Изненадващи данни за lisinopril – понижава по-значително риска за проводни нарушения



01/09/2016

Лечението с lisinopril понижава риска за възникване на проводни нарушения в по-голяма степен, отколкото приема на други антихипертензивни медикаменти или на статини, показаха резултати от вторичен анализ на проучването ALLHAT*, публикувани в Journal of the American Medical Association (1).

Проводните нарушения на сърцето са свързани с повишен риск за заболеваемост и смъртност. По-доброто разбиране на факторите, които ускоряват или забавят появата на проводно нарушение, може да помогне за идентифициране на подходящи стратегии за превенция и лечение.

Изхождайки от факта, че антифибротичните и противовъзпалителните ефекти на инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACEi) и на статините могат да понижат риска за възникване на проводно нарушение, авторите на настоящото проучване използват данни от ALLHAT, за да проверят тази хипотеза.

ALLHAT включва 21 004 участници на възраст над 55 години, с артериална хипертония (АХ) и поне един друг сърдечносъдов рисков фактор от 623 клинични центъра в Северна Америка.

Участниците са рандомизирани на amlodipine besylate, lisinopril или chlorthalidone. Допълнително, пациентите с повишени стойности на холестерола в липопротеините с ниска плътност (LDL-C) са разпределени в групи на pravastatin или на плацебо.

Изходно и на всеки две години от проследяването е провеждана електрокардиограма (ЕКГ). Тези ЕКГ записи се анализират за поява на атрио-вентрикуларен (AV) блок първа степен, ляв преден фасцикуларен блок, непълен или пълен ляв бедрен блок (ЛББ), непълен или пълен десен бедрен блок (ДББ) или интравентрикуларно нарушение в провеждането.

Средният период на проследяване е пет години. През него 1 114 болни развиват проводно нарушение: 389 ЛББ, 570 ДББ и 155 вътрекамерно нарушение в провеждането.

В сравнение с chlorthalidone, болните рандомизирани на lisinopril имат с 19% по-ниска честота на развитие на проводни нарушения (съотношение на риска - НR 0.81; 95% доверителен интервал - ДИ 0.69-0.95; р=0.01).

Нито лечението с amlodipine, нито това с pravastatin са свързани с понижение на риска за изява на проводно нарушение. Напредналата възраст, мъжкият пол, европеидната раса, наличието на захарен диабет и на левокамерна хипертрофия повишават риска за проводно нарушение на сърцето.

Сърдечната фиброза има негативни ефекти и интервенциите, които намаляват или елиминират фиброзирането, би трябвало да са благоприятни. Повишената ригидност, свързана с фиброзата, се отразява неблагоприятно върху хемодинамиката. При фиброзните сърца съществува по-висок риск за аритмия, проводни нарушения и ри-ентри предсърдни и камерни аритмии.

Скорошно финландско аутопсионно проучване установи, че сред причините за внезапна сърдечна смърт намалява честота на исхемичната болест на сърцето, а се увеличава тази на левокамерната хипертрофия и миокардната фиброза (2).

АСЕ инхибицията намалява степента на сърдечна фиброза при пациенти с АХ (3). Освен това, в експериментален модел е доказано, че ACEi редуцират честотата на предсърдно мъждене (4).

Така че, ние вече разполагаме с одобрен медикамент, който намалява степента на фиброза. Вторичният анализ на ALLHAT доказва, че лизиноприл, благодарение на своите антифибротични ефекти, понижава честотата на поява на проводни нарушения.

Това, което остава да се демонстрира, е, че редукцията на нарушенията на сърдечната проводимост с помощта на lisinopril има отражение върху честотата на сърдечносъдовата смъртност и особено - на внезапната сърдечна смърт. (ЯС)

ALLHAT - Antihypertensive and Lipid-Lowering Treatment to Prevent Heart Attack Trial

Използвани източници:

1. Dewland T., Soliman E., Davis B. et al. Effect of the antihypertensive and lipid-lowering treatment to prevent heart attack trial (ALLHAT) on conduction system disease. JAMA Intern Med June 2016 http://archinte.jamanetwork.com/article.aspx?articleid=2530285

2. Junttila M., Hookana E., Kaikkonen K. et al. Temporal trends in the clinical and pathological characteristics of victims of sudden cardiac death in the absence of previously identified heart disease. Circ Arrhythm Electrophysiol. 2016;9(6):e003723

3. Brilla C., Rupp H., Maisch B. et al. Effects of ACE inhibition versus non-ACE inhibitor antihypertensive treatment on myocardial fibrosis in patients with arterial hypertension. Retrospective analysis of 120 patients with left ventricular endomyocardial biopsies. Herz. 2003;28(8):744-753 http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00059-003-2524-6

4. Li D., Shinagawa K., Pang L. et al. Effects of angiotensin-converting enzyme inhibition on the development of the atrial fibrillation substrate in dogs with ventricular tachypacing-induced congestive heart failure. Circulation. 2001;104 (21):2608-2614 http://circ.ahajournals.org/content/104/21/2608.long