МЕСЕЧЕН ДИАЛОГ



01/02/2016

Уважаеми колеги,

В този първи за 2016 година брой на МД ще намерите много новости за клиничната практика в различни области - алергология, пулмология, педиатрия, акушерство, гинекология и репродуктивна медицина, нефрология, кардиология, офталмология, ревматология... Затова тук ще отделя място за финансово-административната страна на здравеопазването.

В страната има около 15 000 частни фирми на лекари и стоматолози, които плащат редовно данък печалба, но държавата не им признава правото да си възстановят ДДС. Това са 20% върху разходите им (апаратура, консумативи, медикаменти, кабинети, транспорт), които са платени от тях, но не могат да бъдат получени обратно, както правят всички фирми в страната. И това ако не е бяла дискриминация…

В доклада към проекта за Национална здравна карта, публикуван на 3 февруари за обществено обсъждане (което трябва да приключи в началото на март) се казва, че в извънболничната помощ са нужни над 11 хиляди лекари. Не достигат 437 специалисти за цялата страна, предимно педиатри. Най-голям недостиг обаче има при медицинските сестри. В момента те са 50-70 на 100 000 души, но трябва да се увеличат до средно 150 на 100 000, за да са достатъчни.

Цялата документация, свързана с проекта за Национална здравна каса, можете да намерите (добре скрита) на сайта на здравното министерство на www.mh.government.bg/bg/normativni-aktove/proekti-na-normativni-aktove. А кратко обобщение има на сайта на Дневник www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/02/03/2698289_nedostig_ot_blizo_5_500_medicinski_sestri_pokazva

От 29 място през 2014, България изпада на 31 в класацията на ефективността на здравните системи в Европа според Euro Health Consumer Index. След нас са само Румъния, Албания, Полша и Черна гора.

Индексът отчита 48 показателя, сред които са спазването на правата на пациентите, достъпът до информация, до медикаменти и до лекарска помощ, времето за чакане пред лекарските кабинети, резултатите от лечението, заболеваемостта от хронични болести, смъртност при новородените...

България отстъпва най вече в показателя резултат от лечението…И в следствие на това, медицинският туризъм на наши сънародници с цел доизлекуване или коригиране на нанесените здравни щети при проведени хирургични и други интервенции се уеличава в държави като Австрия, Германия, Франция.

Нашата страна е с най-дълъг срок за въвеждане на иновативни терапии след регистрацията им на европейско ниво в ЕС. Средно забавянето на достъпа на българите до иновативни медикаменти е 956 дни, колкото е и в Румъния. В Дания, Швейцария и Австрия този срок е около 100 дни, според Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. От около 70 регистрирани иновативни терапии на европейско ниво в момента, в България вече се реимбурсират около 30 (>40%). В Румъния са допуснати едва 8%.

Разходите за здравеопазване (за периода 2004-2010), включително за лекарства, нарастват най-бързо в Словакия (98%), Полша (72%), Естония (70%) и България (69%). В Швеция, Белгия и Дания за последните 10 години се увелича обемът на достъпните медикаменти без почти никакви увеличения в разходите.

За всички, които се интересуват от работа в чужбина и какво възнаграждение могат да очакват в различните държави е сайтът Salaries In Healthcare (http://salariesinhealthcare.com), който дава възможност за бърза и конфиденциална калкулация на базата на лични професионални данни.

Приятно четене на МD

Моля, покажете го и на колега