Съпътстващи заболявания при СПЯ



01/11/2015

Захарен диабет тип 2 (ЗДТ2), сърдечни заболявания, самонаранявания, спонтанен аборт и ендометриален карцином са най-честите съпътстващи заболявания при синдром на поликистозните яйчници (СПЯ, поликистозен овариален синдром - ПКОС), показаха резултатите от проучване, публикувани в Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism (1).

СПЯ засяга около 14% от жените в репродуктивна възраст. Според приетите критерии, заболяването е налично при диагностициране на поне два от следните три критерия: клинични данни за повишени андрогени; овулаторна дисфункция; наличие на поликистозни яйчници при ултразвуково изследване.

Макар че СПЯ често е свързан със затлъстяване и нарушен глюкозен толеранс, тези два симптома не са включени като диагностични критерии. Въпреки това, честотата на ЗДТ2 е седем пъти по-висока при пациентки със заболяването, отколкото при такива без СПЯ.

Чести съпътстващи заболявания са повишено артериално налягане и инфертилитет поради андрогенизъм. Жените със СПЯ са с повишен дългосрочен риск за сърдечносъдови, метаболитни, психологически, онкологични, репродуктивни и козметични проблеми (акне, хирзутизъм, алопеция).

Авторите са изследвали 2566 пациентки на възраст >15 години със СПЯ, като са ги проследили до навършването на средна възраст от 36 години. Те са сравнение с 25 660 жени без СПЯ. Данните показват, че СПЯ е свързан с два пъти по-висока честота на хоспитализация (основно поради проблеми с фертилитета и бременността), както и с риск за фатален изход (0.7% срещу 0.4%, р=0.016). Заболяването е съпътствано с кардиометаболитни нарушения и значителна предиспозиция към психични нарушения.

Както може и да се очаква, в групата със СПЯ по-чести са били менструалните проблеми (20.5 срещу 5%, р<0.001), като нередовна менструация се е развивало в по-ранна възраст. При същите пациентки е отчетен и значително по-висок процент инфертилитет (40.9 срещу 4.6%, р<0.001), необходимост от in vitro фертилизация, спонтанен аборт, ектопична бременност, преждевременно раждане, нужда от оперативна интервенция поради тежки менструални периоди и хистеректомия.

Честотата на ЗДТ2 е била четири пъти по-висока (12.5 срещу 3.8%) дори след корекция на показателите за затлъстяване. Макар и в относително млада възраст, пациентките със СПЯ са имали по-честа хоспитализация по повод на артериална хипертония (3.8 срещу 0.7%) и исхемична болест на сърцето (0.8 срещу 0.2%).

СПЯ е свързан и с нарушения в психиката и поведението, като значително по-чести са били стресът и тревожността (14 срещу 5.9%), депресията (9.8 срещу 4.3%), употребата на психоактивни вещества (8.8 срещу 4.5%) и самонараняване. При заболяването е налице и значително повишен риск за ендометриален карцином (0.4 срещу 0.02%).

Практическите указания на Endocrine Society от 2013 препоръчват момичета и жени, диагностицирани със СПЯ, да бъдат изследвани за наличието на сърдечносъдови рискови фактори и нарушения в глюкозната обмяна (2). (ИТ)

Използвани източници:

1. Hart R., Doherty D. The potential implications of a PCOS diagnosis on a woman’s long-term health using data linkage. J Clin Endocrinol Metab. Published online December 22, 2014 http://press.endocrine.org/doi/abs/10.1210/jc.2014-3886

2. Legro R., Arslanian S., Ehrmann D. et al. Diagnosis and treatment of polycystic ovary syndrome: An Endocrine Society clinical practice guideline http://press.endocrine.org/doi/full/10.1210/jc.2013-2350