Вариабилността на САН е свързана със смъртността, ИБС, инсулта и бъбречното заболяване



01/11/2016

Повишената вариабилност на систолното артериално налягане (САН) е свързана с увеличаване на общата смъртност, честотата на исхемична болест на сърцето (ИБС), на инсулт и на крайна фаза на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), показаха резултатите от проучване, публикувани в Journal of the American College of Cardiology (1).

Стойностите на САН варират в рамките на денонощието (от измерване на измерване), (това е така наречената краткосрочна вариабилност на АН), от ден на ден (средносрочна вариабилност на АН) между отделните посещения при лекаря в рамките на седмици или месеци (дългосрочна вариабилност), както и между сезоните (сезонна вариабилност).

Известно е от предишни проучвания, че повишената вариабилност на САН е свързана с увеличаване на честотата на мозъчносъдовите инциденти. Целта на настоящото проучване е да изследва влиянието на вариабилността на САН между отделните посещения при лекаря върху по-широк спектър от нежелани сърдечносъдови и бъбречни събития и в голяма група от хора.

Включени са 3 285 684 ветерани от САЩ с или без артериална хипертония и нормални стойности на изчислената скорост на гломерулна фултрация (eGFR) за периода от 2005 до 2006 година. От тях 2 865 157 участници имат поне осем измервания на АН.

Вариабилността на САН се оценява с помощта на стандартното отклонение (СО) от всички измерени стойности на САН при един индивид. Групата се разделя според квартилите на СО на САН (/=15.6 mmHg).

При анализа на резултатите е отчетено влиянието на социодемографските характеристики, изходната стойност на eGFR, съпътстващите заболявания, индекса на телесна маса, систолното и диастолно АН, и използването на антихипертензивна терапия.

Установява се, че някои социодемографски характеристики (напреднала възраст, мъжки пол и статус на разведен(а) или вдовец/вдовица) и клинични фактори (по-ниска изходна стойност eGFR, по-високо САН и диастолно АН) и придружаващи заболявания (наличие на диабет, хипертония, сърдечносъдово и белодробно заболяване) са свързани с по-висока вариабилност на САН.

Пациентите със СО на САН в рамките на втори, трети и четвърти квартил, т.е. >/=10.3 mmHg, показват значимо по-висока честота на обща смъртност, ИБС, инсулт и крайна фаза на ХБЗ в сравнение с тези от първи квартил, т.е. със СО <10.3 mmHg. Освен това честотата на изследваните показатели прогресивно и съществено нараства във всеки един от по-високите квартили (с повишаване на СО на САН).

Изводът на авторите е, че независимо от наличието или липсата на артериална хипертония, повишената вариабиност на стойностите на САН увеличава съществено риска за нежелани сърдечносъдови, мозъчносъдови и бъбречни събития. (ЯС)

Използван източник:

1. Gosmanova E., Mikkelsen M., Molnar M. et al. Association of systolic blood pressure variability with mortality, coronary heart disease, stroke, and renal disease. J Am Coll Cardiol 2016 Sep 27;68(13)1375-1386 https://content.onlinejacc.org/article.aspx?articleID=2552915