Коя е най-добрата терапия при остеоартрит на коляното?



01/09/2015

Интра-артикуларното приложение на хиалуронова киселина е най-ефективната терапия при първичен остеоартит (ОА) на коленната става, а пероралният прием на paracetamol - най-малко полезен, показаха данните от мащабен системен обзор, публикуван в списание Annals of Internal Medicine (1).

ОА е хронично заболяване, което се характеризира с дегенерация на хрущяла и на прилежащата кост, и е свързано със ставна болка, скованост и нестабилност (нарушена физикална функция).

Болковият синдром при ОА е с комплексни причини, които включват възпаление, повишено интрамедуларно налягане, субхондрални микрофрактури, остеофити, мускулни спазми и флексионни контрактури.

Ноцицепцията (стимулирането на немиелинизирани и малки миелинизирани фибри) води до болка в ставната капсула, лигаментите, синовиалната мембрана, костта, а когато се касае за колянна става - и във външните зони на менискусите.

Около 40% от хората >45 години имат определена степен на развитие на ОА на колянната става (данните са за САЩ), като броят им непрекъснато се увеличава поради застаряване на населението и нарастване на процента хората с наднормено тегло и затлъстяване.

Цели на терапията при ОА:

- облекчаване на болковия синдром

- поддържане на ставната функция; болката е един от основните фактори за ограничаване на ставната функция при ОА

- превенция и корекция на ставните деформации

- забавяне на деструктивния процес

Предходно проучване на Chou и сътр. от 2011 установи несъществена разлика в ефикасността на различните нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) при ОА (2). Освен това, авторите доказаха, че celecoxib е свързан в най-висока степен с повишен риск за сърдечносъдови събития, като това няма пряка връзка с големината на дозата и продължителността на терапията.

Глюкозамин и хондроитин са били със сходен с НСПВС обезболяващ ефект, а топикалните форми на НСПВС са имали предимството на по-малко неблагоприятни стомашно-чревни усложнения.

В настоящия мета-анализ, авторите са извършили обзор на 137 рандомизирани клинични проучвания за периода 1980-2014, които сравняват две или повече терапии при ОА (paracetamol, diclofenac, naproxen, celecoxib, интра-артикуларно приложение на кортикостероиди, хиалуронова киселина, перорално или интра-артикуларно плацебо). Обхванати са 33 243 пациенти на средна възраст 62 години, като 129 проучвания са били фокусирани върху болката, 76 - върху функцията, и 55 - върху степента на скованост.

Резултати от различните терапии след тримесечно сравнително наблюдение

За облекчаване на болковия синдром, всичките приложени терапии са довели (макар и в различна степен) до по-голямо подобрение, в сравнение с плацебо, като най-малко ефективен е бил paracetamol. За повлияване на болката интра-артикуларната терапия е била по-ефикасна от пероралните медикаменти.

За облекчаване на сковаността, naproxen, ibuprofen, diclofenac и celecoxib са били по-ефикасни от перорално плацебо, а интра-артикуларното инжектиране на хиалуронова киселина - по-ефективно от интра-артикуларното плацебо.

По отношение на функцията на ставата, всички приложени терапии с изключение на инжекционните кортикостероиди са били по-ефикасни от перорално плацебо. Naproxen, ibuprofen, diclofenac и celecoxib са били по-ефективни от paracetamol. При интра-артикуларната терапия, хиалуроновата киселина е била по-ефективна от кортикостероидите и плацебо.

В коментар на проучването в същия брой на списанието, д-р Mandl и д-р Losina подчертават, че разликата в ефикасността на приложените терапии може би отразява хетерогенността на болковия синдром при ОА на коляното (3). Болните са на различна възраст, телесно тегло, имат различно изразена степен на възпаление, ноцицептивна болка и централна сенситизация. (ИТ)

За допълнителна информация:

На уебсайта на списание МД (www.spisaniemd.bg) можете да намерите повече от 20 статии свързани с остеоартрита и неговото лечение

Използвани източници:

1. Bannuru R., Schmid C., Kent D. et al. Comparative effectiveness of pharmacologic interventions for knee osteoarthritis: A systematic review and network meta-analysis. Pharmacologic interventions for knee OA. Ann Intern Med 2015; 162 (1): 46-54 http://annals.org/article.aspx?articleid=2088548

2. Chou R. et al. Analgesics for osteoarthritis: An update of the 2006 comparative effectiveness review.

Rockville (MD): Agency for Healthcare Research and Quality (US); 2011 Oct. Report No.: 11(12)-EHC076-EF

AHRQ Comparative Effectiveness Reviews www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK65646

3. Mandl L., Losina E. Relative efficacy of knee osteoarthritis treatments: are all placebos created equal? Relative efficacy of knee OA treatments. Ann Intern Med 2015; 162 (1): 71-72 http://annals.org/article.aspx?articleid=2088554