Значение на психосоциалните рискови фактори при атеросклерозата



01/04/2016

Д-р Неделя Щонова1, проф. д-р Лъчезар Гроздински2, д-р Светлин Цонев2, проф. д-р Лъчезар Трайков1

1 Катедра по Неврология, Медицински факултет при Медицински университет-София; Клиника по неврология. УМБАЛ Александровска - София

2 Отделение по ангиология и флебология, City Clinic, София

E-mail за контакт: nellyish@yahoo.com

Представеното рандомизирано клинично проучване сравнява две групи от пациенти - с клинично изявена атеросклероза или с доказана мозъчносъдова болест (МСБ) - и подбрана контролна група съдово здрави хора (без ехографски, анамнестични или клинични за атеросклероза).

Разработени са четири теста за оценка на психо-социалните феномени като рискови фактори за развитието на атеросклероза, след което те са приложени за изследване на групата от пациенти с МСБ (с доказана клинично, ехографски и ангиографски каротидна атеросклероза).

Анализът на резултатите показва, че личностната и духовната дисфункция и влошената адаптация към стреса играят значима роля при болните с атеросклероза.

Изводът от това проучване е, че превенцията на атеросклерозата и нейното лечение трябва да са насочени към повлияване и на психо-социалната дисфункция.

Съдовата медицина трябва да обхваща първичната профилактика, ранната ултразвукова диагностика (скрининг за откриване на каротидна, периферна и висцерална атеросклероза) и лечението на асимптомните и клинично неизявените форми на това заболяване.

При изследване на честотата и значението на рисковите фактори за развитието на различните клинични форми на атеросклероза обикновено акцентът е върху промяна на стандартните изменяеми рискови фактори като: дислипидемия, артериална хипертония, захарен диабет и тютюнопушене.

Не се обръща достатъчно внимание за откриване и повлияване на психо-социалните рискови фактори, въпреки че редица проучвания установяват тяхната роля за развитието на атеросклерозата и на свързаните с нея неблагоприятни сърдечносъдови събития като миокарден инфаркт и исхемичен инсулт (1-31).

Цел на проучването

Да се изследва значението на психо-социалните (ПС) фактори при клинично изявена атеросклероза и мозъчносъдова болест (МСБ), при сравняване с подбрана контролна група от съдово здрави хора.

За тази цел бяха формулирани следните задачи: (а) разработване на тестове за ПС оценка на болни с различни форми на атеросклероза, както следва - тест за ПС оценка на личността, тест за духовна дисфункция, тест за стрес и адаптация; (б) валидиране и апробиране на използваните психо-социални тестове при съдово здрави хора и при болни с атеросклероза; (в) определяне на стойностите на психо-социалните тестове при съдово здрави хора (без данни за атеросклероза) и изработване на норми чрез метода на сигмална оценка; (г) изследване на значението на ПС фактори при болни с различни форми на атеросклероза или само с МСБ, с анкетна карта и ПС тестове; (д) дефиниране на релативния риск за развитие на атеросклероза при хора с психо-социална и духовна дисфункция и стрес; (е) съпоставяне на релативния риск за развитие на атеросклероза при хора със стандартни рискови фактори и такива с психо-социална и духовна дисфункция.

Материали и методи

Включени са общо 299 случайно подбрани пациенти, разпределени в:

Група 0 (контролна) - общо 100 съдово здрави хора над 55-годишна възраст без анамнестични и клинични данни за клинично проявена атеросклероза (инфаркт, инсулт, периферна тромбоза) и без ехографски данни за атеросклероза

Група А - 100 пациенти с МСБ - анамнеза за клинично изявена атеросклероза, прекаран исхемичен мозъчен инсулт, транзиторна исхемична атака (ТИА), каротидна атеросклероза или състояние след стентиране на каротидни артерии, или след каротидна ендартеректомия

Група АБВ - 99 пациенти с трите основни клинични форми на атеросклероза - МСБ, исхемична болест на сърцето (ИБС) и периферна артериална болест (ПАБ)

Инструментариум на проучването - анкетна карта и въпросници

Проучването е анонимно и е извършено чрез попълване от пациента на подробна клинико-епидемиологична карта, под контрола на лекар. Картата съдържа: четири теста за рискови фактори (РФ) на атеросклерозата и един тест за когнитивна-ментална функция:

Тест I - за главните клинични, модифицируеми и наследствени рискови фактори (РФ) на атеросклерозата - артериална хипертония, дислипидемия, захарен диабет, тютюнопушене и фамилна обремененост. Оценката е въз основа на точкова система - максимален общ скор: -100 негативни точки.

Тест II - психо-социална оценка на личността, оценка на социалната и личностната реализация. Тестът е основан на общо 10 въпроса, включително за качество на живот, професионална, социална, семейна и финансова реализация. Минимален брой негативни точки: -100; максимален брой позитивни точки +100.

Тест III - духовна функция или дисфункция. Тестът се базира на 20 въпроса, които позволяват оценка на духовния дискомфорт на изследвания и включва въпроси за любов, състрадание, ценностна система - добро, взаимопомощ, справедливост, агресия, отмъщение, прошка, убийство на животни, духовност, вяра, егоизъм. Максималният брой положителни точки по този тест е + 100, а максималният брой отрицателни точки е: -100.

Тест IV - стрес и адаптация. Тестът е с пет въпроса, оценяващи преживяния стрес и дистрес и адаптацията към него. Максималният брой отрицателни точки е: -100.

Тест V. когнитивен - с пет въпроса, характеризиращи менталната функция.

Четири от тези тестове за атеросклероза (I, II, III и IV) са разработени и въведени от авторите.

Статистическата обработка на данните бе с вариационен анализ, корелационен анализ, изследване на относителен риск (RR), като бе използван специализиран статистически софтуер - програма SPSS.

Резултати и обсъждане

За валидиране на психо-социалните тестове II, III, IV и на тест I, бе извършено изследване с анкетна карта, включваща тестовете при 199 пациенти, разпределени в две групи - контролна, без атеросклероза и група АБВ - с различни форми на атеросклероза.

Получените данни показват достоверна разлика между средните стойности на тестовете при контролната група 0 и при групата с една от трите клинични форми на атеросклероза (ИБС, МСБ, ПАБ). При ПС тестове II и III има намаление на стойностите при групата с атеросклероза, а при тест I и IV - повишаване на негативния резултат.

Това доказва, че прилаганите тестове са чувствителни да установят промяната в параметрите на конвенционалните и ПС рискови фактори при болни с атеросклероза, в сравнение със съдово здрави пациенти.

Чрез анкетна карта и четири теста бяха изследвани общо 201 пациенти, разделени в две групи - група 0 - 100 пациенти без клинични и ехографски данни за атеросклероза и група А - 101 пациенти с доказана клинично, ехографски и ангиографски каротидна атеросклероза (МСБ).

При сравнение на средните стойности на приложените ПС тестове II, III, IV и теста за РФ I, се установи статистически достоверна редукция на параметрите на тестовете II и III и повишение на негативния резултат на тестовете I и IV.

Това доказва, че болните с МСБ (каротидна атеросклероза) имат влошени параметри при оценка на ПС фактори. Аналогични резултати се установиха и при оценка на конвенционалните РФ с тест I.

При изследване на стойностите на релативния риск (RR) за развитие на МСБ за двете групи РФ - конвенционални (тест РФ-I ) и ПС (тестове II, III, IV - комплексна оценка) се установи повишен RR за развитие на МСБ -атеросклероза - 1.5 и за двете групи рискови фактори.

Това доказва тезата, че ПС фактори, които могат да водят до личностна и духовна дисфункция, са не по-малко важни като РФ на атеросклерозата от известните конвенционални (артериална хипертония, дисгликемия, хиперхолестеролемия, хиперурикемия, тютюнопушене) и наследствените фактори.

При изследване за умствената функция с когнитивния тест се установи, че в групата с МСБ има достоверно по-ниски стойности (влошени) стойности при групата с атеросклероза, в сравнение с тази на съдово здравите пациенти. Въпрос на интерпретация е доколко това е рисков фактор или е последствие на атеросклеротичния процес, или и двете.

Използвайки метода на сигмална оценка, установихме разпределението за параметрите на ПС тестове в група А и група 0.

В групата пациенти с мозъчна атеросклероза се установи, че 54% от параметрите на тестовете са под нормата или изоставащи, докато в групата на съдово здравите този процент е повече от два пъти по-нисък - 24%. Това потвърждава тезата, че ПС тестове са с негативно променени параметри при болни от мозъчна атеросклероза.

При изследване значението на конкретни въпроси от ПС тестове, установихме, че някои от тях са по-чувствителни и техните негативни параметри отразяват по-често личностната и духовна дисфункция, представляваща рисков фактор за атеросклерозата и МСБ.

Установи се статистически достоверна разлика между отговорите и за двата въпроса между група А и група 0. Това доказва тезата, че влошеното качество на живот и изживяването на нещастие представляват рискови фактори и съпътстващи феномени при болни от мозъчна атеросклероза.

Подобни или близки до тези проучвания, за ролята на ПС фактори за възникване и развитие на различни форми на атеросклероза също установяват тази зависимост между личностната и духовна дисфункция и развитие на атеросклеротичен процес. За някои въпроси няма достоверна разлика между групата здрави и болните от мозъчна атеросклероза.

Независимо от това, че при част от въпросите не се установява достоверна разлика в отговорите, значителна фракция от пациентите с атеросклероза твърдят, че стресът влияе негативно на тяхното здраве. Обратно, респондентите от групата на съдово здравите са по-склонни да ценят живота във всичките му форми (животни и насекоми).

Установените от нас резултати доказват значимостта на ПС фактори при атеросклерозата и поставят въпроса за преразглеждане на концепцията както за етиопатогенезата на това заболяване, така и за ролята и значимостта на рисковите фактори за нейното възникване и прогресиране.

Заключение

Изследване на ПС феномени като РФ за развитие на атеросклерозата, чрез специализирани тестове, установи, че личностната и духовната дисфункция и влошената адаптация към стреса играят значима роля при болните с атеросклероза.

Бе установено, че когнитивната функция е понижена при болни с МСБ, в сравнение със съдово здрави хора. Патологичните ПС параметри - тези на личността, на духовния живот и на адаптацията към стреса - са рискови фактори за развитие на атеросклерозата.

Успешното валидиране на разработените въпросници и апробирането им в рамките на проведеното рандомизирано проучване ги характеризират като подходящ инструментариум за количествена оценка на стрес и личностна дисфункция с потенциално приложение при провеждане на специализирани клинични изпитвания.

Използвани източници:

1. Bengtsson I. Psychological and stress-related aspects on ischemic heart disease. University of Gothenburg: Department of Molecular and Clinical Medicine; 2011

2. Mendis S., Puska P., Norrving B. (editors). Global atlas on cardiovascular disease prevention and control. WHO in collaboration with the World Heart Federation and the World Stroke Organization. Geneva: WHO Press; 2011 www.who.int/cardiovascular_diseases/publications/atlas_cvd/en

3. Brotman D., Golden S., Wittstein I. The cardiovascular toll of stress. Lancet 2007;370 (9592):1089-100

4. Wang H., Leineweber C., Kirkeeide R. et al. Psychosocial stress and atherosclerosis: family and work stress accelerate progression of coronary disease in women. The Stockholm Female Coronary Angiography Study. J Intern Med. 2007;261(3):245-54

5. Rosenstrom T., Jokela M., Cloninger C. et al. Associations between dimensional personality measures and preclinical atherosclerosis: the cardiovascular risk in Young Finns study. J Psychosom Res. 2012;72(5):336-43

6. Brydon L., Magid K., Steptoe A. Platelets, coronary heart disease, and stress. Brain Behav Immun. 2006;20(2):113-9

7. Lazzarino A., Hamer M., Gaze D. et al. The association between cortisol response to mental stress and high-sensitivity cardiac troponin T plasma concentration in healthy adults. J Am Coll Cardiol. 2013;62(18):1694-701

8. Bomhof-Roordink H., Seldenrijk A., van Hout H. et al. Associations between life stress and subclinical cardiovascular disease are partly mediated by depressive and anxiety symptoms. J Psychosom Res. 2015;78(4):332-9

9. Matthews K., Zhu S., Tucker D. et al. Blood pressure reactivity to psychological stress and coronary calcification in the Coronary Artery Risk Development in Young Adults Study. Hypertension. 2006;47(3):391-5

10. Luecken L., Kraft A., Appelhans B. et al. Emotional and cardiovascular sensitization to daily stress following childhood parental loss. Dev Psychol. 2009;45(1):296-302

11. Steptoe A., Brydon L. Emotional triggering of cardiac events. Neurosci Biobehav Rev. 2009;33(2):63-70

12. Gu H., Tang C., Yang Y. Psychological stress, immune response, and atherosclerosis. Atherosclerosis. 2012;223(1):69-77

13. Rosengren A., Hawken S., Ounpuu S. et al. Association of psychosocial risk factors with risk of acute myocardial infarction in 11119 cases and 13648 controls from 52 countries (the INTERHEART study): case-control study. Lancet. 2004;364(9438):953-62

14. Uchino B., Garvey T. The availability of social support reduces cardiovascular reactivity to acute psychological stress. J Behav Med. 1997;20(1):15-27

15. Libby P., Ridker P.M., Hansson G.K. Progress and challenges in translating the biology of atherosclerosis. Nature. 2011;473(7347):317-25

16. Rader D., Daugherty A. Translating molecular discoveries into new therapies for atherosclerosis. Nature. 2008;451(7181):904-13

17. Grande G., Romppel M., Barth J. Association between type D personality and prognosis in patients with cardiovascular diseases: a systematic review and meta-analysis. Ann Behav Med. 2012;43(3):299-310

18. O`Dell K., Masters K., Spielmans G. et al. Does type-D personality predict outcomes among patients with cardiovascular disease? A meta-analytic review. J Psychosom Res. 2011;71(4):199-206

19. Jonassaint C., Why Y., Bishop G. et al. The effects of neuroticism and extraversion on cardiovascular reactivity during a mental and an emotional stress task. Int J Psychophysiol. 2009;74(3):274-9

20. Rader D., Daugherty A. Translating molecular discoveries into new therapies for atherosclerosis. Nature. 2008;451(7181):904-13

21. Senan M., Petrosyan A. Relationship between emotional stress and cardiovascular events. Georgian Med News. 2014;2014(226):19-25

22. Brindle R., Ginty A., Phillips A. et al. A tale of two mechanisms: a meta-analytic approach toward understanding the autonomic basis of cardiovascular reactivity to acute psychological stress. Psychophysiology. 2014;51(10):964-76

23. Dimsdale J. Psychological stress and cardiovascular disease. J Am Coll Cardiol. 2008;51(13):1237-46

24. Kang H., Bullman T., Taylor J. Risk of selected cardiovascular diseases and posttraumatic stress disorder among former World War II prisoners of war. Ann Epidemiol. 2006;16(5):381-6

25. Koupil I., Shestov D., Sparen P. et al. Blood pressure, hypertension and mortality from circulatory disease in men and women who survived the siege of Leningrad. Eur J Epidemiol. 2007;22(4):223-34

26. Sparen P., Vagero D., Shestov D. et al. Long term mortality after severe starvation during the siege of Leningrad: prospective cohort study. BMJ. 2004;328(7430):11

27. Tucker P., Pfefferbaum B., Jeon-Slaughter H. et al. Emotional stress and heart rate variability measures associated with cardiovascular risk in relocated Katrina survivors. Psychosom Med. 2012;74(2):160-8

28. Hata S. Cardiovascular disease caused by earthquake-induced stress: psychological stress and cardiovascular disease. Circ J. 2009;73(7):1195-6

29. Watanabe H., Kodama M., Tanabe N. et al. Impact of earthquakes on risk for pulmonary embolism. Int J Cardiol. 2008;129(1):152-4

30. Huang J., Chiou C., Ting C. et al. Sudden changes in heart rate variability during the 1999 Taiwan earthquake. Am J Cardiol. 2001;87(2):245-8, A9

31. Brown D. Disparate effects of the 1989 Loma Prieta and 1994 Northridge earthquakes on hospital admissions for acute myocardial infarction: importance of superimposition of triggers. Am Heart J. 1999;137(5):830-6