Финансиране на здравеопазването в България – проблеми, тенденции и перспективи



01/09/2015

Боян Игнатов

Специализант по здравен мениджмънт в Университет за национално и световно стопанство - София, имейл: boyan.ignatov@abv.bg

В последните години сме свидетели на повишена чувствителност на българите към проблемите в здравеопазването. И ако до скоро тяхното недоволство беше насочено основно към медицинските специалисти и качеството на предоставяните от тях услуги, то напоследък е очевидна тенденцията да се търсят истинските причини за лошото състояние на сектора.

Субективното усещане на повечето хора, сблъскали се със здравната система в България, е за безпорядък, неяснота относно покриваните от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) процедури, затруднен достъп до специалисти, поради ограничените ресурси за доболнична помощ, лоши санитарно-битови условия в болниците, остаряла и неработеща апаратура.

Анализът показва, че това субективно усещане се дължи на обективен факт - недофинансирането на здравната система.

Основната част от финансирането на здравната система в България е от здравно-осигурителни вноски, които са 8% от брутните доходи на всеки работещ (за 2015 година 4.8% от тях се покриват от работодателя, а служителят заплаща останалите 3.2%). Тъй като тези вноски не са достатъчни, държавата, чрез бюджета (данъците на гражданите), осигурява допълнителни средства, които позволяват функционирането на здравната система.

Очевидна е тенденцията към увеличаване на публичните разходи за здравеопазване в последните години.

Все още обаче темпът е крайно недостатъчен, което поставя българското здравеопазване в дъното на класацията на страните от ЕС по средства, отделяни за сектора. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП (брутния вътрешен продукт) в България е около 4% през периода 2008-2014 година, при средно 7.3% за страните на ЕС.

Нещата се усложняват още повече ако отчетем застаряването на населението, което е свързано с повишена заболеваемост, влошаването на здравния статус на големи групи хора в резултат на съвременния начин на живот, както и влошената покупателна способност на населението, която прави повече хора зависими от услугите, покривани от НЗОК.

В същото време, развитието на здравните технологии и по-добрата информираност на пациентите увеличава търсенето на по-ефикасни здравни услуги. Това води до тежък конфликт между увеличеното търсене на качествени здравни грижи и недостатъчното увеличение на общите публични разходи за здравеопазване.

Голямото изоставане на България във финансирането на здравната система се вижда ясно при анализ на основни показатели, възприети от СЗО:

- Разходи за здравеопазване като процент от БВП

- Разходи за здравеопазване като процент от публичните разходи на държавата

Разходи за здравеопазване като процент от БВП

Това е основният показател за държавната политика по отношение на собственото си население и показва готовността й да се заделят повече средства за здравеопазване. В това отношение страната ни е на едно от последните места в ЕС.

На тази диаграма са показани общите разходи за здравеопазване в България (публични плюс частни). Ако отчетем факта, че частните разходи за здравеопазване в България са едни от най-високите в ЕС (46% от общите разходи по данни за 2012 година) и разгледаме само публичните разходи на държавата, като процент от БВП, то нещата за България изглеждат катастрофално.

Разходи за здравеопазване като процент от публичните разходи на държавата

Друг индикатор за държавната политика по отношение на здравеопазването е мястото на здравните разходи спрямо общите публични разходи.

Тази диаграма е потвърждение на факта, че здравеопазването в България не е приоритет. И въпреки, че този показател в света се движи в доста широки граници (от 1.5 до 27.7%) е видима зависимостта, че колкото по-развита е една държава, толкова повече пари тя отделя за своето здравеопазване. В това отношение, България е далече от средните за Европа нива.

Заключение

Настоящият кратък анализ показва, че е необходимо здравеопазването, като цяло, да се превърне в основен приоритет на държавата. Очевидни са положителните резултати в определени области на медицината, на които държавата е обърнала внимание като значими (интервенционална кардиология, сърдечна хирургия, репродуктивна медицина) - има достатъчно добри положителни примери в това отношение.

Все още има обаче важни специалности, където ситуацията е критична (анестезиология и реанимация, патоанатомия), както и отделни болници, които са далеч от съвременната медицина. Не са за пренебрегване и въпросите, касаещи медицинския персонал (заплащане, възможност за специализация и кариерно развитие, условия на труд).

Решението на всички тези проблеми е скъпо и отнема време, но трябва да сме сигурни, че държавата прави максимално възможното във всеки един момент. Доколкото финансовият ресурс е основен проблем при подобен вид реформи, някои от възможните източници за това биха могли да бъдат:

- Намаляване на броя на здравнонеосигурените лица - стотици хиляди са в момента хората, които не плащат здравни осигуровки. Много голяма част от тях обаче, особено от по-младите хора, работят, без да се осигуряват (предимно хора, извършващи услуги с личен труд, строителни и сезонни работници), което лишава здравеопазването от значителни приходи

- Повишаване на осигурителната база - тук усилията трябва да са основно в посока на премахване на практиката да се плаща неофициалво работна заплата и официализиране на всички доходи по трудови правоотношения

- Вътрешни резерви в системата на здравеопазване - това са всички средства, които могат да бъдат „спестени“ от вече отпуснатите пари за здравеопазване, в резултат на вътрешна оптимизация на системата (преструктуриране, закриване и обединение на болници, намаляване на злоупотребите при обявяване на процедури по ЗОП, преразглеждане на цени на клинични пътеки, въвеждане на критерии за качество при заплащане на процедури от НЗОК, намаляване на злоупотребите с „фалшиви“ пациенти с цел източване на средства от НЗОК, предоговаряне на цени на лекарства)

- Преразглеждането на изискването на НЗОК за брой специалисти от различните специалности, което, особено в по-малките болници, води до феномена „търгуване на медицински дипломи“, което им струва доста скъпо, а не носи никаква добавена стойност. Огромните вътрешни резерви са основния и най-важен източник на бъдещо финансиране, а също и фактор за възвръщане на доверието в системата

- Финансиране по европейски програми - тук възможностите за усвояване на средства са големи и е важно те да бъдат оползотворени. До момента десетки милиони евро са инвестирани в българското здравеопазване за закупуване на съвременна апаратура и ремонт на сградния фонд. Усилията в тази насока може да намали „медицинския туризъм“ на българите и да увеличи притока на чужди пациенти. Закупуването на съвременна апаратура е основна предпоставка за качествено лечение и подобряване на ефективността на сектора

- Създаването на благоприятни условия за ефективна работа на медицинския персонал е един от факторите, които могат да задържат вече обучените кадри в страната. Подобрено заплащане в сектора, оптимални условия за професионална реализация чрез подобряване на материалната база, редовна доставка на необходимите консумативи и лекарства.

За допълнителна информация:

www.bia-bg.com/uploads/files/analysis/Zdraveopazvane-2014-present.pdf