентите с бедрени фрактури получават лечение за остеопороза, като преди 10 години процентът е достигал 40% (при поставени цели от 80-90%), според данни на ASBMR. Намалението е основно поради опасения на пациентите за атипични фрактури на фемура при продължителна терапия с бисфосфонати.

Честотата на остеопороза се увеличава значително с възрастта, като около половината от всички жени в менопауза ще имат костна фрактура в резултат на остеопороза в рамките на живота си.

Най-чести са бедрените фрактури, които могат д а имат тежки последствия: между 10 и 20% от пострадалите умират в рамките на една година след инцидента, а само 40% възстановяват предишното си ниво на независим живот.

Резултатите от мета-анализ, представен на годишния конгрес на ACR, показа, че честотата на субтрохантерни и диафизарни фрактури варира от 0.02/1000 до 3.4/1000 пациент-години на лечение, което е значително по-ниско от честотата на рекурентни остеопоротични фрактури (9).

Данните сочат, че само 17% от жените над 50 години получават скрининг за остеопороза или терапия на остеопорозата в рамките на шест месеца след преживяна фрактура, като само 22% се оценяват или лекуват за остеопороза през първата година от инцидента.

Най-рядко лечение се прилага при пациентки >80 години, които са и с най-висок риск за фрактури. При тази възрастова група на жените честотата на скрининг и терапия е с 32% по-малка, в сравнение с тези на възраст 50-79 години. (ИТ)

Използвани източници:

1. ASBMR 2016: McClung M. et al. Odanacatib efficacy and safety in postmenopausal women with osteoporosis: 5-year data from the extension of the phase 3 long-term odanacatib fracture trial (LOFT). ASBMR 2016 Annual Meeting, November 2016 www.asbmr.org/annual-meeting

2. ASBMR 2016: O’Donoghue M. The long-term odanacatib fracture trial LOFT: cardiovascular safety results www.asbmr.org/annual-meeting

3. Miller P., Hattersley G., Riis B. et al. Abaloparatide vs placebo on new vertebral fractures in postmenopausal women with osteoporosis: A randomized clinical trial JAMA 2016; (7): 722-733 http://jamanetwork.com/journals/jama/article-abstract/2544640

4. Gosman F., Daria B., Crittenden D. et al. Romosozumab treatment in postmenopausal women with osteoporosis N Engl J Med 2016; 375:1532-1543 www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1607948

5. Bone H., Brandi M., Brown J. et al. Ten years of denosumab treatment in postmenopausal women with osteoporosis: Results from the FREEDOM Extension trial. ASBMR LB-1157 J Bone Miner Res 2016 (Suppl 1)

www.asbmr.org/annual-meeting

6. Siris E., Pannacciulli N., Miller P. et al. Denosumab treatment for 10 years in postmenopausal women with osteoporosis was associated with substantially lower fracture incidence relative to their baseline FRAX-predicted probability http://acrabstracts.org/abstract/denosumab-treatment-for-10-years-in-postmenopausal-women-with-osteoporosis-was-associated-with-substantially-lower-fracture-incidence-relative-to-their-baseline-frax-predicted-probability

7. Amgen announces positive top-line results from phase 3 study of Prolia® (denosumab) in patients receiving glucocorticoid therapy http://pipelinereview.com/index.php/2016083062160/Antibodies/Amgen-Announces-Positive-Top-Line-Results-From-Phase-3-Study-Of-Prolia-Denosumab-In-Patients-Receiving-Glucocorticoid-Therapy.html

8. ASBMR 2016: Leslie W. et al. Longer duration of diabetes strongly impacts fracture risk assessment: the Manitoba BMD cohort” ASBMR 2016; Abstract 1075 www.asbmr.org/annual-meeting

9. Gillespie C. et Morin P. Few hip fracture patients receive osteoporosis care. AARP PPI, July 2016 www.aarp.org/content/dam/aarp/ppi/2016-07/Few-Hip-Fracture-Patients-Receive-Osteoporosis-Care.pdf