Студеният въздух влошава симптомите на бронхиална астма



01/09/2015

Пациентите с добре контролирана бронхиална астма (БА) могат да се изкачват на голяма надморска височина, в условията на стриктно наблюдение, тъй като експозицията на студен въздух може да предизвика неутрофилно възпаление на дихателните пътища и остър пристъп на заболяването, показаха резултатите от клинично проучване, публикувани в списание Thorax (1, 2).

Хипоксичният тест с натоварване може да идентифицира тези болни, при които е повишена вероятността за развитие на остра планинска болест* (acute mountain sickness - AMS).

Повечето пациенти с БА и с добър контрол на заболяването понасят добре влиянието на външните фактори, например студен въздух или високоинтензивни физически натоварвания.

Смята се, че изкачването на висока надморска височина е безопасно при хората с контролирана астма; възможно е да настъпи понижение на върховия експираторен дебит (ВЕД), но честотата на AMS не е повишена.

Контролът на БА при голяма надморска височина се повлиява от концентрация на алергени, студен въздух, хипоксия, плътност на въздуха. Понижената концентрация на алергени и по-ниската степен на замърсяване на въздуха обясняват благоприятния ефект на спортуването на голяма надморска височина при хората с БА.

Студеният въздух е добре известен тригериращ фактор при БА, особено в комбинация с повишената вентилация по време на физическо натоварване. Затова, експозицията на студ оказва противоположен ефект на подобреното качество на въздуха.

Участниците в настоящето изследване са 18 пациенти (13 мъже) с БА, които са наблюдавани по време на едногодишната им подоготовката за изкачване на връх Аконкагуа (6962 m).

Извършени са спирометрия и изследване на възпалителния процес в дихателните пътища - фракция на издишания азотен окис (fractional exhaled nitric oxide - FeNO) и индуцирана експекторация при различни условия - тест с натоварване в условията на хипоксия (ниската фракция на вдишвания кислород, fractional inspired oxygen - FiO2=11%), 24-часово излагане на студен въздух (-5 градуса С).

Изходните измервания са извършени пет дни преди изкачването и в началото на експедицията (спирометрия, сърдечна честота, артериално налягане, кислородна сатурация). Всички те са повторени 72 часа след изкачването на върха.

Стойностите на форсирания експираторен обем за 1 секунда (ФЕО1) и на FeNO са били малко по-ниски (p<0.04) след 1 час на нормобарна хипоксия. ФЕО1, обаче, се е понижил (p=0.009) след 24-часова експозиция на студ, което е било съпроводено с увеличение на неутрофилите в спутума (p<0.01).

По време на експедицията, ФЕО1 и форсираният витален капацитет са се понижили (максимално намаление на ФЕО1 от 12.3% на 4300 m) и е регистрирано известно влошаване на симптомите на БА. След експедицията скорът от теста за контрол на БА се е повишил, ФЕО1 преди приложението на бронходилататор е бил намален (p<0.02), броят на неутрофилите в спутума е нараснал (p=0.04).

Нивата на миелопероксидаза и на интерлевкин 17 mRNA в спутума, нивата на съдовия ендотелен растежен фактор А в спутума и в серума са били сигнификантно по-високи, отколкото изходните им стойности.

При пациентите с БА, при които стойностите на кислородната сатурация са били най-ниски по време на теста с натоварване в условията на хипоксия вероятността за развитие на остра планинска болест е била по-висока.

Основните изводи от проучването:

- пациентите с добре контролирана астма могат да се изкачват на голяма надморска височина

- експозицията на фактори на средата при голяма надморска височина (хипоксия, студен въздух), както и физическото натоварване, са свързани с умерена загуба на контрола на БА и с неутрофилно възпаление на дихателните пътища

- студеният въздух вероятно е най-важният фактор, обуславящ тези ефекти

- изкачването на височина >4000 m може да доведе до леко изразено, рестриктивен тип нарушение на белодробната функция, като при 17% oт пациентите с БА е настъпила тежка AMS

- участниците с БА с най-ниска кислородна сатурация в края на теста с натоварване в условията на хипоксия са били по-склонни да развият AMS по време на експедицията. (ЗВ)

* Острата планинска болест е патологичен ефект на високата надморска височина, който се дължи на рязкото понижение на парциалното налягане на кислорода. Обикновено се наблюдава при надморска височина над 2 400 м и се изявява със съвкупност от неспецифични симптоми, наподобяващи грип, отравяне с въглероден окис или алкохолно препиване.

Използвани източници:

1. Seys S., Daenen M, Dilissen E. Effects of high altitude and cold air exposure on airway inflammation in patients with asthma. Thorax. 2013;68(10):906-913 http://thorax.bmj.com/content/early/2013/07/01/thoraxjnl-2013-203280.abstract

2. www.medscape.com/viewarticle/811238_1