Апаратурна осигуреност на болниците в България



01/06/2016

инж. Боян Игнатов

Специализант по здравен мениджмънт

Университет за национално и световно стопанство (УНСС www.unwe.bg)

E-mail: boyan.ignatov@abv.bg

Целта на настоящата статия е да анализира териториалната осигуреност с основни видове медицинска апаратура в болниците в България, основно апаратура, която оказва значително влияние върху качеството на живот или качеството на лечение на пациентите.

Един от сериозните проблеми за медицинските специалисти в България е остарялата, неработеща, а на места и напълно липсваща медицинска апаратура. В продължение на доста дълго време развитието на медицинските технологии „подминаваше“ публичните ни болници, което в значителна степен ги лиши от възможности за предоставяне на висококачествено лечение.

Това е и основна причина за медицинския туризъм, при който милиони левове изтичаха от страната ни. Добрите примери през последните години са свързани със средствата от европейски фондове, с помощта на които бе закупена много и модерна апаратура.

В повечето болници, особено в по-малките градове, голяма част от апаратурата е технологично остаряла и амортизирана. В някои от тях ремонт и доставка на ново оборудване не е правено от години, а работата „на парче“ е довела до това, че дори в рамките на една и съща болница има модерни клиники и отделения и такива, които изглеждат както преди няколко десетилетия.

Причините затова са в недостатъчното финансиране, но така също и в неразбирането на важността на проблема. Основен източник за финансиране закупуването на медицинска апаратура в последните няколко години е Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР).

За периода 2006-2013 близо 300 милиона лева бяха инвестирани в ремонти и доставка на ново оборудване за държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, а се очаква в следващия програмен период до 2020 година инвестираната сума да бъде поне още толкова.

Съобразно своите възможности в този процес на финансиране участват също Министерство на здравеопазването (МЗ), общините и самите болници. В резултат на благотворителни инициативи и на дейността на фондации, милиони левове се вливат в системата и под формата на дарения.

Апаратура за диализно лечение

Близо 3500 са пациентите на хемодиализа в България, а апаратите за това са около 600. Ако отчетем факта, че всеки пациент се нуждае от няколко процедури седмично и имайки предвид продължителността на една процедура, ще видим, че се работи при изключително интензивно натоварване, най-често на трисменен режим, а понякога дори и през нощта.

Всичко това води до неудобства за медицинския персонал и пациентите, а също и до бърза амортизация, нужда от чести ремонти и подмяна на използваното оборудване, поради бързото достигане до края на експлоатационния му живот.

Основната нужда тук е както от подмяна на голяма част от използваните в момента, така и от закупуване на допълнителни, включително на портативни, хемодиализни апарати. Това би довело до значителна оптимизация на предлаганата медицинска услуга.

Неонатални инкубатори (кувьози)

При около 6000 недоносени бебета, раждащи се годишно в България, броят на наличните кувьози е достатъчен*. Разбира се, това не означава, че не е необходима по-нова апаратура в бъдеще, както и нейното по-правилно териториално разпределение в зависимост от демографските показатели (в случая раждаемост).

Поради икономическата миграция и обезлюдяване на определени райони се стига дори до ситуация, в която имаме недостатъчно използване на наличната апаратура (например в област Видин има почти толкова кувьози, колкото и в област Сливен, но раждаемостта в област Сливен е почти три пъти по-висока). Основната препоръка тук е за възможно по-бърза смяна на най-старите използвани кувьози, тъй като те могат да бъдат опасни за пациентите в тях.

Апаратура за образна диагностика

Анализирана е осигуреността с апаратура за магнитно резонансно изобразяване (МРИ, MRI) и компютърна томография (КТ, CT). Голяма част от средствата по ОПРР бяха насочени към закупуване на такива сравнително скъпи, но необходими апарати.

Много по-добрата териториална осигуреност с апаратура за КТ е резултат от дълги години инвестиции, включително от множеството частни болници. Тъй като МРИ се превръща в все по-рутинна диагностична методика, се очаква увеличаване на броя на апаратите, включително и в по-малките градове и общини, където в момента те липсват.

Другият основен проблем, който трябва да бъде разрешен, е обучението и тренирането на квалифицирани специалисти, които могат да използват тази техника. Такова обучение може да стане и он-лайн (включително дистационно би могло да се разчете МРИ от наш или чужд водещ специалист по образна диагностика). В противен случай се получава парадоксът, че някои публични болници закупуват или получават дарение на скъп апарат за МРИ, който след това стои с месеци и дори с години неизползван, докато остарее технологично. Медицински управители на подобни здравни заведения би трябвало да бъдат санкционионирани за разхищаване на публични финансови средства.

Най-вероятно, в следващия програмен период 2014-2020 на ОПРР, основна част от средствата ще бъдат насочени към закупуване именно на такава скъпа апаратура. Тук особено интересен е фактът, че общият брой на частните апарати за МРИ е по-голям от броя на публичните такива (27 срещу 19), като в някои градове, включително такива с университетска болница в тях, частният апарат за МРИ е единствената възможност за това изследване (Враца, Стара Загора, Търговище).

Цената на образните изследвания се покрива от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), което най-вероятно компенсира значителната инвестиция за закупуване на такъв апарат. Това показва, че частните здравни заведения имат по-добър финансов мениджмънт и по-правилно планиране на инвестициите. Възможностите за използване на съвременните медицински диагностични технологии естествено привличат по-квалифицирани специалисти и съответно - повече нови пациенти.

Линейни ускорители

Това е нов вид апаратура за съвременно лечение на онкологични заболявания, която се внася в България едва от няколко години.

Друга апаратура

Изкушението за закупуване на по-евтина, но с доста по-кратък живот и по-ниско качество медицинска апаратура е основна слабост на голяма част от болниците.

Използването на евтина и нискокачествена апаратура може да води до отчитане на неверни резултати, което е опасно за здравето на пациентите, тъй като може да окаже неблагоприятно влияние върху лечебния процес.

По-доброто решение е пациентите да се изпращат в здравни заведения или клинични лаборатории, които вече разполагат с по-съвременни и надеждни диагностични възможности.

Би трябвало НЗОК да не подписва договори за покриване на цената на диагностични или лечебни услуги, които не отговарят на определени критерии за качество и да контролира за какво се изразходват парите от здравните осигуровки.