Betaserc като средство на избор при лечение на вестибуларни кризи



01/09/2015

Д-р Боримир Фурнаджиев

Медицински кабинети Ирис, www.furnajiev.com; За кореспонденция: gatzo@mail.bg

Световъртежът се среща при 5-10% от пациентите, консултирани от общопрактикуващите лекари и при 10-20% от преглежданите в УНГ и неврологични кабинети. Високата честота на вертижния синдром, особено при възрастните, го прави една от най-честите причини за медицински консултации и лечение.

Световъртежът е симптом, който може да се причини от лезии във всяка част на вестибуларния анализатор, главния мозък, системата на дълбоката сетивност... Причините за световъртежа се класифицират най-общо в зависимост от мястото на лезията: вестибуларни и невестибуларни.

Субективните оплаквания при световъртеж от различните пациенти рядко си приличат. Те споделят за завъртане или движение на обкръжаващите обекти около себе си или завъртане и движение на собственото им тяло. По отношение на обкръжаващите обекти, съобщават за чувство за олюляване или нестабилност при ходене, което влошава чувството им за ориентация в пространството.

Поддържането на равновесие се базира на информация, получена от няколко сетивни органа едновременно - зрение, вестибуларен апарат, мускулноставен анализатор. Значителният обем информация осигурява голяма точност и приспособимост на системата за ориентация в пространството. Нарушената функция на един от трите сетивни органи дава толкова разнообразни възприятия, че описанието на световъртежа е различно.

Световъртежът може да бъде периферен (типично връщателен) или централен (като замайване), като най-често се среща във възрастта 40-70 години; съотношението жени:мъже е около 2:1 (1).

Разликата между периферния и централния световъртеж често може да затрудни и опитен лекар извън специалността отоневрология.

Един от основните и лесни симптоми за диагностика е нистагъмът. Лекарят винаги трябва да прилага това изследване, което не изисква специална апаратура. Ако е наличен вертикален нистагъм винаги трябва да се мисли за централен процес и да се търси мнението на специалист (2).

Основни симптоми

При световъртеж от вестибуларните полуокръжни канали (периферен световъртеж), нистагъмът е хоризонтален и намалява след няколко дни, като залитането е леко към умерено и пациента може да ходи (2).

При централен световъртеж, нистагъмът е вертикален, ротаторен, макар че може да бъде и хоризонтален, но пациентът почти не може да ходи и да стои прав. Гаденето и повръщането при периферното вертиго е тежко и почти задължително, докато при централния световъртеж, може и да го няма като симптом. Придружаващият шум в ушите при периферното вертиго е обичаен, а при централния световъртеж е рядко явление (2).

Световъртежите могат да се появят при много неврологични заболявания като исхемичен мозъчен инсулт във вертебробазиларната система (ВБС), инфаркт в моста (рons Varolli), в продълговатия или малкия мозък, хронична недостатъчност на мозъчното кръвообращение във ВБС, след инсултни състояния, цервикална остеохондроза, черепномозъчна травма, множествена склероза, мигрена (2).

Други механизми могат да бъдат промяната на ендолимфатичното налягане, смутен метаболизъм, отговор на нарушено провеждане на нервните импулси през отделните структури на вестибуларния анализатор до коровото му представителство в главния мозък, в резултат на исхемия в различните отдели на ВБС (2).

Предаването на нервните импулси във вестибуларната система се осъществява от невротрансмитери като хистамин, ацетилхолин, допамин, като възбуждането се осъществява чрез отваряне или активиране на каналите на калциеви йони и инхибиторните сигнали се предават при активиране на каналите на хлорните йони.

Хистаминът (5НТ) играе главна роля при предаването на вестибуларните импулси като при дисфункция на лабиринта се повишава синтезът и освобождаване на хистамин във вестибуларните ядра (3).

Той е основен невротрансмитер, модулиращ провеждането на нервните импулси, и има ключова роля в регулацията на кръвообращението на отделните части на вестибуларния анализатор (3). Той има и ключова роля по отношение на паметови функции, състоянието на будност, сън...

При изброените по-горе заболявания Betaserc (betahistine dihydrochloride) е средство на избор, на първо място в практиката на отоневрологичните кабинети. Доказано е, че молекулата бетахистин антагонизира, модулира и регулира активността на хистаминовите рецептори в качеството си на молекулен аналог (3).

Бетахистинът има изключително високо сходство като антагонист с хистаминовите H3 рецептори, като по този начин упражнява своя антихистаминов ефект и сходство като агонист с Н1 реценторите. Той въздейства на хистаминовите рецептори (H1, H3), разположени във вътрешното ухо и вестибуларните ядра в главния мозък (3).

Бетасерк има по-силен афинитет от хистамина към Н3 постсинаптичните рецептори и ги инхибира като увеличава синтеза и освобождаването на хистамин в синапса. По този начин Бетасерк действа невромодулиращо и подпомага вестибуларната компенсация (3).

От друга страна, Бетасерк е агонист на хистаминовите H1 рецептори, което води до вазодилатация в басейна на вертебро-базиларните артерии и техните клонове, без да се повлиява системното кръвообращение (3).

Бетасерк e с двоен механизъм на действие - активирането на Н1 постсинаптичните рецептори води до вазодилатация в басейна на вертебро-базиларните артерии, а блокирането на Н3 пресинаптичните рецептори води до увеличен синтез и освобождаване на хистамин във вестибуларните ядра (3).

През последните години, водещи специалисти съобщават нещо ново за хистаминовите рецептори H4, които заедно с Н3 рецептори се намират във вестибуларните неврони в периферния вестибуларен ганглии (3).

Тези Н4 рецептори намаляват активността на невроните, предаващи импулси от периферните рецептори към централната нервна система - по този начин намалява активността на вестибуларните ядра (3). Въздействайки и върху тях, Бетасерк става основно средство на лечение при Мениерова болест и вестибуларно вертиго.

При използването на чистите антихистаминови препарати, имаме седативен ефект и това ограничава тяхното прилагане само в първите два-три дни след началото на световъртежа. Обратно, бетахистин хидрохлодид няма седативен ефект и може да се прилага дълго време (3).

Целта при лечението с Бетасерк на Мениерова болест или вестибуларно вертиго е увеличаване на освобождаването на хистамин в синапса, подобряване на мозъчното кръвообращение и нормализиране на процесите на възбуждане във вестибуларните ядра в продълговатия мозък. По този начин се постига едновременно въздействие и на двете нива на патогенеза - периферно и централно и се намалява тежестта и продължителността на пристъпите (3).

Практиката показва оптимално лечение с дози от 24 mg, приети сутрин и вечер и приемани в продължение на поне два месеца, за успешно повлияване на световъртежните кризи, свързани с Мениерова болест и вестибуларно вертиго.

Използвани източници:

1. Agus S., Benecke H., Thum C., Strupp M. Clinical and demographic features of vertigo: findings from the REVERT registry. Frontiers of Neurology 2013;4:48 www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3650561

2. Laubuguen R. Initial evaluation of vertigo. Am Fam Physician 2006;73(2):244-251 www.aafp.org/afp/2006/0115/p244.html

3. Lacour M. Betahistine treatment in managing vertigo and improving vestibular compensation: clarification. Journal of Vestibular Research 2013;23 (3):139-151 http://content.iospress.com/journals/journal-of-vestibular-research/23/3