Доколко да ограничаваме приема на натриев хлорид при сърдечна недостатъчност?



01/11/2016

Прекомерната рестрикция на приема на натриев хлорид (NaCl) може да има неблагоприятни последици при пациентите със сърдечна недостатъчност (СН), показаха резултатите от скорошно проучване, публикувани в Journal of the American College of Cardiology - Heart Failure (1).

Към момента липсват еднозначни указания за препоръчителния прием на NaCl на фона на СН. Обсервационни анализи и изследвания в областта на артериалната хипертония поддържат тезата, че ограничаването на приема на NaCl подобрява прогнозата.

От друга страна, няколко рандомизирани клинични проучвания показват, че диетичната рестрикция на NaCl може да има вредни последствия, поради възникване на хиповолемия и компенсаторна неврохормонална активация.

Авторите на цитираното проучване изследват ефекта от ограничаването на приема на NaCl върху прогнозата при 902 болни, с прояви на СН II-III функционален клас по NYHA, включени в проучването HART*. Проследяването е три години.

Оценката на приема на NaCl става с въпросници, описващи хранителните навици. Според отговорите пациентите са разпределени в групи с рестриктивен (/=2500 mg/ден) дневен прием на NaCl преди първи инцидент на хоспитализация по повод СН или смърт.

В групата с рестриктивен прием на NaCl преобладават жените, по-често се среща хронично бъбречно заболяване, преживян инсулт, по-висока е честотата на прием на бета-блокер и дозите на бримковите диуретици са по-високи. По останалите характеристики двете групи са сходни.

Рестрикцията на NaCl е свързана със значително по-висок риск за смърт или хоспитализации по повод СН (42 спрямо 26%, р=0.004). Разликата между групите е основно за сметка на повишената честота на хоспитализации, докато общата и сърдечносъдовата смъртност не показват статистически значима разлика.

Подгрупов анализ показва, че намаленият прием на NaCl води до близо шесткратно увеличение на риска за смърт или хоспитализация по повод на СН при болните, които не приемат инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим или ангиотензин-рецепторен блокер (p=0.002).

Резултатите от това проучване могат да имат сериозни клинични последствия. Това, което е сигурно, е, че се нуждаем от допълнителни данни от рандомизирани клинични изпитвания, които да покажат оптималното ниво на прием на NaCl на фона на СН. Дотогава вероятно е уместно да сме по-умерени в препоръките си за рестрикцията на NaCl в диетата на нашите пациенти.

* HART - Heart Failure Adherence and Retention Trial

Използван източник:

1. Doukky R., Avery E., Mangla A. et al. Impact of dietary sodium restriction on heart failure outcomes. JACC Heart Fail 2016; 4:24-35 http://heartfailure.onlinejacc.org/article.aspx?articleid=2479143&_ga=1.44312868.184130012.1466667557