Нови указания за диагноза и лечение на ендометриалния карцином



01/02/2016

Американската колегия по акушерство и гинекология (ACOG) публикува нови указания за диагноза и лечение на ендометриален карцином (1).

Ендометриалният карцином е най-често диагностицираното злокачествено гинекологично заболяване. Когато то се открие рано (в стадий I), в 70% от случаите петгодишната преживяемост е >90%.

Тип 1 (ендометриоиден аденокарцином) се диагностицира в около 75% от случаите. Към момента на откриването му, повечето тумори са нискостепенни и са ограничени в матката. С провеждането на консервативна терапия, прекурсорните лезии (ендометриална интраепителна неоплазия) имат 19-годишен риск за прогресия от 27.5%. Прекурсорните лезии съпътстват ендометриоидния карцином в 30-50% от случаите.

Тип 2 ендометриален карцином е с бистроклетъчна и папиларно серозна хистология. Той има по-лоша прогноза от тип 1, тъй като е с високостепенни лезии и значителен риск за екстраутеринно разпространение.

Макар че маточният папиларен карцином представлява само 10% от утеринните карциноми, той е отговорен за 40% от смъртните случаи при заболяването. Ендометриалният интраепителен карцином обикновено предхожда тип 2 утеринния карцином.

Рискови фактори за заболяването са: продължителна експозиция на естрогени, затлъстяване, диабет тип 2, хипертония, напреднала възраст, инфертилитет, прием на tamoxifen, ранна възраст на менархе, тютюнопушене, генетична предиспозиция (синдром на Lynch и болест на Cowden).

Новите препоръки:

- амбулаторните ендометриални проби са метод на избор за хистологична диагноза; те обикновено са сигурни и надеждни. Ендометриални проби не се налагат за първоначална оценка на пациентки с постменопаузално кървене и дебелина на ендометриума <4 mm, установено с трансвагинален ултразвук

- при пациентки с постменопаузално кървене и дебелина на ендометриума >4 mm, или такива, при които дебелината на ендометриума не се визуалира добре, трябва да се извърши сонохистерография, амбулаторна хистероскопия или ендометриална биопсия

- независимо от дебелината на ендометриума, при жени с персистиращо или рецидивиращо маточно кървене трябва да се извърши хистологична оценка на ендометриума, поради вероятност за редки случаи на ендометриален карцином (особено тип II), който може да е наличен и при дебелина на ендометриума <3 mm

- хистероскопия: обикновено не се налага, но се препоръчва успоредно с дилатация и кюретаж за установяване на дискретни лезии. Това е най-добрият метод за потвърждаване на премалигнени състояния на ендометриума и изключване на ендометриален карцином

- образна диагностика: не се налага рутинно за предоперативно диагностициране на метастази

- първоначално поведение: подробно стадиране (тотална хистеректомия, билатерална салпиго-оофоректомия, тазова и пара-аортна лимфаденектомия, смив от тазова стена), освен ако няма други препоръки от страна на онкогинеколог или специалист в лечението на ендометриален карцином

- минимално инвазивна хирургия: стандартен оперативен подход за подробно стадиране. При жени със суспектен карцином на матката не трябва да се използва морселация

- адювантна лъчетерапия: може да намали честотата на локален рецидив при някои стадий I или стадий II тумори, но не повлиява преживяемостта

- адювантна терапия на избор: вагиналната брахитерапия се препоръчва пред тазовата лъчетерапия при някои пациентки с висок и интермедиерен риск за рецидив

- химиотерапията подобрява крайния изход при напреднало заболяване

- естрогенна терапия може да се обмисли при менопаузални симптоми при жени с ранни стадии на заболяването, след внимателна преценка на рисковете и ползите

- роботизираното лапароскопско стадиране е сигурна и безопасна алтернатива на традиционната лапароскопска операция

- лимфаденектомията може да намали необходимостта за адювантна терапия и свързаните с нея неблагоприятни странични ефекти

- при жени с напреднал или рецидивирал ендометриален карцином, оптималната хирургична циторедукция (</=1 cm или 2 cm) удължава периода без прогресия на заболяването и подобрява общата преживяемост

- химиотерапията с paclitaxel и carboplatin е ефективна и по-малко токсична от другите режими за жени със значително остатъчно заболяване (ИТ)

Използван източник:

1. ACOG Clinical Practice Committee - Practice Bulletin No. 149: Endometrial cancer. Obstet Gynecol 2015; 125: 1006-1026