Клинични ефекти на metamizole



01/06/2016

Metamizole е пиразолоново нестероидно противовъзпалително средство (НСПВС) с аналгетична и антипиретична активност (ненаркотичен аналгетик). Както и останалите представители на тази лекарствена група, той инхибира циклооксигеназата (СОХ) - ензим, участващ в синтеза на прекурсори на простагландините.

НСПВС имат антиноцицептивно действие, което е зависимо както от инхибирането на COX, така и от не-СОХ медиирани пътища чрез директно влияние върху ноцицептивните аферентни нерви в периферията (1).

Аналгетичният ефект на metamizole се дължи и на директно действие върху ЦНС и особено върху гръбначния мозък и периакведуктусното сиво мозъчно вещество, като по този начин се активира десцендентна инхибиция на гръбначно мозъчните ноцицептори.

Потискането на синтеза на простагландини оставя в наличност по-големи количества арахидонова киселина, от която се образуват ендоканабиоиди с антиноцицептивно действие в гръбначния мозък.

Доскоро се смяташе, че аналгетичните и антипиретичните ефекти на metamizole се дължат изцяло или частично на инхибиране на COX и на намаление на синтеза на простагландин Е2 (PGE2). Известно е, обаче, че не съществува пряка връзка между аналгетичния ефект на metamizole и способността му да инхибира простагландините.

Фармакологичните метаболити на metamizole - MAA (4-methylaminoantipyrine) и АА (4-aminoantipyrine), не инхибират активността на COX in vitro както класическите COX инхибитори, а по-скоро пренасочват синтеза на простагландини, като се свързват с активната зона на COX. Най-вероятно metamizole е инхибитор на COX-3 изоензима, чрез което намалява простагландиновата синтеза в задните рога на гръбначния мозък.

Все още е спорен въпросът дали metamizole действа основно на централната или на периферната нервна система. Клиничните му ефекти се дължат на различни механизми на действие - инхибиране на COX, забавено активиране на L-аргинин/NO/cGMP/K+ каналите в периферната нервна система и гръбначния мозък, активиране на десцендентната инхибиторна контролна система на болката, взаимодействие с глутаматергичната система, освобождаване на ендогенни опиоиди.

Централните ефекти на metamizole са свързани с ендогенната опиоидна система, тъй като антиноцицептивните му ефекти се блокират от naloxone.

Антипиретичните ефекти на медикамента са силни, но механизмите им не са напълно ясни. Счита се, че те се дължат на централно действие върху хипоталамусния център на терморегулацията и намаление на простагландиновата синтеза в ЦНС.

Противовъзпалителната активност на metamizole е по-слаба, отколкото аналгетичната му такава. Metamizole е по-силен аналгетик, докато indomethacin и dexamethazone имат по-значим противовъзпалителен ефект. Предполага се, че по-слабата противовъзпалителна активност е резултат на по-нисък афинитет към COX в среди, богати на пероксиди, каквито са възпалените тъкани.

Влиянието на metamizole върху коагулацията е свързано с доза-зависим ефект върху тромбоцитната агрегация, чрез инхибиране на тромбоксан А2 (TXA2) синтезата в тромбоцитите, както и при останалите НСПВС.

Metamizole притежава спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура. Той намалява спазъма на сфинктера на Oddi по доза-зависим начин. Подобен е ефектът и върху уринарния тракт и мотилитета на пикочния мехур.

През последните години, особен интерес предизвикват допълнителни ползи от приложението на metamizole, като антиапоптоичен, невропротективен и антиконвулсантен ефект.

При опитни животни, в комбинация с хипотермия, медикаментът забавя невроналното увреждане в хипокампа, кортекса и стриатум, и намалява усложненията при вторичен хипертермичен инсулт и мозъчна исхемия. (ИТ)

Използван източник:

1. Nikolova I., Tencheva J., Voinikov J. et al. Metamizole: A review profile of a well-known “forgotten” drug Pharm Biotechnology www.academia.edu/4236057/Metamizole_A_review_profile_of_A_well-known_forgotten_drug._Part_I_Pharmaceutical_and_nonclinical_profile