МЕСЕЧЕН ДИАЛОГ



01/07/2015

Уважаеми колеги,

Медицинските редактори на МД са колеги, които работят във водещи клиники (включително и извън България). Не виждате имената им под статиите, защото още от създаването на списанието решихме да се подписваме само с инициалите си. Ако искате да разберете кои са ИТ, ЗВ, ДС, ЕП, КД, ЯС и ДЯ, моля, погледнете в карето на редакцията вляво.

Как да намирате статиите само от МД в Google ви съветваме в секцията ни МД България - просто изписвайте в прозорчето за търсене освен интересуващите ви термини и spisaniemd.

Преди разгара на лятото излязоха от печат вторите броеве за 2015 на списанията ни Кардио Д и Доктор Д. Ако сте ги пропуснали, обадете се в редакцията ни на 02/822 04 18 или ни пишете на office@protos.bg. Водещи теми в тях са съответно: Хипертрофична кардиомиопатия - нови указания на ESC и Диабетна нефропатия - нови указания на ADA.

В новия брой на вестника ни за пациенти с диабет - Клуб Д, публикуваме най-важните изводи в новия и силно критичен доклад на Световната банка (СБ) за здравеопазването в България, който отново ни напомня, че трябва да направим спешна реформа и в трите сектора: в болниците, в доболничната помощ и в лекарствената политика, за да не боледуваме и измиране поради нелекуване повече от гражданите в другите страни от ЕС, да обедняваме, да се маргинализираме и да изчезваме като нация.

Ние, българите, имаме най-много болници на глава от населението, в сравнение с останалите членки на ЕС, при най-лошо качество на лечението, смятат експертите от СБ. Другите горчиви факти и препоръки: личните ни лекари да се научат да лекуват хроничните заболявания, а не само да издават направления за болници; колегията ни масово предписва неподходящи медикаменти под влияние на маркетинга, въпреки че населението ни доплаща най-много с лични средства за лекарства в сравнение с другите държави в ЕС; един от четири българи лежи в болница; хоспиталазациите у нас са се увеличили с 68%, обратно на останалите страни от ЕС-15, където този показател се е стабилизирал или се е понижил.

Движим се обратно на Европа, където разчитат повече на комбинацията от превенция и извънболнично лечение, особено на хроничните заболявания, а при нас здравното обслужване се основава на прекомерно болнично лечение.

Работно ще е лятото за екипа на здравния министър д-р Москов: през октомври вече трябва да са публикувани наредбите, с които ще се определи съдържанието на основния и допълнителния здравен пакет на здраваната каса; преди плановете за бюджета за догодина трябва да са готови и проектите за извеждането на дейности от болничната в доболничната помощ и реалното остойностяване на клиничните пътеки.

За приватизиране на Здравната каса и за конкуренция при финансирането на здравеопазването апелира отново и отново известният икономист Красен Станчев, който предлага половината от здравната вноска да бъде за Касата, а от останалата половина - една трета да бъде за солидарност, а другите две трети всеки осигуряващ се да решава в какъв фонд да внася. Звучи добре, нали?

Идеята за приватизация на болници отпадна от предложенията за здравна реформа под натиска на БСП, ДПС, болнични администратори и заради нерешителността на министър председателя, който не я подкрепи, притеснен най-вероятно от идващите местни избори. Но това рано или късно ще стане, защото в страната има десетки здравни заведения, които не могат да предлагат качествени медицински услуги, а получават пари за това…

Приватизацията на болниците трябваше да се случи преди 20 години. Ако беше станала тогава, нямаше да се появят толкова много частни болници, голяма част от които се помещават в сграден фонд, неподходящ за тяхната дейност, заяви пред БНР директорът на болница Света Екатерина проф. д-р Генчо Начев.

Приятно четене на МD

Моля, покажете го и на колега