Статините забавят прогресията на карцинома на простатата



01/07/2015

При пациентите с хормонално-чувствителен простатен карцином, които започват лечение със статин едновременно с инициирането на андроген-депривационна терапия (ADT), времето до прогресия на заболяването се удължава, показаха резултатите от ретроспективно проучване на Раковия институт Dana-Farber в Бостън, Масачузетс, публикувани в Journal of the American Medical Associations (JAMA) Oncology (1).

Анализът обхваща 926 участници за периода 1996-2013 година, със среден период на проследяване 5.8 години. Болните са в напреднал стадий на заболяването - с биохимичен или метастатичен рецидив след локална терапия или нововъзникнало метастатично заболяване, поради което при тях се инициира ADT.

В изследваната група, 70% изпълняват критериите за прогресия на заболяването при проследяване - поне двукратно увеличение на простатно-специфичния антиген (PSA). Средното време до прогресия на фона на ADT и независимо от употребата на статин е 20.3 месеца.

Пациентите, които приемат статини, преживяват 27.5 месеца преди заболяването да започне да се влошава, в сравнение с 17.4 месеца при тези, които не приемат статини (р<0.001). Този положителен ефект, свързан с приложението на статини, е наличен както в случаите със, така и при тези без радиологични данни за метастази.

След отчитане на влиянието на предварително дефинирани прогностични клинични фактори, включително данните от биопсия, типа първична терапия, предшестващо използване на ADT към локалната терапия, метастатичен статус и стойности на PSA при иницииране на ADT, относителната редукция на риска за прогресия на фона на статинова терапия остава 17% (съотношение на риска - RR 0.83, 95% доверителен интервал 0.69-0.99).

Наблюдаваната полза от 10-месечно удължаване на времето до прогресия на заболяването предполага, че статините могат да бъдат полезно допълнение към терапията при рак на простатата. Тези резултати не са изненадващи - предишни епидемиологични проучвания също показват връзката между прием на статини и по-добра прогноза при лица с простатен карцином.

Авторите на проучването предполагат, че статините редуцират подхранващия тумора андрогенен запас, конкурирайки се с тестостероновия прекурсор дехидроепиандростерон сулфат (DHEAS) за навлизане в клетките чрез специфичен транспортен протеин - SLCO2B1.

В лабораторни проучвания с четири ралични статина е установено, че тези медикаменти инхибират поемането на DHEAS в лабораторно култивирани клетъчни линии на карцином на простатата. Монополизирайки наличните SLCO2B1 транспортери в простатния тумор, статините не позволяват на DHEAS да навлезе в раковата клетка

Фактът, че положителният ефект на статините остава значим след контролиране на влиянието на известните прогностични фактори, показва, че механизмът на благоприятно въздействие на този клас медикаменти при пациентите с простатен карцином вероятно е мултифакторен, като включва и техните антипролиферативни и про-апоптотични ефекти.

Според авторите, широката употреба на статини и техния установен профил на безопасност, ги превръщат в атрактивно потенциално противотуморно лечение, в добавка към цитотоксичната и андроген-депривационна терапия. Установените до момента данни трябва да бъдат потвърдени и в проспективни проучвания (в момента се провеждат повече от 10).

Връзка между сърдечносъдови и злокачествени заболявания и употреба на статини

Статините намаляват честотата на сърдечносъдовите заболявания при първична и вторична профилактика, но също така редуцират някои видове неопластични заболявания.

Голямо датско проучване при хора над 40 години за периода 1995-2009 година с включени 18 721 души, които приемат статин, и 277 204 без подобна терапия (2), установи, че употребата на статини е свързана с понижение на честотата на 13 вида неопластични заболявания, най-честите от които са: белодробен карцином (съотношение на риска - RR 0.87, 95% ДИ 0.83-0.92), колоректален карцином (RR 0.79, 95% ДИ 0.75-0.85), простатен карцином (RR 0.81, 95% ДИ 0.75-0.88) и карцином на гърдата (RR 0.88, 95% ДИ 0.80-0.99).

Потенциалните протективни механизми могат да включват статин-медиираното потискане на мевалонатния метаболитен път - инхибирането на синтеза на мевалонат лишава туморните тъкани от два междинни продукта, които са ключови за клетъчния растеж. (ЯС)

Използвани източници:

1. Harshman L., Wang X., Nakabayashi M. et al. Statin use at the time of initiation of androgen deprivation therapy and time to progression in patients with hormone-sensitive prostate cancer. JAMA Oncol., May 2015 http://oncology.jamanetwork.com/article.aspx?articleid=2288665

2. Nielsen S., Nordestgaard B., Bojesen S. Statin use and reduced cancer-related mortality. N Engl J Med 2012; 367:1792-1802 www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1201735